Елена наблюдаваше момичето, което седеше срещу нея в ресторанта.

То плачеше.

До ухото на момичето Елена забеляза жалко същество с кокалести крайници и сива кожа.

Тя не го чуваше какво шепнеше на момичето, но се досещаше за думите му:

– Не си достатъчно добра. Никой не те обича. Не си заслужава да опитваш, това винаги ти се случва …

Елена се обърна към момичето:

– Ти не си направила нищо лошо. Не го слушай, той използва възможността само да те обвинява. Привлякла си го с мислите си. За него няма значение какво правиш.

Момичето я погледна тъжно и избърса очите си, а Елена продължи:

– Трябва да мислиш за себе си това, което Христос казва за теб. Тогава лъжите на този ще ти изглеждат глупави.

– А какво казва Христос за мен? – попита момичето.

– Исус дойде и умря за всеки от нас, така че недостатъците ни да не ни държат далеч от Него. В очите Му сме прекрасни и можещи, – бързо отговори Елена.

– Щом Той казва това за мен, няма никакво значение какво казва друг по този повод, – усмихна се момичето.

Димитър бе разочарован от себе си. Толкова се стараеше, но …

Когато чу за болежките му, неговият приятел Тихомир отбеляза:

– Третия закон на Нютон се прилага и към твоя живот.

– Какво? – ококори очи Димитър.

– Не се ли сещаш? За всяка победа има равен и противоположен провал.

Димитър махна с ръка, а приятелят му продължи:

– Не си само ти така. Въпреки всичко провалът, грешката и какво да е от този род няма последната дума.

– Е, да, – съгласи се Димитър. – Аз съм слаб, провалящ се и виновен, но в същото време, съм в Христос, за това съм в безопасност, сигурен и обичан.

– Често се питаме, как е възможно това? – усмихна се предизвикателно Тихомир.

Димитър бе категоричен:

– Ние не заслужаваме милост. Бог с право би могъл да ни остави да се удавим в нашето нещастие. Вместо това, чрез Исус, Той ни дава мир и надежда. Ние сме оправдани. Исус пое нашето осъждане, така че сега, когато Отец ни гледа, Той вижда Исус в цялото Му съвършенство.

– Ти и аз често грешим, но сме обичани, напълно ни е простено и никога не сме изложени на опасност от осъждане, – не пропусна да отбележи Тихомир.

– Въпреки това не бива да подтискаме и пренебрегваме разочарованието си от продължаващите недостатъци и пропуски, – свъси вежди Димитър.

– Това ще ни върне обратно към Исус с благодарност и облекчение, – допълни Тихомир.

– Колкото по-наясно сме с греха си, толкова по-добре ще осъзнаем истината, че няма и никога няма да има Божествено осъждане за онези, които са в Христос Исус, – заключи малко по-оптимистично Димитър.

Румен импулсивно размахваше ръце и като говореше леко се задъхваше:

– Представи си, че гледаш филм, но преди това си прочел книгата, по която той е направен. Когато се случи нещо трагично останалите ахкат и се притесняват.

– Това си е нещо естествено, – поклати глава Валентин, – нали си чел книгата и знаеш какво става по-нататък.

– Точно така …, – потри ръце Румен.

– И защо ми казваш това? – прекъсна го бързо Валентин.

– Защото Бог по същия начин гледа на живота ни, – разпери ръце Румен.

– Не разбирам за какво ми говориш, – Валентин тръсна глава.

– Господ не само е прочел твоята история, Той я е и написал.

– Да, но Неговата гледна точка може да бъде различна от нашата, – възпротиви се Валентин.

– Но целта му е ясна, – натърти Румен. – Когато изпаднеш в изпитания или пред теб се издигат големи препятствия, за предстоящата борба ти е необходимо да повярваш, че чрез този огън, през който преминаваш, ще станеш по-зрял и по-добър, като същевременно от теб се премахват някои от недостатъците ти.

– Е, съгласен съм, че трябва да се доверим в такива ситуации на Бога, колкото сложни и заплетени да изглеждат.

– А направим ли го, няма да се страхуваме от нищо, – възторжено запляска с ръце Румен.

Елена дълго наблюдаваше децата, които си играеха. Тя забеляза нещо много интересно.

Децата бяха изключително внимателни към недостатъците на другите, особено на своите братя и сестри.

Въпреки, че детето бавно признава собствените си грешките и се извинява за всяка, същата благодат рядко се дава на брат или сестра. Вместо това те веднага посочват, какво не са направили и какво са взели, което не им принадлежи.

– Интересно, дали ние като възрастни сме толкова различни? – запита се Елена. – Постоянно се изкушаваме да пренебрегнем собствените си недостатъци, а вместо това изразходваме енергия си да посочваме грешките на другите.

Тя си спомни преди години мъдрия си дядо как реагира на такова предизвикателство:

– Дръжте очите си върху собствената си чиния.

Всеки от нас има свои собствени хранителни и духовни нужди. Как бихме могли да се храним, ако прекарваме времето си, преценявайки решенията и изборите на другите?

Вероятно вашите собствени грехове и борби са повече от достатъчни, за да се съсредоточите върху тях, без да добавяте недостатъците на другите към списъка.

Все по-трудно човек се ориентирате във водите на ежедневието. Защото е почти невъзможно да намерите хора, с които да сте съгласни по всички въпроси на живота и вярата.

Дори в най-близките ви кръгове има хора, чиито решения и мироглед ще се сблъскат с вашите и може да се изкушите да се съсредоточите изцяло върху това, което възприемате като грешки на техния път.

Преди да го направите, направете пауза и поемете дълбоко въздух.

Необходимо ли е вашето мнение и преценка за тях?

Вместо това пренасочете времето и енергията си към Господ и в молитва.

Вчера Петър с баща си пося семена на бъдещите очаквани домати, чушки, краставици, тиквички и патладжани.

За малкото момче това това бе много интересно. Петър за първи път участваше в такова засаждане.

Веднага след като стана той изтича в градината, за да види дали нещо е поникнало.

– Нищо, – разочаровано каза Петър.

Бащата видя къде отиде сина му и го посрещна на вратата:

– Времето през, което расте разсада е най-важния от живота му. За това не трябва много да се бърза.

– Но нали трябва да се покажат, – възрази Петър.

– Малките кълнове бавно си пробиват път през почвата към слънцето. Когато това стане, те вече са станали устойчиви към температурните промени.

– И сега, кога ще се появят? – попита с нетърпение Петър.

– Сам ще видиш, ако си достатъчно търпелив, – усмихна се баща му.

Минаха няколко седмици.

Петър с възторжени възклицания посрещна едва наболите зелени кълнове:

– Ето ги! Появиха се!

Лесно възхваляваме победите и триумфите в живота, без да осъзнаваме, че те са свързани с изграждането на характер в битките.

Бог ни позволява да преминем през предизвикателства и трудности, за да се оформим такива, каквито Той ни е призовал да бъдем.

Господ с нетърпение очаква да излезем от изпитанията „зрели и завършени, без никакъв недостатък“.