Японската художничка Chie Hitotsuyama изработва своите произведения изкусно, изящно, реалистично и с голяма любов към природата.
Тя смята, че животните, които са главните герои в нейните композиции са „равни на нас в смисъл, че живеят в близост до нас на тази планета“.
А тя иска да изрази този живот и това ѝ се отдава.
Всичките ѝ животни са направени от вестник, завити на тръба.
Благодарение на таланта ѝ зверовете изглеждат реалистично и живо, трогват със своята уязвимост.
Когато става въпрос за раждане на дете, на първо място ни идва на ум обичайната клиниката, а след това болницата, и така нататък.
В отдалечените краища на планетата, където животът малко се отличава от този при сто или двеста години назад, са съхранили обреди, съпровождащи ражданията при естествени условия.
Жените в индийските племена имат широки познания в областта на природата, които спомагат за нормална бременност и раждане.
Жените от племето косуа подготвят издълбано място с затоплена вода от нагрени камъни и хвърлят във водата хининово дърво, корени и треви.
След това сядат върху тази вдлъбнатина, позволявайки на парата да обгърне тялото им и да снеме болката им, това им помага да се отпуснат и възстановят след раждането.
Остави ли ѝ поне малко храна, не мислейки само за себе си?
Тя оцелява в студа, подгизва в дъжда, чакайки някой, може и съвсем несериозно, да я погали или повика.
Погледнете в очите ѝ. В тях има болка, безразличие, плач, ….
Това е представител на един от по-малките ти братя. Не я прогонвай! На нея са ѝ достатъчни нейните несполуки.
Ние тичаме нанякъде, безразсъдно ден след ден.
Как мислите, защо Бог ни е избрал да бъдем, нека да не е „по грешка“, по-съвършени от другите в природата? За да бъдем по-отговорни. Създателят ни ги повери, за да се грижим за тях.
В Австралия дете на самка кит дошло на помощ на майка си, която се забила в плитчините. Свидетели на необикновения инцидент станали местните еколози.
Сътрудници от Службата за парковете и дивата природа в щата Куинсланд забелязали във водата възрастна самка, от вида гърбоват кит, заседнала в плитчините. Около нея плавало малко китче, което я оттласквало с носа си, като се опитвало да я изтласква от плитчините.
Персоналът на службата наблюдавал усилията на китовете в продължение на 40 минути. Специалистите разчитали, че приливът ще помогне на самката, да се освободи без помощта на хората. В противен случай те били готови да се намесят и да проведат спасителна операция.
За щастие, това не се наложило. Самката успяла да се освободи и заплувала навътре с детенцето си.
С леко шумолящи листа приближаваше замислената есен. От време на време тя уморено се облягаше на дървета, за да отдъхне, а те успокояващо я обсипваха със златисто ален листопад.
Понякога есента безутешно лееше дъждовни сълзи, изпращайки надалече щастливото, пълно с палави и незабравими впечатления лято.
Есента също искаше да направи хората щастливи и реши всичко да промени. Тя изпра и изсуши сивите и мрачни облаци и в небето се понесоха снежнобели, пухкави облаци.
По наситения син безкраен небосклон разсипа светещи сребристи звездички, намигащи дяволито на любителите на нощните разходки.
Надари природата с фойерверки от краски и щедро ги напръска по дърветата.
Завършвайки своя труд, тя разпиля във въздуха ароматна есенна свежест и любовна тъга, които я съпровождаха неотстъпно през цялото време.
Всичко в покорената природа напомняше за това, че след спокойното разноцветно благоухаещо лято винаги идва разкошната, но сдържана във своята мъдрост есен.