Думата „изкупление“ е свързана с понятието „покупка“, „откуп за компенсация“.

От древни времена обикновено се купували роби, които били заловени по време на война или принудени да служат на други господари. В същото време законният господар на такъв роб можел да го купи от врага или нашественика за доста пари.

Оттук нататък този роб трябва да служи вярно на своя господар.

Именно това Бог направи за нас. Когато сатана ни сграбчи и ни принуди да му служим, станахме роби на гряха, без надежда за освобождение.

Въпреки това Бог продължи да ни обича и поиска да ни върне в семейството си. Чрез смъртта на Кръста, Исус платил за нашето освобождение. Той го направи, защото ни обичаше.

Сега, ако сме повярвали в това, което е направил за нас, сме изкупени и освободени от робството.

Ли Цзясин от Китай се увличала от екстремни спортове от 2008 г насам. Наскоро след смъртта на съпруга си, тя решила да приеме ново предизвикателство. За да забрави мъката си, решила да покори небето.

Парапланеризмът с двигателя станал новата страст за 70-годишната жена, но тя не можела веднага да си позволи това не евтино удоволствие.

Веднъж Ли намерила парапланер втора ръка, който се продавал с голяма отстъпка и осъзнала, че това съвсем не е случайно.

Възрастната жена изразходвала всичките си спестявания за тази покупка, но тя не съжалява за това.

Вярно е, че тя е нямала пари за застраховка, за това Ли се занимава с парапланеризъм само при безвредно ясно време, когато е максимално най-безопасно.

Мнозина, които са я наблюдавали, са кръстили смелата жена „летящата баба“, но тя е много доволна от прякора си, както и от интересния живот, който води.

Когато пътувате особено със самолет е трудно да го намерите на багажния конвейер.

Често куфарите са наблизо един до друг, а пътниците измислят какви ли не хитрости, за да поставят знак на багажа си, така че да го „открояват от тълпата“.

За щастие фирма „Firebox“, намираща се в Лондон е започнала продажба на нов вид куфари, на които е изобразено собственото лице на пътника. При покупка трябва да качите качествена снимка на себе си, на втората си половинка, на майка си или на някоя знаменитост.

Това изображение ще бъде отпечатано на капака на куфара ви и вие никога няма вече да сбъркате багажа си с някой друг.

Въпреки че, много се присмиват на тези куфари, намират се и хора, които смятат, че огромното лице е най-добрия начин да не загубите своята собственост.

През 2016 г., чрез мобилни платежни системи, китайците са извършили повече от 100 милиарда транзакции на стойност 5,5 трилиона долара, което е 50 пъти повече отколкото американците са похарчили. И броят на потребителите на приложения за мобилни плащания в Китай е достигнал 500 милиона.

На фона на това експерти са направили извод, че през следващите десет години Китай ще може напълно да се откаже от паричните средства, в полза на мобилните електронни платежни технологии.

Почти всеки жител на всеки голям китайски град плаща за почти всички покупки с помощта на своя смартфон. В ресторанта сервитьорът ще попита: „Искате ли да платите с Alipay или WeChat системи?“ – това са две платежни системи на смартфон.

Изумително е колко бързо настъпи неочакваният преход към не парични разчети. Преди три години китайците спокойно се разплащаха с наличните си пари и даже на са си и мислели, че може и по друг начин.

Китай е първата държава в света, която е започнала да използва хартиени пари и очевидно ще бъде първата страна, която се отказва от банкнотите.

След дълги пазарлъци Явор купи дворът и къщата на Пена Вдовицата. Не, че си нямаше.

Тази покупка направи специално за сина си Радо, който таман се бе научил да прави бъчви. Изглежда от рода на майка му към Радо бе прехвръкнала искра, пораждаща любов към дърводелството.

Дядо му Васил правеше маси и столове, а понякога и шкафове. Та така от дядо към внук се бе предало някакво влечени  към обработването на дърво.

Сега щом се чуеха звънливи удари от бившия двор на леля Пена, хората наоколо си казваха:

– Радо пак набива обръчи на някоя нова каца.

Зад вратата под навеса Радо държеше черничеви, ясенови и яворови трупи. На тия трупи Радо им улавяше жилката. Цепеше ги с желязна брадва, чиято дръжка бе доста къса.

От нацепените плоскости Радо издялваше дъги, които ставаха част от бъчви и каци.

Веднъж бъчварят попита Пенко от долната махала:

– Знаеш ли, че кривицата, като сестра на геобразната секира, е била сечиво, донесено от прабългарите?

– Нима между прабългарите е имало бъчвари?! – запъна се Пенко.

– Но е имало майстори на дървени огради, крепости и къщи, – скокна Радо, – а за такава работа славянският топор не приляга, както кривицата.

В работилницата на бъчваря имаше още рукан, триони, рендета, стоманени шила за пробиване на дупки на шините, болтове, нитове и голям трупач, с който чирака Веско приглаждаше трупите.

Радо имаше още два инструмента.

– Това е криво ренде, – обясняваше бъчварят на чирака си, – с него се правят жлебовете в края на дъгите. В жлебовете се опаянтват дъната на каците и буретата. А това е въторг. Той скосява от двете страни дъгите, така че да прилепнат плътно една до друга и да образуват окръжност.

Всичките тези инструменти, големи и малки пергели, заедно с понятия като „радиус“, „диаметър“ и „скосен цилиндър“, говореха, че не от всеки става бъчвар, за този занаят е нужен акъл.

– Радиуса на едно дъно, трябва да се нанася пет пъти на обиколката му, – казваше Радо, когато учеше Веско на занаята си. – Дъгите на бурето по средата трябва да са по-широки, за да придобие то тумбест вид. Кацата не е чорап та да я почнеш отдолу нагоре, а обратно, за да могат обръчите постепенно да се свиват.

Веско слушаше внимателно, защото знаеше, че Радо няма да повтори казаното, а майсторът продължаваше с обясненията и препоръките си:

– Между дъгите на дъното не пъхнеш ли стебла от папур, кацата ще пропуска, но ако мазнеш мястото, от което прокапва със счукани брястови листа, всякакво сълзене изчезва.

– Какви са тези листа? Каква е тази замазка? – питаше Веско.

– Питал съм майстора при когото чиракувах, но и той не можа да ми го обясни, – въздъхна дълбоко Радо. – Просто наследено от стари майстори.

Веско го гледаше озадачено, а същевременно си мислеше: „Как мога да правя нещо което не разбирам, какво е или как действа?“

– Веско, във всеки занаят има неща, които трудно се обясняват, но не ги ли усвоиш, калфа ще си останеш, – засмя се Радо.

Както другите бъчвари, така и Радо си бе извлякъл своя философия:

– Ако дъгите с обръчите и дъната са големия свят на бъчвата, то папурът и замазката от брястови листа са от малкия свят. То и в живота е тъй. Малките неща допълват големите.

Когато показваше сърцевината на разцепено дърво на чирака си, добавяше:

– Това, по-тъмното в ствола, трябва да го чистиш. То никога няма да узрее. Не става за работа, ама храни дървото. Заболее ли тая сърцевина, независимо дали е на дърво, животно, човек или държава, всичко останало се разболява.