Това не е предположение, а вечен закон на Бога. Както съдите другия, с такава мярка ще се отмери и на вас.

Между възмездие и въздеяние има разлика.

Христос казва, че животът е изградена на принципа на възмездието – „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“.

Ако при вас се е получило много ловко да изтъкнете недостатъците на другите, бъдете сигурни, че ще се намери някой, който ще постъпи точно така и с вас. Животът ще ни плати със същата монета. Този закон действа от горе надолу – от престола на Бога.

Този, който критикува някого, е виновен в същото, за което го критикува. Бог гледа не само на това, което правим, но и на това на което сме способни.

Вярвате ли, че вие правите същото, за което критикувате другите? Ние за това забелязваме лицемерието, лъжата и фалша, защото всичко това живее в нашите сърца.

А всички светии се познават по смирението им. „Всичко това и още много  зло може да се появи в мен, ако не беше Божията благодат, така че аз нямам право да съдя другите“.

„Не съдете, за да не бъдете съдени“. Ако въпреки това сте осъдили, на вас ще се отмери със същата мярка, с която сте осъдили другите.

Ако ние съдим брата си като грешник и Бог ни съди така, ние имаме само един път – в ада.

Бог ни съди в светлината на чудното Изкупление на Исус Христос.

Един ден пътешествайки по страната, Хинг Ши пристигнал в един град, в който в този ден се събирали най-добрите майстори по живописта и си организирали помежду си състезание, за да се избере най-добрият художник на Китай.

Много изкусни майстор взели участие в този конкурс, множество картини представили те пред погледите на строгите съдии.

Конкурсът вървял вече към своя край, когато съдиите изведнъж се объркали. Те трябвало от останалите накрая две картини, да изберат най-добрата.

Смутени гледали платната. Шепнешком разговаряли, търсейки някакви грешки. Но колкото и да се стараели, не бил намерен нито един недостатък, никакво отклонение, които можело да решат изхода на конкурса.

Хинг Ши наблюдавайки ставащото, разбрал затруднението им, излязъл от тълпата и им предложил помощта си. Когато в странника познали известния мъдрец, съдиите с радост се съгласили.

Тогава Хинг Ши отишъл при двамата художника и им казал:

– Майстори, вашите картини са прекрасни. Трябва да призная, че в тях не намирам никакви недостатъци, како и съдиите. Затова ви моля честно и справедливо да оцените работите си, а след това да назовете недостатъците им.

След дълго оглеждане на картината си, първият художник отровено признал:

– Учителю, както и да гледам картината си, не мога да намеря в нея недостатъци.

Втория художник дълго мълчал.

– Ти също ли не виждаш недостатъци в своята картина? – попитал Хинг Ши.

– Не, просто не съм уверен, с коя от тях да започна, – честно отговорил смутеният художник.

– Ти си победител в конкурса, – казал с усмивка Хинг Ши.

– Но защо? – възкликнал първият художник.  – Нали аз не намерих нито една грешка в работата си! Как може да ме победи този, който е намерил в у себе си множество такива?

– Майстор, който не може да намери недостатъци в работата си, е достигнал края на своя талант. Но този, който може да забележи недостатъци там, където другите не могат да намерят, още може да се усъвършенства. Как мога да връча наградата на този, който е свършил своя път, а не на този, който е постигнал същото, но продължава по своя път? – отговорил Хинг Ши.

Когато хората са претърпели загуба, те се нуждаят от простата истина, не от схематична някаква си истина.

За това не е достатъчно, да кажеш на някой да се моли, да чете Библията или да ходят на църква. Вие трябва да му помогнете да разбере как да промени живота си чрез Христос.

Ние не можем да направим промени в живота си, докато не разберем нашата идентичност. Вие не може да ставате за всичко. Бог ви е създал уникални, с определена цел.

Ние сме прекрасно и чудно създадени. За да се изпълни Божията цел за всеки от нас, трябва да се възползва максимално това, което ни е дадено. Ние имаме различни родители, болки, проблеми и потенциал, но всеки от нас ще бъде държан отговорен един ден за това, което сме направили с това, което ни е дадено.

Всеки от нас има определено ДНК, гените, хормоните…. Някои от нас са свръхчувствителни, други са изключително толерантни, трети издържат на болка.

Някои от нас имат слаби гърбове, слабо зрение или крехки кости, заради които други могат да имат провали. Кой да е от нас може да има ниско ниво на окситоцин, хормон, който влияе върху начина, по който се отнасяме към останалите хора.

Недостатъкът не е  грешено или срамно нещо. Вашите „гени“ са едни и същи. Те имат недостатъци, които ви правят уникален. Тези недостатъци са част от вашия собствен дизайн и Бог ги е планирал за определено предназначение и изявяване на Неговата слава.

Вие никога няма да бъде в състояние да направи промяна в живота си, или да изпълните Божията цел за живота си, докато не разбере, че вие ​​сте чудесно направени, заедно с недостатъците си за Божия слава.

Въпросът е: Какво ще правите с това, което ви е дадено?

Един крал искал правилно да управлява народа си, за това се обърнал за съвет към един мъдрец:

– Как трябва да постъпва човек, за да управлява както трябва народа си?

– Трябва да имаш пет достойнства и да премахнеш четири недостатъка, – отговорил мъдрецът.

– Кой са тези пет достойнства? – попитал краля.

– Благородния мъж показва милост, но не поема разходи. Не предизвиква злоба и гняв у хората, когато ги кара да се трудят. Неговите желания са несъвместими с алчността. Той е величествен, но чужд на високомерието. Страшен, но в него няма свирепост.

– А какво означава „да показва милост, но да не поема разходи“?

– Да бъде добър към хората и да използва всичко, което им носи изгода. Това не е ли милост, която не изисква разходи? Ако на хората, които им се възлага работа и могат да избират труд, който е по силите им, това ще предизвика ли гняв у тях? Когато се стремиш към човечност и я постигаш, от къде може да се появи алчността? Благородния мъж не смее да прояви пренебрежение, когато има работа с многочислени или немного велики и малки. Това не е ли величие, без високомерие? Благородния човек носи необходимата шапка и дрехи, погледът му е пълен с достойнство, той е толкова внушителен, че когато хората го гледат изпитват трепет. Такъв човек не е ли страшен, но без да бъде жесток?

– А какви са четирите недостатъка? – попитал краля.

– Да накажеш тези,  които не си инструктирал, това означава да бъдеш жесток. Да искаш дадено изпълнение, без да си предупредил по-рано, означава да проявиш насилие. Да забавяш заповед и в същото време да добавяш срок за изпълнението ѝ, нанасяш вреда. Ако в кой да е случай се ограничаваш, да дадеш какво да е на хората, това означава да се отнесеш формално към нещата.

Президентът на Туркмения уволнен главния синоптик за неточни прогнози на времето.

Държавният глава, говорейки по време на заседание на правителството, каза, че основният недостатък на туркменските синоптици е невярната прогнози за времето.

„С цел да усъвършенствуваме работата на Националния комитет по хидрометеорология построихме за това ведомство съвременно административно здание. Оказахме на комитета финансова помощ, закупихме голямо количество необходимо оборудване и Халиев даде дума, че прогнозите за времето ще бъдат точни. Въпреки това, в последните години, неверните прогнози се увеличиха“ – каза президента на Туркмения Бердимухамедов.

Според президента това негативно влияе на селскостопанската дейност, създава трудности в транспортната система, в организацията на масови културни мероприятия и създава неудобство на хората.

Поради това президента освободи Халиев от длъжността председател на националния комитет по хидрометеорология. Халиев е бил начело на това ведомство от 1010 г.

На заседания на правителството също бил освободен от длъжност и ръководителят на Комитета за държавна статистика на Туркмения. Той бе уволнен за разкрасяване на статистическите данни.

Това ми напомня за влъхвите и тълкувателите, които цар Навуходоносор „уволни“, защото не можели да обяснят съня му. Те също не са знаели, че Бог управлява времето, а хората имат само „съвършена“ апаратура.