Ана и Григор живееха от осем години заедно. Животът им съвсем не бе лек. Живееха на квартира и получаваха социални помощи.

Григор не работеше, защото повечето време прекарваше в спортната зала, където тренираше. Той постоянно си повтаряше:
– Аз непременно ще стана шампион.

Това бе голямата му мечта. Бе се възхищавал на яките и силни мъже, които всички поздравяваха след поредната победа. Той не желаеше толкова овациите, колкото радостта, че и този път е успял да победи.

Ана всеотдайно го подкрепяше:

– Вярвам, че ще станеш шампион. Ти непременно ще успееш.

Въпреки, че нямаха достатъчно средства, Ана се стараеше Григор правилно да се храни, спазваше и следеше строго режима му. Във всичко това тя бе всеотдайна.

Ходеше с него в спортната зала и го окуражаваше:

– Напредваш! Ще се справиш! Няма значение, че не успя този път, опитай пак. Ще се справиш. Ти можеш.

И Григор успя. Неговите борби събираха хиляди хора. Те му ръкопляскаха, крещяха високо името му, но той търсеше нея, усмивката ѝ и поздрава ѝ за поредната извоювана победата.

Сега имаше достатъчно пари и можеше да си позволи автомобил, дом, и каквито си иска дрехи и обувки.

Той прегръщаше Ана след всяка победа и ѝ казваше:

– Това е за теб. Ти си достойна за тази победа, даже много повече.

Тя беше непрекъснато до него и не спираше да му повтаря:
– Ти можеш!

Двама приятели се оплакват един на друг.

– Това живот ли е? – клати глава единият.

Другият не остава по-назад и започва своята тирада:

– Казвам им, че не пия, всички ми предлагат алкохол. Казвам им, че съм на диета, докторът ми я предписа, всеки гледа да ме натъпчи с разни деликатеси.

– Какво се оплакваш толкова? – засмя се първият. – Хората са загрижени за теб.

– Но кажа ли им, че нямам пари, – продължи другият невъзмутимо, – дали тихо говоря или лошо ме чуват…..

Струвани се, че с благотворителност, могат да се занимават само много богати хора. Когато пресмятаме малкото пари в джоба си, ние се отказваме от идеята да помагаме на другите.

41 годишната Джесика МаКлард от малък град в Арканзас решила да направи улични шкафове с продукти. За да реализира своята идея на нея ѝ били отпуснати 250 долара. С тези пари, тя направила първия шкаф и го напълнила с продукти за нуждаещите се.

Много скоро този проект станал много популярен. Инициативата на Джесика вдъхновила различни хора да построят аналогични шкафчета в няколко града.

Първият шкаф Джесика поставила близо до църквата. Той изглеждал като „остров на доброто“, където хора можели да поставят продукти за нуждаещите се.

Резултатът надхвърли всички очаквания.

Джесика била изумена от това, колко бързо шкафчетата са започнали да се пълнят от небезразлични граждани. В шкафчетата започнали да слагат и канцеларски материали, та всяко дете да има всичко необходимо за училище.

След като проектът станал популярен, шкафчета за започнали да се появяват навсякъде, като гъби след дъжд. В тях започнали да се появяват продукти и стоки, като конфитюр, фъстъчено масло и памперси……

В няколко града хората подкрепили тази инициатива и създали свои собствени улични шкафчета с продукти.

Побеждават не силните, не красивите, не умните, нито най-най. Нито талантливите, нито образованите, нито начетените, нито рижите не и синеоките.

Победителите имат предимство, вярно е, но не побеждават.

За някой, на който се изплъзне победата е равносилно на поражение. Глупости, лъжа, измислица, пълна нелепост.

А този, който спечели, това вече е победа. Но това е временно, то е като мъгла.

Чуйте внимателно, побеждават упоритите.

Упоритостта не е принцип, дори не е привичка. Това е, което оставя в теб, когато нямаш вече сили, желание, вяра, надежда, любов, храна, пари, приятели, увереност и всичко друго, което може да те остави.

Лек за безнадежността е упоритостта. Него не можете да го намерите в аптеките. То е в гените и костите ти.

В залата се усещаше напрежение. Някои стояха със зяпнали уста, а други си шушукаха.

Мери бе успяла до сега да отговори на всичките въпросите в играта и бе спечелила 500 хиляди евро.

– Вие играхте страхотно, – каза водещият на играта, – а сега ще се изложите ли на риск да загубите досегашната спечелена сума, която никак не е малко или …. сте решили да си тръгнете от тук с един милион?

Мери дъвчеше устните си от напрежение. Ръцете ѝ бяха свити в юмрук.

Тя поглеждаше водещия, после забиваше поглед в пода и леко потрепваше.

– Ще вземете ли досега спечелените пари или ще играете по-нататък, където ви очаква голямата награда?

Предизвикателството бе голямо.

– Разбира се, – набра смелост Мери, в гласа ѝ се усещаха нотки на тържество. – Ще играя по-нататък.

– Внимание, въпрос за 1 милион евро, започна бавни и тържествено водещият. – Коя от тези птици не прави гнездо: а) врабче, б) дрозд, с) сврака, d) кукувица.

– Бих искала да използвам и последната подсказка, нека да позвъним на Павел Иванов.

На Мери ѝ връчиха слушалката и тя повтори въпроса на Павел.

– По дяволите, Мери! Това е много просто! Кукувица!

– Сигурен ли си?

– Разбира се.

Мери се обърна към водещия и смело каза:

– Моят отговор е кукувица.

– Това окончателният ви отговор ли е? – попита водещият.

– Да!

Настъпи дълга продължителна пауза. Изведнъж водещият извика:

– Кукувица, това е правилният отговор! Мери поздравявам ви, вие спечелихте един милион.

На следващия ден Мери покани Павел, за да отпразнува с него победата.

– Интересно, Павле, от къде бе сигурен, че точно кукувицата не си прави гнездо?

– Защото тя живее в кутията на часовника, глупачето ми ….