Пролет. Ледът в реката започна да се топи, въпреки че беше още силен и як. Тодор желаеше да скъси пътя си и реши да премине по леда на реката.

Хората на брега и съпругата му Таня, която пътуваше с него го молеха напрегнато:

– Не рискувай живота си!

Но Тодор беше упорит, самоуверен и с безгрижен нрав. Той не се вслуша в предупрежденията. И надявайки се на своя кон каза:

– На своя кон и в ада ще ида, дори и през този лед.

Тодор потегли бързо, Таня не успя да скочи от шейната и двамата се оказаха на сред реката.

Изведнъж леда се пропука. Безразсъдният мъж заедно със своя кон и шейната отиде под леда.

Таня по някакво чудо остана жива.

Те излетя от шейната и се намери върху твърд лед. Хората ѝ помогнаха и тя стигна бързо до брега.

Мъжът ѝ умря и навярно се е отправил към ада.

Не изкушавайте Господа със своята самонадеяност и гордост, за това може скъпо да си платите.

Самонадеяният човек е прекалено уверен в себе си, в своите сили, способности, достойства, в своята необикновенна мъдрост и никога няма да разбере, колко е глупав.

Ако той вижда само своите добродетели, то никога няма да открие своите недостатъци. Когато се сравнява с другите, ще се счита за по-добър от тях.

Светлината, в която вижда себе си и другите, всъщност е тъмнина.

Гордостта е твърде високо мнение за самия човек и твърде ниско за останалите хора. Трудно е да се изброят всичко, което е обект на човешката гордост.

Хората се гордеят със своята физическа сила, външна красота, възпитание, образование, позиция в обществото, в църквата, в държавата.

Те се гордеят с техния произход – родители, баби и дядовци. Родителите се гордеят с децата си. Някои от тях се гордеят с богатството, славата, силата, знанията и опита си.

Пазете се от гордост и самонадеяност, това са опасни пороци.

Попитали една душа, която била достигнала зрялост и дълбочина в познаването на Господа.

– Каква е тайната на твоя успех?

Тя отговорила:

– Обръщайте внимание на предупрежденията.

Ние за това не разбираме Бога, защото не сме внимателни към Неговите нежни предупреждения, Неговата блага строгост, тактично Му принуждение и Неговия тих глас.

Духането на тихия вятър едва се чува, то трябва да се усети. Божият нежен натиск върху сърцето и мозъка е като докосване на утринния галещ бриз.

Тихият Му глас, почти срамежливо се обръща към сърцето ти и ако се вслуша в Него, ти ясно ще чуваш с ухото си какво ти говори.

Този глас е предназначен за любимият. Любовта винаги  внимателно слуша и най-малкият шепот. Но ако не вярвате на любовта и не отговаряте на нейния зов, тя си отива.

Бог е любов и ако искаш да Го познаваш, непрекъснато се вслушвай в нежните Му призиви.

В разговор, когато искате да изречете дума, вслушайте се в предупреждението на тихия глас и замълчете.

Стефан Минков служеше като касиер в една банка. Неговото най-голямо желание бе изведнъж да забогатее. Но как да го направи?

– Колко е просто, – плесна се Стефан по челото. – Как не съм се сетил до сега. Ще инвестирам в някое предприятие и ще получа добри проценти.

В плана му имаше един малък проблем. Той нямаше пари, които да инвестира.

И внезапно му хрумна идея и Стефан реши:
– Ще взема от банката.

Нещо се сви в него, но той спокойно продължи, без да обръща внимание на предупреждението:

– Нали ще получа много повече и тогава ще мога да ги върна обратно на мястото им.

За беда предприятието, в което вложи парите на банката се оказа несъстоятелно и Стефан загуби всичко.

Осъдиха го и той отиде в затвора.

До тук добре, но Стефан имаше жена и много красива дъщеря Вероника. И на двете съдът и затворът на Минков им дойде много.

Един ден след като Стефан беше облякъл раираните дрехи, Вероника се прибра разплакана и нищо не можеше да я утеши.

– Повече няма да отида в това училище, – каза тя на майка си. – Там наричат баща ми крадец.

До вечерта Вероника вдигна температура и си легна.

Раната в сърцето ѝ се оказа фатална. Вероника толкова много обичаше баща си, а той се оказа крадец и сега е в затвора. Човекът, който бе пример и едва ли не светиня за нея, се превърна в позор. Тя се чувстваше посрамена, опозорена и излъгана.

Дните минаваха, а Вероника ставаше все по бледа и немощна.

Лекарят с болка сподели с майка ѝ:

– Нещата не се развиват добре за дъщеря ви, има голяма вероятност скоро да почине.

Болката на майката бе неописуема. Тя загуби мъжа си, а сега и детето си.

Една сутрин Вероника каза на майка си:

– Мамо, извикай татко. Нека да дойде и да сложи главата си на възглавницата до моята.

Момичето от ден на ден гаснеше и майка ѝ реши да изпълни последното ѝ желание.

С плач се обърна към властите:

– Моля ви, пуснете за малко мъжа ми, за да се види с умиращата си дъщеря.

И там само заради Вероника, уважиха молбата ѝ.

Когато Стефан влезе в стаята, дъщеря му бързо се обърна и каза:

– О, татко! Знаех си че ще дойдеш. Татко, ела и сложи главата си на възглавницата до моята, както правеше преди.

Вероника прегърна главата му със отслабналите си ръце, притисна я до себе си и умря.

Тя се раздели с живота, като жертва на позора, защото не можа да понесе укора и срама.

В Дубай, столицата на Обединените Арабски Емирства за първи път бил открит автоматизиран полицейски участък.

Новата полицейска служба ще работи 24 часа в денонощието. Списъкът на възможностите му включва 60 типа услуги.  Освен това той може да получава заявления от посетители за всяко престъпление.

В такъв район хората ще имат възможността да се свържат с полицейския служител чрез електронна мрежа или чрез видеовръзка.

Градските власти планират в бъдеще да оборудват целия град с подобни сайтове. Автоматизираната станция ще премахне част от полицейски задължения, както и ще наруши установеното предупреждение към населението против обръщане към полицията.

По-рано по улиците на Дубай е патрулирал полицейски робот. На него били възложени функциите на стандартен служител на правоохранителните органи.

До края на 60-те футболните съдии нямали картони, а предупрежденията просто отбелязвали в тетрадка.

Анализирайки няколко скандала на международни мачове, свързани със езиковата бариера между играч и съдия, ръководителят на съдийския корпус на Световната купа Кен Астън поискал да направи системата  за наказания по-нагледна.

Решението се появило у него, когато пътувал с колата си и спрял на светофар.

Когато се прибрал в къщи споделил идеята с жена си, тя веднага я визуализирала изрязвайки от цветен картон жълти и червени картички.