NASA на карта ясно разкри, в кои части от света наближава потенциални опасности от астероиди в последните 20 години. Проучването е проведено в рамките на проекта Near Earth Object, който е създаден с цел наблюдаване на небесни тела, представляващи вероятна заплаха за жителите на земята.
В периода 1994-2013, американски експерти са записали най-малко 556 астероиди в близост до нашата планета. В жълто на карта са маркирани небесните тела, пристигащи през деня, а в синьото – през нощта. Размер на точките илюстрира експлозивна мощ на астероида. Най-мощният и най-големият метеорит е Челябинският, която избухна в Челябинска област на 15 февруари 2013 г., количеството на освободената от него енергия, според NASA, е равносилна на 440-500 килотона тротил. Това е небесно тяло, което е било дълго преди падането цели 20 м, но не е било открито, до неговото навлизане в атмосферата.
Според проучване на НАСА малки астероиди с размери около метър, които падат в нашата атмосфера са веднъж на всеки две седмици. Всеки ден на Земята от космоса, летят над 100 тона прах и частици с размера на пясък.
Един път годишно в атмосферата на нашата планета навлиза астероид с размерите на автомобил – той лети като ефектно огнено кълбо и след това се разпада, понякога с експлозия.
Архив за етикет: опасност
Нощта на Гай Фокс в Англия
Нощ с невероятни трикове, изпълнени с опасност за живота.
Нощта на Гай Фокс във Великобритания се празнува на 5 ноември.
В град Люис се провежда факелно костюмирано шествие с горящи кръстове и фойерверки.
По Отери-Сент-Мери, Девон, местните екстремали носят на раменете си 30 килограмови горящи бъчви с катран. Участниците в шоуто рискуват живота си, за да предизвика смайването и изумлението на публиката.
Гай Фоукс е участник в Барутния заговор през 1605 г., замислен да взриви Камарата на лордовете в Лондон с крал Джеймс I.
Заговорът е бил предотвратен, а след четири века във Великобритания се празнува този празник, като се изгаря чучелото на Фокс в огън на открито.
Кое животно има зъби в стомаха
Зъби в стомаха? Мислите ли, че може да съществува такова нещо?
Представете си, в Индия, Африка и Индонезия, живее доста необичайно животно панголин, това е вид мравояд.
Той прилича на гущер, тялото му е покрито с люспи. Но всъщност това животно няма никаква връзка с влечугите.
Панголинът е бозайник. Дължината му е между 30-88 см без опашката, с нея е два пъти по-дълъг. Тежи 4,5-27 кг. Роговата му обвивка е остра и подвижна. Ако острите ѝ върхове се протъркат се заменят от нови.
През деня се крие в дупки и кухините на дърветата. При най-малката опасност панголинът се свива на кълбо. Да го развие може само голям хищник като тигъра.
Пандолинът яде мравки и термити, които хваща и бързо поглъща. Едва в стомаха му се извършва процеса на дъвчене. Там се намират няколко реда рогови зъби. Те се задвижват от силни мускули и нашият „гущер“ дъвче едва след като е погълнал храната.
За съжаление от този вид животни са останали много малко на брой. Хората ги ловят заради екзотичния им вид, роговете и за храна.
За защита използват течност от аналните си жлези, която има неприятна миризма. Тя е достатъчно силна, за да изгонва враговете.
При панголинът зрението и слуха са слаби, но обонянието е отлично.
Интересни факти за опашките при животните
Животните и птиците имат опашки, но те им служат за различни цели.
При птиците това е многофункционално приспособление. По време на полет опашката е като кормило. По време на ухажване, тя се разпуска за красота. А при кълвачите служи за допълнителна опора към дървото.
Катеричката много обича да скача от дърво на дърво. Без помощта на опашката си, тя трудно би правела това. По време на полет пухкавата опашка помага на катеричката да пази равновесие.
На животните с гъста и пухкава козина опашката помага да се стоплят. Те я увиват около себе си и не замръзват в студа.
Лисицата с опашката си помага бързо да сменя посоката при бягане. Някои, като гущера могат да си откъсват опашката при опасност.
Ако хищник хване северноамериканската катерица за опашката, в зъбите му остава само „скалпела“ на опашката, а катерицата с голата опашка избягва.
Трябва ли безпилотен автомобил да ви убие, за да спаси живота на дете
Роботите постепенно завладяват света. На пръв поглед може да изглежда, че не е така, защото завладяването на света не се случи по начина, който е описан от Айзък Азимов в романа „Аз, роботът“. Докато улиците се напълнят с различни андроиди, роботи вече заемат голяма част от рутинната работа, която човек предпочита да се избегне.
Но скоро те ще излязат от сенките. Планира се скоро да се появят по улиците коли без шофьори, които ще направят движението по пътищата по-малко проблематично. Дори ако те не се управляват от андроиди, софтуер на тези машини предизвиква много етични въпроси.
Например, ако трябва да избира между спасяването на живота на неговия пътник или някой друг при неизбежния сблъсък – което ще избере една кола?
Помислете за един мислен експеримент. Вие се движите по еднoто платно в безпилотно превозното средство и скоро стигате до влизане в тунела. Точно преди да навлезете, по платното преминава дете, но се препъва по пътя и пада. За кола, движеща се с висока скорост и няма време да намали, остават само две възможности: да удари детето и да го убие, или да се блъсне в една от стените на тунела, и да ви убие.
И двата варианта са лоши, и от морална гледна точка в тази задача няма „правилните“ отговори. Ето защо примера с тунела и е добър мисловен експеримент – защото е трудно да се реши. Проблемът поставен в този експеримент дава храна за размисъл върху усъвършенстването на безпилотни превозни средства. Но основният въпрос е как колата да се държим в ситуации, която е сложна от етична гледна точка? Освен това, който ще реши как роботът трябва да се държи в такива ситуации?
Експерти смятат, че инженерите и учените, които се занимават с роботoстроене, трябва да са наясно с опасностите в тяхната работа. Правила за безопасност и етика за роботите трябва да бъде предварително инсталирани, докато роботи масово влезли в живота ни. За обсъждане на тези правила е необходимо да се привлече световната общност. Въпреки че подобни въпроси са предмет на философски дебат, да се отлага такова решение би било недопустимо.