Мадалена заведе децата си да учат в Южна Африка, защото в родината ѝ имаше война. Тя успя да намери място къде да живее и пастор, който да се грижи за тях.

Няколко години по-късно, малката ѝ дъщеря не можеше да получи виза, за да остане в Южна Африка.

Мадалена предложи тази нужда за молитва. С няколко човека от църквата тя се молеше денонощно, но дъщеря не получи и виза не получи.

Когато се прибра по-късно вечерта в дома си, изморена и изтощена, Мадалена легна и извика към Бога:

– Господи, помогни ми да не изгубя надежда. Моля Те, нека този проблем да се реши.

През нощта Мадалена чу, че някой я вика по име. Стана, огледа се , но не видя никой. Заспа отново и чу в съня си, че някой я кара да прочете от Библията Псалом 4, 8 стих.

„Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност“.

Мадалена осъзна, че Бог иска от нея да замълчи, и само да Го слуша.

На следващия ден дъщеря ѝ получи виза и можеше да замине, за да завърши образованието си.

Този случай заздрави вярата на Мадалена. Тя разбра, че когато се моли с вяра, разчита на Бога и очаква Неговия отговор, който винаги е добър за нея.

След победата над ситуацията тя се помоли: Велики и милостиви Боже, помогни ми в бъдеще да не се обезсърчавам. Ще слушам и ще следвам твоя глас. Амин.

В началото на повярването Таня си мислеше, че Бог живее само в църква. Там имаше много хора, които се обличаха хубаво и се отнасяха с внимание един към друг. И според нея Бог ги наблюдаваше специално само в неделя.

По-късно, когато осъзна, че Господ е навсякъде, че Той обитава в тези, които са го приели в сърцето си и че Бог е винаги с нас и ни наблюдава, стана много по-щастлива.

Когато човек осъзнае, че Господ се интересува от него постоянно, всеки ден, той е истински щастлив.

Бог вижда сърцата ни и знае дори мислите ни, които са скрити за останалите хора.

Радва се, когато правим тайно добри дела, без да очакваме нещо в замяна. Например, да помогнем на възрастният ни съсед, който е напазарувал и носи тежка чанта. Да нахраним някой, който живее на улицата…..

Щастливи сме, че Бог не се намира на определен адрес и че не идва при нас само в определен ден от седмицата.

А ние търсим ли го всеки ден или само, когато сме в нужда?

Йоркширски териер на име Сади  много обичал да прекарва времето си в басейн, но в един момент той преценил, че няма нужда да се напряга и да плава сам.

Сади имал приятел Райли, куче с по-големи размери, който също обожавал водните процедури.

В един момент четирикракият хитрец приспособил приятеля си за плавателно средство.

Сади скочил ловко на гърба на приятеля си Райли и се насладил на разходката по вода, без да намокри лапите си.

Лесно е да отделяме време или пари, когато имаме много. Истинското изпитание за щедрост идва, когато не разполагаме с излишък.

Трябва ли да дадем на някого в нужда, когато имаме малко? Ако го направите, ви поздравявам. Вие сте преминали Божия тест за щедрост.

Защо Бог изпитва нашата щедрост? Защото сме направени по Негов образ и трябва да започнем да ставаме като Исус, трябва да се научим как да бъдем щедри.

Ако не го направим, никога няма да пораснем и няма да имаме Божието благословение в живота си.

Един добър пример е описан от апостол Павел в 2 Коринтяни 8 глава: “ ….. макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост“.

Радостта и щедростта вървят винаги заедно.

Не е радостно да представяме пред човеците разпнатия Христос. По този начин ние им заявяваме:

– Вие сте грешни и окаляни. Трябва да се покаете и да приемете Христовата жертва за себе си.

Това оскърбява празната човешка гордост.

И въпреки всичко Кръстът си остава небесния отговор за най-дълбоката човешка нужда – спасението на човешката душа.

Как сме ние? Има ли нещо, което да закрива или замъглява Христос в живота ни? Стои ли нещо между Него и нас?

Нека разпнатия Христос, Който изобличава, но прощава и спасява, да бъде всичко за нас.

Нека всички земни блага преценяваме през призмата на Христос.