Ще ви разкажа за кораб, наречен Деш изчезнал през 19 век, който отново „се появил“ през 20 век.
През 1813 г. САЩ воювал със Великобритания. Опитвайки се да преодолее съвършенния британския флот, правителството на САЩ разрешило неговите граждански съдове да атакуват британските кораби.
Тези кораби са били наричани капери, а в действителност членове на екипажа им са били пирати в служба на държавата. Каперите са могли да изпреварват противника с няколко часа. Те приближавали до вражеския кораб на разстояние от няколко изстрела.
Като правило, завземането се провеждало без кръвопролития, защото търговските кораби не са имали оръжие в достатъчно количество, а екипажите им не били добре обучени за бой и се предавали бързо.
За един от най-успешните капери се е смятала бързоходната шхуна Деш. Нейният трети капитан бил Джон Портър. Той наскоро се бил оженил. И когато екипажът се готвел за отплаване, той се простил със своята жена Елиза
Задачата на кораба се заключавала в следното. Капитани заложили пари и решили да определят, коя от шхуните е най-бърза.
Деш веднага изпреварила Чемплей и се превърнала в черна точка на хоризонта.
Но изведнъж се разразила силна буря. Изплашени от лошото време, екипажът на Чемплей върнал шхуната на пристанището, а Деш останала в морето. На брега жената на капитана усетила беда.
Шхуната Деш така и не се върнала, но и днес рибари разказват, че в безветрен ден на хоризонта се появява силует от мъглата …..

Има ситуации, когато при работата на правоохранителните органи възникват въпроси относно употребата на оръжия. Това е особено вярно за страни като САЩ, където полицията се ръководят от няколко други правила, отколкото нашите полицейски органи. В резултат на това възникват скандали, които след това прерастват в масовите протести.
За да се избегнат такива ситуации и да се накажат или оправдаят полицаите е създаден Yardarm. Това е сензор, който събира информация за това, кога пистолета е изваден от кобура и в каква посока е насочен, когато от него е стреляно и къде се намира, когато не е в кобура.
Събраната информация се предава към хранилища, който трябва да осигури обективни данни. Комуникацията с тези хранилища става чрез стандартна GSM. Данните след това могат да се изпращат в реално време до центровете за борба с престъпността и диспечерите.

Тъй като през това лятото в Газа бушува война, много израелски вярващи в Йешуа бяха призвани да вдигнат оръжие в защита на своя народ.
Войната в Газа свърши, Hananya се завръща от нея, разказвайки какво правят местните вярващи , когато служат в израелската армия.
И все пак в разгара на задължителната си служба, Hananya разказва, че не винаги е било лесно, но той, както и повечето други израелски вярващи, са щастливи за възможността. „да говоря на войници за Бога“.
„Като войник в израелската армия, гражданин на Израел и християнин, аз имам много да се каже за това, което се случва в Газа и Израел. Войните в Близкия изток не са забавни, искаха тук в клипа да ти разкрия цялата картина, която медиите скрива. Тези неща можете да чуете само от хора, които са видели всичко“- казва Hananya.

Активисти хакери от групата “ “КиберБеркут“ са заявили, че са отворили електронната поща на полковник от украинската армия. Сред писмата му имало и документи, които потвърждавали масовото дезертиране на войници.
„Преписката потвърждава фактите за масово нежелание на обикновените украинци да стреля по техните съграждани. Сега можете да видите реални данни за стотици дневни дезертьор войници…. Моралният дух в“ защитниците“на Украйна е толкова нисък, че цели взводове и роти хвърлят оръжията си и бягат от частите си, въпреки заплахата за разправа с тях“- съобщават хакерите.
Като доказателство от „КиберБеркут“ са публикували няколко документа от пощата на полковник В.М.Пушенко. Там в доклад на командира на украинската войскова част  В0849 полковник Грищенко заявява, че на 16 юли 149 войници и офицери от механизирания батальон на трета украинската армия, танков батальон и роти на снайперисти самоволично са напуснали военните си позиции в района на донеския Амбросий и са предали оръжията си.

Съществуват няколко начина за отбрана.
Конят пуска най-главното си оръжие – зъбите и копитата. Той предпочита този метод, когато хищника напълно го настига.
Ако напададелят е на доста по-голямо разстояние, конят предпочита просто да избяга. За това природата го е надарила с бързи и здрави крака.
Може да застане изправен на задните си крака, опитвайки се да изплаши противника.
Конете могат да покажат смелост и кураж в случайте, когато хищник нападна стадото, където им голям брой жребчета. В този случай конете събират малките на едно място и застават в кръг, обърнати към опасността, приготвили копитата си за отбрана. Така те могат да нанесат удар на врага, да наблюдават какво става с жребчетата и да защитят шията и главата си.