Голям част от времето си Рабия прекарвал в дома си, молейки се.
Един ден до прозореца на дома му дошъл един от приятелите му и извикал:
– Рабия, излез, погледни красотата на природата!
Зад затворените прозорци се дочул отговор:
– По-добре ела тук и виж красотата на Твореца.
Андрей вървеше по улицата и бързаше за дома си. Пред него застанаха двама юноши:
– Извинете, как да извикаме пожарната и бърза помощ? – попита единият от тях.
Другото момче посочи с ръка, прозорецът от който излизаше дим.
Андрей бързо продиктува на младежите номера на пожарната и бърза помощ, и веднага изтича към входа, от където се чуваха викове за помощ.
На площадката на първия етаж в дима стоеше една жена.
Когато го видя жената извика:
– В горящият апартамент се намира брат ми, които не може да се движи, той е инвалид.
Андрей излезе на улицата и извика на един от младежите, който се намираше наблизо:
– Ела да ми помогнеш. Вътре в огъня има инвалид ….
Прикривайки лицата си от огъня с края на дрехите си двамата влязоха в горящия апартамент. Преминаха през тесен коридор и се озоваха в голяма стая. Тя бе изпълнена с дим. Кревата гореше.
– Ей, има ли някой жив? – извика Андрей.
Чу се стенание от дясно на входа. Андрей запълзя по пода в посока на звуците, като си светеше с телефона си.
До кревата на пода седеше силно обгорял мъж. Той бе вече в безсъзнание и не издаваше глас.
– Ей, ела насам, намерих го. И по-внимателно да не му причиним болка, – каза Андрей.
Двамата го хванаха и го изнесоха бързо на улицата.
През това време дойде пожарната и линейката. Обгорелия човек бе предаден на медиците.
Спасеният се оказа 67 годишен инвалид 2-ра група.
Жената, която стоеше на площадката близо до горящия апартамент, хвана Андрей за ръката и със сълзи в очите каза:
– Благодаря ви, че спасихте брат ми ….
Всяка бруталност отстъпва пред майчината любов.
Във влака седеше момче с много важен и сериозен вид. Той бе облечен във военна униформа. Явно учеше във военно училище. А там има строга дисциплина, чужд град, без мама и баба.
Навярно сте чували мотото: „Душата на Бога, сърцето на дамата, живота на главата на държавата, а честа на никого“.
Момчето се прибираше през почивните дни. Докато пътуваше, чете книга, купи си чай.
Позвъни на свой приятел, вероятно негов съученик:
– Да знаеш какво стана в час по математика?!
– И аз я оплесках вчера. Двамата не сме се славили с добри резултати по математика….
След това момчето позвъни на майка си. То говореше много тихо. А накрая я попита:
– Мамо, какво си приготвила за вечеря?
Момчета изслуша отговора, обърна се към прозореца и с обида в гласа каза:
– Мамо, но нали те помолих … Казах ти да приготвиш месо ….
Мъж се прибира в къщи, наистина.
Изливаха се летните дъждове. До прозореца седеше поет. Той наблюдаваше как безпощадните потоци заливаха земята.
Но поета в своето въображение виждаше милиарди чудни цветя, които скоро щяха да се покажат от влажната почва, обличайки я с неописуема красота и изпълвайки я с аромат.
И поетът твореше своите песни влагайки звуците на музиката, която той чуваше, независимо от бушуващата природа.
Някои деца на Бога, под ударите на изпитанията си казват:
– О, Боже, каква силна буря ме настигна, бях поразен от градушка. Заля ме разочарование, окончателно се разрушиха моите най-добри планове. Вълните на скръбта заляха живота ми. Моето сърце изпитва непоносима болка. Потоците на несгодата заляха душата ми.
Почакай, ти грешиш! Не те заля дъжд. Над теб се изляха благословения. Ако не се усъмниш в Словото на Бога, това лошо време ще ти донесе духовни цветя с чуден аромат и красота, които не са расли в твоя живот до сега.
Ако виждаш само дъжда, ти си сляп за цветята, които го следват. Навярно си опечален от изпитанията и би искал изобщо да ги няма, но Бог вижда в тях зараждащото се в сърцето ти съчувствие към другите.
Не се излива дъжд над теб, а се изсипва нежност, състрадание, търпение и множество други дарове на Святия Дух, които обогатяват живота ти.
Живееше един свещеник. Всички го наричаха Михаил.
Той беше прецизен и точен човек. Изпълняваше всичко, което бе необходимо и го правеше както трябва. Помагаше на хората с каквото можеше и се ползваше с добро име между тях.
Един ден чу, че наблизо са открили дискотека. За нея му казаха:
– Има интересна музика и там танцуват.
Това му се стори доста интересно и той си каза:
– Много ми се иска да надникна там, поне за малко. Какво толкова?
Но за да отиде там му бе необходимо подходящо облекло. Трябваше да подстриже и брадата.
Купи си дънки тук там скъсани по модата, фланелка с надпис на английски, който рекламираше някаква фирма и маратонки със светлинки.
Дойде заветната вечер. Михаил облече необичайните си дрехи, обу маратонките си и се погледна в огледалото. Остана доволен от вида си:
– Бил съм симпатичен …. ммм …не съм го забелязал до сега.
И се отправи към дискотеката.
Той крачеше бодро и беше в добро настроение. Изобщо не забеляза колата на кръстовището. Тя летеше право към него. Само след няколко секунди се намери под колелетата ѝ…..
Михаил дойде на себе си, но усети, че вече не е на земята. Край него цареше тъмнина.
Той извика високо:
– Господи, за теб отдадох цели си живот. Не пропусках молитва. Постих. Защо съм тук?
Тогава получи следния отговор:
– Извинявай, но не те познавам.
Михаил се разтрепера:
– Защо Господ не ме позна? Толкова бързо ли съм се променил?
Той знаеше, че ако тръгне по друг път, отмине страдащите, очакващи неговото внимание и грижи, тогава ще се окаже в същия огън, приготвен за дявола и ангелите му……..
Изведнъж Михаил се размърда. През прозорецът бе нахлула светлина. Беше се съмнало. Той разбра, че всичко това е било само сън.
Михаил вдигна ръцете си нагоре и каза:
– Благодаря ти, Господи, за безценния урок. Във всичките си пътища ще признавам само Теб и с Твоя помощ ще оправя пътеките си.