Балканските противоречия са нова причина за свикване на 24 октомври 1885 г. в Цариград конференция на Великите сили.

Тази конференция продължава и след Сръбско българската война.

Вече е трудно да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаването на Съединението.

Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенски акт, който признава Съединението. Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани.

Съединението е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всички краища. Успехът му подсилва оптимистичната вяра, че това е само първата стъпка към пълното освобождение на българските земи.

Съединението е изцяло българско дело и е сред най-успешните събития в нашата историята.

Но то има и негативните последици.Съединението довежда до конфликт с Русия, което ще предизвика проблеми в бъдеще.

Съединението успява благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата. Щастието е добро, но е несигурен помощник, защото лесно променя посоката си.

Значителното уголемяване на територията на България ѝ създава потенциални противници на Балканите. Това затруднява следващата стъпка, борбата за освобождение на Македония.

Няма такъв противник на твоето израстване в благодата, такъв враг на християнската ти дейност, който да не е включен в числото на победените от твоя Спасител.

Не е нужно да се страхуваш от тях. Когато се случи да имаш работа с тях, те ще побегнат от теб.

Бог е обещал да ги предаде в твоите ръце. Само бъди силен и смел! Не се бой и не се смущавай! С вас е Господ.

Вие сте силни защото сте постъпили в редиците на Непобедимия.

Когато ви блокират врагове, изисквайте победа! Когато плътта е готова да се предаде „издигни очи към планините“ и претендирайте за победа.

Затвърди увереността в себе си, че имаш участие в победата, която е одържал Господ Исус, не за Себе Си, а за всички нас. Не забравяй, че ти си в Него, а той е победил, победата принадлежи и на теб.

Не трябва да се страхуваш и смущаваш от синовете на Енак, укрепи града. Ти се намираш в легиона на победителите. Изискай своята част от победата, одържана от Спасителя.

Ние сме царски деца. Как най-добре можем да почетем нашия Божествен Самодържец?

С това ли да не търсим собствените си права, даже да се съмняваме, че ни принадлежат или ще заявим правото си на преимущество принадлежащо на Царското семейство и си присвоим правата, които ни принадлежат по наследство?

Древните перси смятали, че има две равни сили в света, добро и зло. Езичниците вярвали, че сред божествата има дружелюбни към човека и враждебни към него.

Но в действителност има само един Бог и Той е милостив. Това откровение не е толкова лесно, колкото изглежда. Ние обичаме да си представяме една апокалиптична картина на конфронтация между доброто и злото. Струва ни се почтено да участваме в грандиозната битка със съответен противник.

Може би ние сме свикнали да живеем в ада дотолкова, че не виждаме колко чудовищно е ежедневието ни.

Какви малки, празни в действителност неща са довели до смъртта на най-големият роден от жена, Йоан Кръстител.

Ето момиче танцува покоряващ танц. Майка ѝ иска да се представи за скромна, за да избегне упреците за брака си. Изведнъж изненадващо се появява дяволска подигравателна усмивка: „Дай ми на блюдо главата на Йоан Кръстител“.

По същия начин и ние се разпореждаме с живота на хората, използвайки „безобидни“ дреболии.

Йоан е бил предшественик на Христос, не само защото е възвестил и показал Неговото идване. Чрез смъртта си той обяви, как дребнавата завист и краткотрайните политически сметки, ще доведат до смъртта на Божия Син.

Четейки днес Евангелието, важно е да се има предвид, че в ежедневието си, ние също като Иродиада, с нашите постъпки продиктувани от дребнавости и жалки интереси, стигаме докатастрофални последици.

Страхувате ли се напълно да се посветите на Господа, защото си мислите, че ще се лишите от толкова много удоволствия в живота? И всичко това е, защото противникът се стреми да ви убеди, че само той може да ви даде истински живот, но не му вярвайте.

Истината е, че ако се посветите на Господа, ще загубите това, което си струва да останете без него. Това само ще ви помогне да живеете пълноценно.

Животът на Исус на тази земя е идеален пример за пълно подчинение. Той беше ходещ пример  за тези преимущества, които дават благочестив живот. Където и да отидеше, Исус отпушваше ушите на глухите, отваряше очите на слепите, даваше способност на сакатите да ходят. Той живееше в съвършен мир и абсолютна победа.

Единственото, което Той загуби бе властта на дявола, който идва само да открадне, убие и унищожи. Дяволът нищо не можеше да направи, докато Исус се движеше по Божията воля. По това време Исус ходеше в пълна победа над врага.

Не си мислете, че ще загубите много, ако живеете така. Вие можете да имате същото помазание, сила и Божията слава, както Исус.

Длъжни ли сте да да Му отдадете живота си? Да, защото ще замените своя живот с Божия, болестите с Неговото изцеление, вашата нищета с Неговото благополучие, своите вълнения и грижи с Неговия мир, своя грях с Неговото спасение.

Защо се колебаете? Ако добре сте разбрали всичко, вие нищо не губите ако го направите.

Обидата гръмко и с трясък обгражда душата, няма отвор, нито врата, за да избягаш от нея.

Сълзите стремглаво излитат като по задание и обливат очите безутешно.

Тревата избуява, възможност не дава пътека да се покаже.

Плача и роптая. Изчезнал е пътят ми през гъстата гора.

Езикът ми, възлюбеният ми враг, неравна битка предрича.

Изведнъж противникът настъпва мощно.

В тоз момент не забравяй молитва да отправиш към Исуса.