В света е тъмно, студено и страшно. Тази тъмнина не се разсейва от физическата светлина – слънцето, даже обратното, човешкия живот става още по-ужасен и безнадежден, в страдания и неумолима самота, неизбежно стремящ се към смъртта и небитието.

Всичко е обречено, страда, подчинява се на непонятния, безнадежден закон на злото и смъртта.

И ето в света се яви човек смирен, без дом, без власт над хората, без някакво земно могъщество, който казва на хората:

– Това царство на тъмнината, злото и тъмнината не е истинския живот. Това не е светът, който е създаден от Бога. Злото, страданията и самата смърт трябва и е нужно да се победят, Аз съм изпратен от Бог, Своя Баща, за да спаси хората от ужасното поробване на злото и смъртта.

Човекът е забравил истинската си природа и призвание и се е отрекъл от тях. Хората трябва да се обърнат, за да видят, това, което са отвикнали да виждат. Човек трябва да повярва, че доброто е по-силно от злото, любовта от омразата, живота от смъртта.

Христос изцелява, помага, раздава се на всички И въпреки това хората не разбират, не чуват, не се доверяват, не вярват.

Той можеше да яви Своята Божествена сила и слава и да накара хората да повярват в Него. Но желанието Му бе да освободи вярата им, любовта им и без принуда да Го приемат.

Той знае, че в часа на неговата жертва, окончателното Му предаване, всички изпитвайки страх ще Го изоставят.

Но когато свърши всичко, ще остане в света свидетелство, за това на къде е зовял хората, какво им е предлагал – подарък, живот изпълнен със смисъл и радост.

Исус тайно от света и хората, яви на учениците Си славата, светлината и тържеството, към което всеки е призван.

Божествената светлина прониква целия свят и преобразява човека, който придобива окончателен и вечен смисъл.

„Добре е да бъдем тук“ – възкликна Петър, виждайки славата Му.

От тогава Църквата с постоянна вяра радостно повтаря: „Добре е да бъдем тук“.

Това е молба донасяща светлина, жажда за просветление и преображение.

Сред тъмнината, злото, сивотата на обикновеното ежедневие, като лъч през облаците сияе тази светлина. Душата я знае. Тя утешава сърцето Явно присъства в живота ни, но не се изразява открито и въпреки това ни променя.

„Господи, добре е за нас да бъдем тук!“

Ако тези думи станат наши, отговор на душата ни на дара на Божествената светлина, а молитвата ни нека стане молитва за преобразяването ни, за победата над света.

Нека възсияе над нас Твоята светлина, носеща ни живот!

В Сидни в една къща живеят елен и гълъб, които са приятели.

Майката на еленчето е била убита от ловци. Тогава една австралийка взела малкото на убитото животно, за да се погрижи за него.

До този момент гълъбът вече живеел в дома на тази жена.

Еленчето бързо се сприятелило с гълъба. Понякога птицата се качва на гърба на еленчето и така двамата обикалят дома.

Еленчето не може да се върне в дивата природа, защото на територията на Австралия неговия вид няма широко разпространение.

Водопадите са най-невероятните и прекрасни явления в природата. Огромни потоци от вода падат от високо, разбиват се на струйки и приливат в слънчевите лъчи.

На фона на планините водопадите изглеждат двойно величествени и вълнуващи.

Детифос е водопад в Исландия. Той се смята за един от най-мощните в Европа.

Представете си, 200 кубически метра вода пада от височина 40 метра в пропаст, заобиколена от живописни скали и клисури.

Това наистина трябва да се види!

Водопадите са очарователно зрелище. Заради тях човек може да измине хиляди километри и да върви по стръмни планински пътеки.

В резултат на това се получава незабравимо преживяване.

Става въпрос за кукувицата, която не се обременява с проблемите свързани с възпитанието на децата си. Знаем само, че тя си лети за собствено удоволствие.

В действителност, женската кукувица всяка пролетта и лятото неуморно провежда тайно наблюдение на другите птици.

За да гарантира оцеляването на пилетата си, майката  трябва да следи за мястото, където се построява чуждото гнездо и да успее навреме да сложи яйцата си там. Пиленцата ѝ трябва да се появяват по-рано от своите братя и да отстранят „конкурентите“ си.

Затова не можем да кажем, че кукувица хвърля децата си, а по-скоро, ги отдава на надеждни семейства. Тя сама не е в състояние да отгледа толкова много потомство, колкото ще възпитат „приемните родители“. Една самка може да подхвърли най-малко 10 яйца в чуждите гнезда.

С такова рисковано занятие, което се нарича гнездов паразитизъм, могат да се занимават само дълбоко законспирирани личности. За това възрастните кукувици са почти невидими. Ако самците издават своето присъствие с познатото „ку-ку“, то самките са тихи и погледът ти много рядко може да попадне на тях.

Тогава  каква полза има природата от кукувицата? Тя е една от птиците, които се хранят с „косматите“ гъсеници. За възпитанието на малките кукувичетата малките птички унищожават не по-малко вредни насекоми, отколкото за собственото си потомство.

Сякаш са се провинили видовете възпитатели? Тук има известен  замисъл. Кукувицата учи малките птички да не бъдат глупави.

За да продължат рода си, те трябва да се научат да слагат яйцата си, да се държат тихо в гнездото, не изявявайки местонахождението му и въобще да устроят дом на такива места, където никой няма да ги намери, даже кукувицата.

Интересното е, че има  птици подобни на кукувицата в други континенти. Самките на водоплаващи птици понякога практикуват частичен паразитизъм, подхвърляйки част от своите яйца в гнездото на съседите.

Възможно е кукувицата да е започнала своята кариера по аналогичен начин. Но преуспяват само тези, които не губят време за самостоятелно възпитание на потомството си.

Ученикът на Христос се отличава не по това, че извършва добри дела, а поради благите му подбуждения. Той е станал благ с помощта на Божията благодат.

Вашите добри дела могат да се изразяват в един добър живот. Христос дойде, за да ни даде нова наследственост, която надминава праведността на книжниците и фарисеите.

Ако сме ученици на Христос трябва да постъпваме правилно, да имаме правилна мотивация, правилни мечти, правилни трябва да бъдат и съкровенните ни мисли.

Нашата мотивация е нужно да бъде толкова чиста, че в нея да не се намери нищо за осъждение.

Христос чрез Своето изкупление, влага в човека Своя Дух и го прави чист и по детски наивен. Чистотата, която изисква Бог, може да се достигне, ако се променим отвътре. Христос със Своето изкупление именно това се е захванал да направи.

Исус не дава никакви правила и устави. Неговото учение е истина, която може да се разбере, само чрез Духа, Който ни дава Той. Спасението, което ни дава Христос е чудесно в това, че Той промяня нашата наследственост. Изменя не човешката природа, а това, което я движи.