Симо навършваше четири години. За рождения си ден пожела:

– Искам хеликоптер с дистанционно.

Едва дочака денят, в който очакваше да получи мечтания подарък.

Когато му подадоха опакована кутия с красива панделка, Симо не даде да развържат подаръка, а бързо разкъса хартията и извади хеликоптера.

Опита се да го пусне да лети, но той падна на земята.

Разочарованието му бе голямо:

– Счупен е. Не работи.

– Не е счупен, – поясни баща му. – Трябва да му се сложи батерия.

– Не, счупен е, – настояваше Симо.

Колкото и да се опитваха да му обяснят, той не възприемаше. Само избута хеликоптера на страни и заяви категорично:

– Безполезен е.

И всичко това, защото не работеше, както е очаквал.

Колко често се държим като четиригодишни деца, вкопчвайки се в предварително замислените си идеи за това как трябва да се развият нещата?

Независимо дали става въпрос за кариерна възможност, партньор в живота, родителство или някакво друго ново начинание, не трябва да изоставяме надеждата, когато реалността се разминава с нашите желания.

Вместо това, трябва да се доверим на Бог. Той има изключителен план за нас, дори и да не го разбираме.

Не пропускай великолепните Му благословения само, защото не очакваш да дойдат по начина, по който идват.

Бети гледаше ту голямата кутия, ту малкото нещо, което извади от нея.

– Когато видях подаръка си, красиво опакован с червена панделка, си мислех, че вътре има нещо голямо, а то … – разочаровано повдигна рамене тя.

Баба чу думите ѝ, усмихна се и я попита:

– Бети, ами ако вътре нямаше нищо?

– О, бабо, това би било пълна подигравка.

Старицата погали внучката си и добави:

– Понякога, когато гледаме външната форма, очакванията ни са големи….

– А защо не? – намръщи се Бети.

– Това е като човек, който е добре облечен, държи се прилично, но от вътре ….

Бети пак я прекъсна:

– Така е. Мислех си, че Сашо е добър, но се оказа завистлив и зъл, особено ако му направиш забележка.

Бабата се засмя:

– Човек без Бога, колкото и да се представя външно, отвътре е празен. Попадне ли в проблемна ситуация, излизат наяве най- лошите му черти.

– Празен?! – като ехо повтори Деси.

– Само Бог може да запълни тази празнина в човека и да го промени към по-добро, – поклати глава бабата.

– Бабо, като си помисля и аз не винаги съм добра, – въздъхна тежко Деси.

– Иди при Исус и Го помоли да те обнови, така че да бъдеш пример за подражание.

Деси заяви твърдо:

– Ще го направя!

Днес тя празнуваше десетия си рожден ден.

Марко бе въодушевен:

– Намерих идеалния подарък за рождения ден на баба.

– Това е страхотно, – отзова се веднага сестра му Таня. – И какво си решил да ѝ подариш?

– Гривна …

– О, – реагира разочаровано Таня.

– Но тя съдържа любимите ѝ скъпоценни камъни.

– Е, тогава може да ѝ се хареса, – някак уклончиво се съгласи Таня.

Намирането на идеалния подарък за някого води до напрежение, но човек се радва, когато успее в това начинание.

– А по твоя джоб ли е тази гривна? – попита загрижено Таня. – Нали каза, че съдържала скъпоценни камъни.

– Е имам малко спестени пари, – повдигна вежди Марко. – За това, което не ми достига щях да помоля татко …

– И аз имам малко, мога да ти помогна, – подскочи с готовност Таня. – Колко ти трябват?

– Не ми стигат някъде около стотина лева …

– Давам ти ги, но подаръкът ще е от двама ни.

Марко въздъхна:

– Добре.

Все пак това бе малката му сестричка.

Много от нас искат да дарят на някого спокойствие, почивка или дори търпение.

Ех, да можеше да се купят и да се увият с панделка!

Такива подаръци е невъзможно човек да подари на друг, но Исус, Бог в човешка плът, може да даде на онези, които вярват в Него.

Нямаме способност да дадем на нашите близки допълнителната доза търпение или подобрено здраве. Нито пък е по силите ни да им дадем мира, от който всички отчаяно се нуждаем, за да издържим в битките на живота.

Но можем да бъдем водени от Божия Духа, за да им говорим за Исус, дарителя на истинския мир.

Денят бе студен. Вятърът не прощаваше на смелчаците решили да се покажат на вън. Сняг нямаше, но студът вилнееше с пълната си сила.

Наско натискаше педалите на колелото си, борейки се с насрещната стихия. Сълзите му се стичаха по лицето, а вятърът ги грабваше и отнасяше нанякъде.

Горчеше в сърцето му, а думите на сестра му още кънтяха в ушите му:

– Колко си глупав, Дядо Мраз няма! Даже и слабоумните го знаят това!

Къде отиваше Наско в това студено време? При баба си.

– Тя ще бъде честна със мен, – казваше си момчето. – Винаги и направо ми е казвала истината. Никога не ме е лъгала.

В дома на баба му ухаеше на топли кифлички. Наско се самопокани и веднага започна да опитва от вкусотиите на масата. Докато ядеше, той разказа на баба си какво е преживял.

– Чуй ме, миличък, може да ти се иска, но Дядо Мраз наистина няма, – каза сериозно старата жена. – Това е само приказка. Тя се разказва на децата, не знам защо и те много страдат като теб, когато разберат истината.

Наско бе преглътнал вече сълзите си, но в очите му се четеше скрита тъга.

– Я си обличай палтото и да вървим, – подкани го баба му.

– Къде ще ходим, бабо?

Тя не му отговори, само му подаде ръка и двамата излязоха.

Отидоха до универсалният магазин, където имаше всичко. Когато застанаха на вратата, баба му подаде една педесетачка и му поръча:

– Иди купи нещо за този, който има нужда от него. А ще те чакам тук.

Наско често пазаруваше с майка си, но никога не го бе правел сам. Магазинът бе пълен с хора. Момчето постоя няколко минути смутено сред навалицата, стискайки парите в ръка.

„Какво да купя? – помисли си Наско. – И за кого да го купя?“

Той прехвърли в ума си всички, които познаваше – приятели, съседи, членове от семейството му…

Изведнъж се сети за Боби, който миришеше лошо и имаше мръсни и зацапани с кой знае какво коси. Той седеше точно зад Наско, когато бяха във втори клас. Когато настъпеше зима, майка му изпращаше бележка на учителката, че е болен, а той просто нямаше палто, за да излезе навън.

– Ще купя палто за Боби, – реши Наско.

На Наско му хареса едно от палтата. Имаше топла подплата, а и външно изглеждаше много добре.

Когато го занесе на касата, жената любезно го попита:

– Това подарък за някого ли е?

– Да, – каза срамежливо Наско и подаде банкнотата.

– Много е хубаво, – усмихна се жената. – Навярно ще го хареса.

Тя постави грижливо палтото в една голяма чатна и пожела:

– Весела Нова Година!

Същата вечер бабата на Наско заедно с внука си опаковаха подаръка в новогодишно изрисувана хартия, като прибавиха някоя и друга празнична панделка.

Наско написа на пакета: „За Боби, от Дядо Мраз“.

Когато Боби получи новото си палто, очите му искряха от радост, а сърцето на Наско преливаше от любов. Той бе разбрал, че няма по-хубаво от това да зарадваш някого в Новогодишната нощ.

Продавачката в магазина довършваше декорацията на червени и бели карамфили. Тогава влезе Миглена. Жена на средна възраст с добродушна непринуденост, печелеща симпатиите на околните с благия си и мек глас.

– Добър ден, – поздрави тя продавачката. – Какви красиви цветя. Тези ще стоят чудесно на църковния олтар утре.

– Църква! – възкликна продавачката,  – нека им сложа панделка тогава!

Тя уви кошничката с красива панделка. Допълни малко зелени клончета и сложи няколко малки цветчета.

– Стана още по-красива, – каза Миглена. – Какво ви дължа за допълнителната декорация?

– Нищо, – отвърна продавачката и се усмихна. – Събирам точки за небето.

Миглена разбра, че продавачката се шегува, но нещо я бодна в сърцето.

„Колко много хора се заблуждават, че могат с нещо да спечелят Божието благоволение и вечния живот“, – помисли си Миглена.

Продавачката я гледаше приветливо.

– Няма нужда да събирате точки, – каза Миглена, – просто трябва да повярвате, че Исус Христос е умрял на кръста за хората и конкретно за вас самата.

Продавачката се посмути малко и каза объркано:

– Да, да …. има някаква сила ……

Миглена тъжно поклати глава.

„Още една душа, която не познава Бога, – каза си тя. – Но нали Исус иска от нас, тези които сме Го познали, да занесем Благата вест до всички, до които тази истина не е достигнала или не са я схванали. Не бива да пропускам тази възможност“.

– Бих искала да споделя с вас, – каза Миглена на продавачката. – че съм спасена и че това е дар от Бога.

В следващите десетина минути Миглена разказа на Станка, така се казваше продавачката, кой е Исус Христос и какво е направил за нас. Тя сподели с нея как Бог я е срещнал и изцерил от рак на стомаха.

В очите на Станка се появиха сълзи, докато слушаше Миглена. Двете доста си поприказваха. Тази среща завърши с гореща молитва, отправена към Бога, от двете жени.

Навярно днес е имало празник на небето, защото още една душа се е спасила.