Кой може да опише или измери Божията любов?

Библията казва, че сам Бог е любов. Правосъдието, което проповядваме е омекотена любов. Правдата която проповядваме се основава на любовта. Единението, което проповядваме е произлязло от любовта, то е по любов и е увенчано с любов.

Като проповядваме Възкресението нас Христос, проповядваме чудото на любовта. Проповядвайки живота на Христос, проповядваме силата на любовта. Ако проповядваме за Второто пришествие на Христа, проповядваме за триумфа на любовта.

Бог ни обича, без значение колко сериозни могат да бъдат греховете ни, без значение колко тъмни, мръсни, срамни и ужасни са нашите души.

Ние можем да слезем до самите порти на ада, но Бог все още ни обича с вечна Си любов.

Къде е доказателството? Исус Христос, Единородният Син на Бога, е бил разпънат на кръста: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

Всички тези думи сочат към една дълбока промяна и начало на нещо неочаквано.

Било е непоносимо задушно, но внезапно е подухнал силен вятър и е премахнал тази задуха, а присъстващите дълбоко поели обновения въздух.

Всичко вкиснатото и стоящото в блатото се превърнало в живот. В закрития хоризонт, в тъгата и мрака се взривила светлината на любовта, обещанието за свобода и огъня на творчеството. Всичко се обновило.

Това са слаби човешки думи, които само намекват за това, което е станало в центъра на християнството. Вярата в идването на Божия Дух одухотворява живота, води до победа над всяко робство, инерция и ограниченост.

Христос каза на учениците си за това пришествие на Утешителя и че човеците трябва да Го приемат.

След този тайнствен „трети час“, всичко добро и истинско в християнството живее с вяра чрез Святия Дух, с опита от неговото идване и неизреченото, със светлината и радостта от общението с Него.

На този велик и славен ден Петдесетница Църквата празнува тази вяра и опит.

Сега Христос е скрит от нашия поглед, но Святият Дъх живее в нашите сърца. Днес трябва да „ходим с вяра, а не с виждане“. В бъдеще ще „Го видим както е“.

Първото идване на Христос беше тихо, почти незабележимо – обикновени ясли, прости овчари, незначителен ъгъл в Римската империя…..

Второто пришествие ще бъде славно и явно за всички.  Той ще се яви придружен от ангели, ще усмири враговете и ще подчини цялата земя.

Как лесно загърбваме и забравяме вечните обещания, за нещо, което няма стойност.
Настоящето ни изглежда реално, а бъдещето илюзорно. Но всъщност всичко е на обратно.
Не позволявайте на суетното настояще да ви обземе. Вместо това „търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бог“.