Симо отново се бе провинил, но не изпитваше никакво угризение за случилото се.
Баща му го гледаше и тъжно клатеше глава:
– Замислял ли си се за значението на думата „изобличение“? – попита той сина си.
Симо апатично повдигна рамене, а баща му продължи:
– В синонимния речник я сравняват с “разкриване” или “засрамване”.
– Е и? – нетърпеливо попита Симо, очаквайки поредното мъмрене.
– Ти чувствал ли си се някога изобличаван от собствената ти съвест?
– Не, – твърдо отговори Симо.
– Баба ти едно време казваше: „Трябва някой да ти изкара кирливите ризи наяве“.
– Изобличението, действа негативно на човека, – напери се Симо.
– Ще ти представя друга гледна точка, – наблегна бащата, – тази на Соломон. Ако изобличиш някой, той ще те обикне.
– Как мога да обичам този, който ме засрамва? – Симо завъртя пръст, забождайки го в главата си.
– Погледни Бог, – посъветва го баща му. – Когато разкрива грешките ни, не се държи грубо с нас, не ни се присмива, точно обратното.
– Да, да Той казва истината с любов и грижа, – с насмешка прибави Симо.
Бащата въздъхна и продължи:
– Затова и целта на изобличението не е да раздава правосъдие и да лепва етикети, а да покрие слабостите със любов и да подкрепи изпадналия.
Симо махна с ръка, сякаш прогонваше досадна муха.
Бащата, макар че синът не приемаше думите му, го подкани:
– По – добре поискай от Бог да ти помогне да гледаш на изобличението през Неговите очи, защото “Бог изобличава онзи, когото обича”.
