Случило се така, че едно овче стадо загубило пастира си. Тогава стадото решило да ги предвожда овена.

За това разбрали вълците и изпратили пратеник до стадото, който казал:

– Искаме да живеем с вас в мир и любов. Но като знак за добра воля от ваша страна, моля да ни предадете кучетата на стадото. Те толкова пъти са ни обиждали и гонили.

Овцете се зарадвали, че ще живеят  в мир с вълците. И някои от стадото си спомнили:

– Кучетата лаеха и по нас.

– Хапеха ни, – оплакали се няколко от овцете, – когато пастирът им кажеше да ни прибират в кошарата.

И овцете предали на вълците кучетата. Стадото очаквало вече да живее свободно и в мир с вълци.

След кучетата паднал и овена. Вълците взели да прореждат стадото, защото овцете станали лесна плячка за тях.

Така се свършило със самоуправлението на овцете.

Манол не замина с родителите си. Оставиха го да посрещне братовчедка си, която щеше да пътува извън страната, но за два дни бе решила да им погостува.

На Манол това изобщо не му хареса. Той се надяваше като остане сам, съвсем друго да прави, а не да забавлява и развлича Стела. Но какво да се прави и този път нямаше да бъде, както на него му се искаше.

Манол посрещна Стела на гарата, а после двамата отидоха у тях. Родителите му бяха напълнили хладилника, а майка му заръча:

– Каквото решите, това си пригответе. Има готови храни само да ги претоплите, но има и достатъчно продукти, ако решите сами да си сготвите нещо.

Щом влязоха в хола, Стела се тръшна на канапето и весело каза:

– Страшно съм гладна. Хайде да си приготвим страхотна вечеря. Не някаква си салата и претоплено месо. Иска ми се нещо по-специално.

Стела стана и внимателно разучи кухнята. Отхлупи капаците на тенджерите, огледа тиганите. Надникна в шкафовете и чекмеджетата. Разузна какво има в хладилника. Провери какви билки и подправки има налице.

Тя се спираше за малко, замисляше се и промърморваше:

– Ммм…..Уф….Аа, аха…..

Най-накрая, като генерал взел окончателно решение преди битката, инструктира набързо Манол:

– Нарежи зеленчуците. …Не там, ей тук…. Малко домати, зелени чушки, лук, …да, точно така ….

Стела извади пиле от хладилника и го сложи да се вари. Завъртя се бързо из къщата и за миг изчезна. След малко в стаята се разнесе приятна музика.

Когато пилето се свари, постави дъската за рязане на кухненския плот, извади големият нож от чекмеджето и наряза месото на пилето. Бульона, който се бе получил при варенето отдели в друг съд.

Сложи малко зехтин в тигана и включи котлона. Когато зехтина взе да пука, Стела пусна в тигана няколко скилидки чесън и запържи парчетата месо от двете старани.

Миризмата, която се отделяше от тигана, изпълни със слюнка устата на Манол.

– Ех, защо няма сега малко маслини, – възкликна Стела. – Не от буркан, а обикновени.

След това тя извади парчетата изпържено пилешко месо и ги сложи в чиния.

– Маноле, почакай, – каза тя, – Не бързай, още не съм свършила. Докато чакаш, защо не подредиш масата?

Стела сложи в тигана отново зехтин и се зае с пърженето на лука. Когато той стана кафеникав, тя прибави ситно нарязаните чушки и домати, които търпеливо изчакваха до този момент на дъската. Поръси всичко това с нарязан магданоз и разбърка.

Манол не издържаше вече, ако още малко вдишваше от тези вкусотии…

– Не пипай месото или каквото и да било, – скастри го Стела. – Жалко е да си развалиш апетита. Ама какво ти става? Защо бързаш толкова? Я се въздържай малко!

След това отново върна пилешките парчета в тигана и всичко заля с бульона. Изчака го да заври. Стела намали котлона и прибави сол и смлян черен пипер. Захлупи тигана, като остави съвсем малък отвор.

Докато течността завираше, Стела прибави съвсем малки кубчета картофи и ситно нарязана люта чушка. Бульона се изпари и гъстия сос обви пържените парчета месо.

Манол пламнал в очакване, преглъщаше потоци от слюнка. Най-накрая порциите бяха сипани в чиниите и двамата седнаха на масата въоръжени с вилица и нож.

Нямаше нужда някой да подканя Манол. Той се нахвърли като разярен звяра върху плячката си. След като изпразни чинията си, Манол въздъхна доволно и се облегна на стола.

Той погледна с умиление Стела и си помисли: „Не било чак толкова лошо да ти гостува момиче ….“

Живял някога крадец, които усвоил всички трикове и техники на своя занаят. Нямало човек, когото той да не може да излъже.

Веднъж той откраднал много ценни неща, вързал ги в една вързоп и тръгнал по пустия път с придобитото на рамо.

На брега на едно езеро, той видял дете, което силно плачело. Крадецът отишъл при него и го попитал:

– Защо плачеш?

Детето казало:

– Дойдох да се изкъпя, но когато се гмурнах, моята златна огърлица се изхлузи и падна във водата. Аз не мога да я извадя, защото тук е много дълбоко.

Крадецът си помислил, че може да се сдобие с още една скъпоценност, сложил плячката си на земята и скочил във водата. През това време детето взело товара на крадеца и изтичало бързо в близката гора.

Когато крадецът излязъл от водата, бил много ядосан. Той разбрал, че историята с огърлицата е само номер, но най-лошото било, че самият той бил ограбен.

Този, които мами другите, непременно ще срещне човек по-умен от себе си, който обезателно ще го надхитри.

Групата вече беше от източния край на острова. До тях се издигаше скала, висока около  шест метра. Далече пред тях се простираше плажната ивица.

Плажът изглеждаше лесен за дебаркиране. За това тази група мъже бяха оставени тук да охраняват брега. Ламбов се обърна към водача на групата Румен:

– Ти каза за някаква  интересна машина, която използвате за отбрана.

Румен махна с ръка и мъжете отместиха рогозка изплетена от треви и пред тях се откри странно квадратно устройство, намиращо се в скална пещера. То бе разделено на редици от петоъгълни жлебове.

– Включете я,  – заповяда Румен.

Мъжете започнаха да движат напред и назад система от ръчки. Чу се пукащ звук. На около тридесет метра във водата се появи вълнение, малко след това морето завря.

Румен махна отново с ръка и мъжете пуснаха още от устройството, което бе по-навътре в пещерата. Водата пред плажната ивица се развълнува по същия начин, както тази по-навътре.

Ламбов забеляза как рибата бяга, тя скачаше, сякаш искаше да изкачи малък водопад. Две птици се спуснаха след лесната плячка, но не стигнаха до рибите, Ламбов имаше чувството, че се удариха в невидима преграда.

Машината явно излъчваше някакви вибрации, но хората около нея чуваха само пукащо бръмчене, наподобаващо на високоволтови кабели, по които течеше ток.

– Звукови вълни? – попита Ламбов.

– Да, – отговори Румен. – Който и да дойде до този бряг, няма да остане жив.

Ламбов забеляза, че след като спряха машината, птиците и рибите се върнаха в първоначалното си състояние.

– Не е смъртоносно, – забеляза Ламбов.

– Но болката, която са изпитали, ги прави уязвими, – обясни Румен, – а после много лесно стават лесна плячка.

– Звуково оръжие, – каза Ламбов, – не се изненадвам, това се среща и в природата. Делфините използват ехолокация за да зашеметят рибата, преди да я хванат със устата си.

– Воените отдавна работят върху подобни устройства. Целта е да се използват безвредни устройства, за да се контролират тълпи при масови събирания. Така си спестяват сълзотворния газ, – разясни компетентно Румен.

– Проста хармонична вибрация. Звуковите вълни се разпространяват с различна скорост и под различен ъгъл, – започна да разсъждава Ламбов на глас. – После се събират на мястото, където водата завира. Нещо като звуков лъч.

След демонстрацията групата пое навътре към острова, където бе лагерът.

Преди да атакуват насекоми прилепите излъчват серия от ултразвукови сигнали, които позволяват да се локализира жертвата. Тези сигнали привличат други прилепи, пристигащи с надеждата за „печалба“.
Учени от университета Уейк Форест, изучаващи поведението на мексиканските видове прилепи Tadarida Brasiliensis, са установили, че тези животни могат да попречат на конкурентите да хване плячката с помощта на ултразвукови сигнали, които изкривяват сигналите на „ловец“. В резултат, на което прилепа пропуска и улова отива за конкурента.
Възможност за заглушаване сигналите на конкурентите прилепи, учените са успели да идентифицират по време на наблюдение на тези животни в Аризона и Ню Мексико. Изследователите са поставили няколко камери и ултразвукови микрофони.
По време на изследванията учените установили, че от избраните 145 зафиксирани атаки на прилепи към насекоми, 85.9% от опитите завършвали с неуспех, защото друг прилеп „изключвал“ сигнали им. Ако отсъстват такива смущаващи сигнали, успешните опити нараствали до 30%.
Учените направили следният експеримент.
Към нишка на височина 5 метра над земята те прикрепили молец, след което бил включен запис със „заглушаващ“ сигнал.
Установено било, че в тези моменти, когато е включен записът, броят на успешните опити за улов на насекоми са намалели с 73,5%.