Рано или късно небето се забулва от облаци, както и неблагоприятните случай помрачават живота ни. Но ако сме съпричастни на Божията благодат, ние не трябва да се отчайваме.
Също като изралтяните ние преминаваме през пустинята, за да отидем в обещаната земя.
Възможно е сега някой от нас да вървят в духовна пустиня. Това може да бъде разрушен брак, финансова загуба, силно разочарование или неизлечима болест. А може това да е пустинята на греха и съмненията.
Но Бог е винаги до нас, даже и когато сме в пустинята. Той върви пред нас, ръководи и ни вдъхновява.
Бог приведе изралтяните през пустинята, това означава, че и нас ще ни приведе, в каквито и затруднения да сме попаднали. Нужно е само да Му се доверим.
Нека винаги да помним: „…. Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край“.