Група изследователи от новозеландския Кралски научно-изследователски институт и редица други научни организации от различни страни са дошли до извода, че Нова Зеландия, Каледония и други острови в тази част на Тихия океан са от един континент – Зеаландия.

Размерът на този континент, според оценката на специалистите е близо 5 милиона квадратни километра, но 94 на сто от него е покрит с вода.

Въпреки това, експертите твърдят, че на континента, въпреки еснафските представи не е необходимо да се издигне над повърхността на океаните, за да се разглежда като такъв.

А на другите „изисквания“ континентът, според учените, напълно съответства. Той има ярко оформени граници, който го отделя от най-близките континенти Австралия и Антарктика, издига се над нивото, на което е разположено дъното на океана наоколо и съдържа всички три вида характеристики за скали на континента – магмени, седиментни и метаморфни.

Според учените, Зеаландия е част от древен суперконтинент Гондвана, включващ в себе си съвременна  Африка, Южна Америка, Антарктида и Австралия.

Експерти предполагат, че заключенията, получени от тях ще бъдат от голямо значение за геологията и могат да окажат въздействие върху някои икономически и политически проблеми.

Въпреки това, някои изследователи са сметнали, че въз основа на тази работа, обявяването на Зеаландия като „седми континент“, наравно с  Евразия, Африка, Австралия, Антарктида, Южна и Северна Америка е преждевременно.

Органичните полупроводници продължават да привличат вниманието, защото има непосредствено значение за по-гъвкавата и печатна електроника.

Докато необходимите стойности на мобилността на носители на заряда в органични полупроводници се постигат обикновено, то все още съществуват технически пречки, по-специално свързани с производството на устройства.

Производство на такива устройства, трябва да бъдат от високи добивни продукти, но на ниска цена и процесът да е прост и надежден. За някои методи, признати за перспективни, някои въпроси продължават да бъдат проблем. Например, използването на някои токсични разтворители.

Наскоро екип от изследователи от университета Пърдю и Университета на Калифорния Санта Круз съобщи за технология, която е преодоляла проблема с разтворителите, те използват метода на формоване от стопилка. Предложеният метод използва полимерни смеси, които проявяват висока морфологична стабилност и отлична производителност.

Освен това, тънките транзистори били подложени на допълнителна обработка в резултат, на което полупроводниковият полимер бил възстановен след техническата операция рязане и е показал добра подвижност на зарядите.

Нощта бе тиха. Не се виждаха звезди, защото облаците ги закриваха. Луната се показваше от време на време, а след това плътната тъмна маса на поредния облак отново я скриваше.

Температурата бе минусова, но не бе толкова студено. Студът бе толерантен и леко пощипваше само откритите части на хората, които се бяха престрашили да излязат по това време навън.

Меги се бе облегнала на перваза на прозореца, гледаше леко разклащащите се клони и разсъждаваше на глас:

– Когато бях по-малка лесно достигах до Бога. Открих Го в песните, които пееха в църквата, в детското неделно училище. Чувствах как вярата блика в мен докато се молех. А сега какво?

Меги вече бе пораснала и откри, колко лесно човек на такава възраст губи вярата си.

Припомни си историята за Тома и думите на Спасителят: „Не бъди невярващ, а вярващ“. Тя откри много прилики между себе си и този Христов ученик.

– Въпреки всичко аз му съчувствам, – каза си Меги. – Ето и Исус разбра съмнението на Тома. Това ме окуражава.

Тя въздъхна дълбоко и притвори очи.

– След всичките тези години усещам, че съм се загубила., но намирам утеха само при Бога.

Спомни си как майка ѝ я съветваше:

– Гледай на своите съмнения и страхове не като на проблем, а като възможност да търсиш Исус. Погледни колко много знаци е поставил в живота ти, че е с теб.

Очите на Меги се напълниха със сълзи.

– Господи, Татко мой, знам, че ме обичаш и ми прощаваш, – прошепна тя. – Ти си с мен, за да ми покажеш раните Си и да изцелиш моите. Боже помогни ми да използвам съмненията си, като начин да търся Твоето Слово и да раста в любов и във вяра.

Облаците плавно се пръснаха и луната се усмихна окуражаващо…

Австралийците са изправени пред нов проблем. Този път не е кенгуру, не паяк и крокодил са станали виновници за всеобщия ужас, а замърсените с човешки изпражнения крайбрежните райони, които са развалили около 36 прекрасни плажа.

Виновник за времената непригодност на плажовете се оказа най-големият град Мелбърн, преживял няколко проливни дъждове, от които сериозно е пострадала градската канализационна система.

Поток от отпадъците на жизнената дейност на мелбърнците се отправил направо в залива Порт Филип и стигнал до крайбрежните зони.

С тази неприятна изненада местните жители, които са привикнали да прекарват времето си на плажа, се сблъскват вече втори месец.

Еколозите били шокирани, а лекарите са сериозно загрижени от вероятността да избухне епидемия.

Комуналните служби на Мелбърн ще трябва, колкото се може по-бързо да се заемат с очистителните системи.

В република Корея учени са разработили препарат, който помага на растенията да се приспособят към измененията на климата – падане на температурите и влажността.

Според южнокорейската Служба за защита на правата върху интелектуалната собственост, за десет години са подадени почти 340 молби за патентоване на изобретения и продукти, които допринасят за издържане на култури при променени климатични условия.

Един от най-обещаващите препарати се счита торът допълнен с абсцисова киселина – растителен хормон, който привежда растенията в състояние на покой.

Ако климатичните условия рязко се променят, веществото се освобождава автоматично и запушва порите в стъблата. Растенията губят по-малко течност и стават по-жизнеспособни.

Но има един съществен проблем., който не е решен, на слънце киселината бързо се лишава от своите полезни свойства.