Жана роди три деца едно след друго. И забеляза:

– Губя идентичността си.

Тя реши да събере група от приятели, с които да общува, споделя и се моли. И го направи.

Те не рекламираха, че са християни, но всички, които ги видеха, твърдяха:

– Вие сте християни.

– От къде разбрахте? – попита един мъж от групичката на Жана.

– От начина, по- който се държахте един към друг.

Новата приятелка на Жана Лора сподели:

– Станах християнка.

– Как чу Евангелието? – попита я Жана.

– Наблюдавах теб и другите от вашата група. Много ми хареса как се обичате и поисках и аз да стана такава.

Божията всеобхватна любов действа чрез онези, които следват Христос, дори когато не го осъзнават.

Никой никога не е видял Бога, но ако се любим, Бог живее в нас и любовта Му е съвършена в нас.

Можем да се доверим на това, че Божият Дух действа в нас и чрез нас, защото любовта идва от Бога и Той изявява любовта Си чрез нас.

На синът на Наталия откриха рак. Скоро след това той почина, а бе само на седем години.

На другия ѝ син диагноза не бе по-добра.

Приятелите ѝ, които не вярваха в Исус, скърбяха със нея.

Те бяха изненадани:

– Защо продължаваш да се доверяваш на Исус? Как може твоя Бог да позволи това? Защо продължаваш да вярваш в Него?

За Наталия това бе още по-голяма причина да продължава да вярва.

– Не разбирам защо се случва това, – каза тя, – но знам, че Бог ще ми помогне да премина и през това. Само Той може да ми даде надежда, за да продължа.

В моменти, когато се чувстваме претоварени и изглежда, че няма какво да очакваме, знаем, че можем да се държим още по-здраво за Бог и животворната надежда, която единствено Той ни дава.

Двама приятели Стефан и Атанас пътуваха през проход високо в планината.

Натъкнаха се на тяло лежащо в снега. В него имаше още живот.

– Да помогнем на този човек, – предложи Стефан.

– Ще загубим живота си, ако се натоварим с него, – смръщи вежди Атанас.

– Не можем да оставим човека да умре в снега, – състрадание се изписа на лицето на Стефан.

– Аз тръгвам. Както искаш така направи. Щом желаеш влачи го, но с него и ти ще умреш.

Двамата се сбогуваха.

Стефан вдигна замръзналия на гърба си. Едва го носеше, но не се отказа.

Постепенно топлината на Стефан, която се увеличаваше с напрягането му, затопли измръзналия човек. И той се съживи.

Скоро двамата вървяха един до друг.

Настигайки Атанас, го намериха мъртъв, замръзнал от студ.

Людмил държеше в ръцете си няколко сурови пшеничени зърна, току що откъснати от стеблото. Взе едно зърно и го опита на вкус.

– Твърдо и безвкусно е, – смръщи вежди той.

– Живот фокусиран върху себе си, е точно като това зърно, – каза приятелят му Атанас. – Много християни са като това пшеничено зърно.

– Как така? – недоумяващо разтърси глава Людмил.

– Като остават сами, те не дават, не споделят, не благославят, …. Семето е предназначено да бъде посадено, да бъде плодоносно и да се размножава, – отговори Атанас.

– Не разбирам, – намръщи се Людмил, – каква е връзката с християнския живот?
Атанас започна спокойно:
– Животът ти е семе, а семената са предназначени да бъдат посадени, за да възпроизведат нов живот. Едно посадено семе може да даде сто други, Тези сто посадени семена могат да дадат хиляда и така нататък, докато имате ферма, която храни село, която храни град, която храни нация. Целият този потенциал е в силата на едно семе.

– Е и? – повдигна рамене Людмил.

– Така се разпространява Евангелието и Божието царство нараства.

Румен се суетеше тази сутрин. Стана, но не побърза да се приготви за училище.
Погледна часовника и викна:

– Пак закъснявам.

Той имаше толкова много дрехи и се чудеше:

– Какво да облека тази сутрин?

Искаше да бъде стилно облечен, безупречен.

Странно, въпреки голямото си старание да изглежда добре, трудно привличаше приятели.

Един път сподели с дядо си проблема и почти изплака:

– Може би нещо ми липсва.

Старецът потупа внука си по рамото и отговори:

– Човек е нещо повече от това, което виждаме, когато се срещнем с него. Виж, вътрешната красота е друго нещо. Тя не следва последната мода, не можеш да си я купиш от универсалния магазин.

– Каква е тази вътрешна красота? – попита Румен.

Дядото поглади брадата си:

– В Библията Исус не е описан като модел за красота и въпреки всичко хората го следваха и слушаха с часове.

– Изглежда у Него е имало нещо, което ги привлича, – намеси се Румен. – Какво е то?

– Вътрешна красота – сърцето и душата на Исус, – отговори дядото.

– А можем ли да станем като него? – попита с копнеж Румен.

– Това е предизвикателство, което Библията отправя към всеки от нас.

– А външната красота? – това много вълнуваше Румен.

– За нея нека се доверим на Бога, Който облича цветята и птиците с най-красиви премени.