Иван беше повярвал от скоро. В миналото си е бил алкохолик. Реши и той да се ожени. Предложил на едно момиче от църквата, но то отказа. Предложи на друго и отново получи отказ.
След няколко неуспешни опита съвсем се отчая. Тогава отиде при една жена двадесет години по-голяма от него и ѝ предложи брак.
Тази жена не му се присмя, нито го изгони, а съвсем сериозно прие предложението му. Тя му каза:
– Дошъл си на първата ни среща, а панталоните ти са неогладени, обувките непочистени, а и ризата ти не ухае много приятно. Следващия път се приведи в ред.
На следващата среща Иван беше изгладен, всичко по него блестеше и лъхаше на приятен одеколон.
– Иване, щом искаш да станеш мой мъж, трябва да ме наставляваше по Божието слово. А ти знаеш ли Писанието?
От къде да го знае, нали съвсем скоро е повярвал!
Тогава Радка, така се казваше тази жена, започна всяка седмица да изучава Божието слово с Иван. Когато той постигна определен напредък Радка му каза:
– Иване, аз съм стара. Сега ти знаеш Писанието и как да се подържаш по-добре. Иди предложи сега на някое момиче брак, всяка ще се съгласи да те вземе.
Така и стана. Иван направи предложение на младо образовано момиче и то се съгласи.
Хубаво е, че има такива мъдри жени.

Ако сте сериозни в желанието си да израстнете духовно силни и здрави, е необходимо да развиете един основен навик – да запаметявате стихове от Писанието.
Трябва да се чете Библията, да се запомня и спямо наученото да се действа.
Някой може да каже, че няма добра памет, но той помни много добре телефонни номера и дати, песни, които вече са ретро, имената на любимите си играчи в даден спорт и какво ли още не. В случая става дума за това, кое е важно за вас да помните.
Умението да се помни е действие, което като повтаря многократно дава добри резултати. Установено е, че при запаметяване на откъси от Писанието, мозъкът започва да помни в други области още по-добре.
Защо е необходимо да запомняме части от Библията?
Не винаги ще имате Библии пред вас. Когато разговаряте с някого и имате Божието Слово в ума си, вие по-добре ще му свидетелствате за Божието действие на земята, за Неговата благодат и спасение.
Ако сте запомнили части от Писанията, независимо къде се намирате, можете да разсъждавате върху тях и да ги свързвате с конкретна ситуация.
Ако до сега не сте опитвали да запоняте стихове от Библите, започнете от днес. Ако запомняте по един стих на седмица, за една година ще знаете вече 52 стиха наизуст. Ако продължавате упорито в тази насока, ще разполагате с части от Библията винаги, когато ви се налага, без да я имате пред себе си.
А това ще ви помогне да направите Библията жива за вас, така както никога не е билa до сега.

Веднъж един свещеник разговарял с мъж, който редовно посещавал църквата, но си позволявал различни грехове. Разговорът бил много сериозен. Мъжът казал:
– Аз много вярвам в Бога, значи съм вярващ.
Свещеникът му възразил:
– Тогава бесовете са още по-големи вярващи. Те знаят, че има Бог! А вяра без дела е мъртва.
Човекът се замислил и изведнъж си спомнил част от Писанието.
– Аврам се оправда чрез вяра ….. Пренесе сина си в жертва…..
И радостно добавил:
– Да, ще те принеса в жертва и ще се оправдая чрез вяра!

Какво е това? Еко списание ли? Или малко компютърна обработка? Не, това е реален случай.
Агнес Денес е художничка от унгарски произход. Нейното творчество е жизнерадостно и разнородно. То е свободна импровизация на концептуализъм и ленд арт.
Нейното изкуство е дематериализирано.
Най-известният й проект „Житно поле – Конфронтация“ започва през 1982 г., когато тя засажда пшеница на участък за отпадъци в долната част на Манхатан, на две пресечки от Световния търговски център, с изглед към Статуята на Свободата.
Двеста камиона с боклук били откарани и 285 бразди били изкопани на ръка. Семената също са засети ръчно. Получена е 1000 паунда здрава златиста пшеница.
Това житно поле от 2 акра е станало символ на идеята за предоставяне на храна и енергия за всички, за безгрижието и разточителството днес, за множеството екологическите проблеми в нашето съвремие.
Това наистина е предизвикателство за всеки, който се занимава с нещо банално.
Гледам снимката на тази жена и разбирам, че многото не е толкова важно, но да се живее и жъне спокойно на място обградено от машини, автомобили, високи сгради и много шум е вече напредък.
Това може би ни напомня, колко много губим в този механизиран и забързан свят.

Павел Герхард бил проповедник в Бранденбург, но курфюрстът на Брандербург не харесвал проповедите му и изпратил да му кажат:
– Герхард, ако не можеш да промениш проповедите си, ще трябва да напуснеш страната.
Павел отговорил:
– Ще ми бъде тежко да оставя своя дом, близките си, своя народ, страната, в която живея и да остана без средства, за да се издържам, но не мога да проповядвам друго освен това, което е написано в Божието Слово. И докато съм жив това ще проповядвам.
И така той се отправил в изгнание с жена си и малките си деца.
В края на първия ден дошли в гората и се спрели да пренощуват в странноприемницата наблизо. Децата плачели и се притискали до майка си, а тя, бодро държейки се през целия ден, се разплакала. Павел отишъл в гората да се помоли. Там  той си припомнил думите: „Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.
„Вярно, – помислил си той, – сега е времето, когато трябва да уповая на Господа и Той ще ми покаже изходен път, като ме подкрепи.“
Върнал се при жена си и й разказал как изплували в паметта му думите от Свещеното Писание. Тя изтрила сълзите си и се зарадвала заедно с Павел. Едва легнали да спят и чули мощно чукане на вратата.
Когато собственикът отворил вратата, един конник му казал:
– Аз съм пратеник от херцога на Мерзенбург и търся Павел Герхард. Знаете ли дали е идвал тук?
– Павел Герхард? – замислил се стопанина. – Да, той нощува при мен.
– Тогава ме заведете при него веднага, – казал пратеникът.
Ездачът предал на Герхард голям запечата плик, в който било написано:
„Павел Герхард, ела в моята страна и ще имаш църква, хора, дом, препитание и свободата да проповядваш Евангелието.“
Блажен онзи, който уповава на Господа винаги, силата на Който няма граници, а славата Му няма край.
Уповайте на Господа!