Пелаграта е заболяване, авитаминоза, което се явява следствие от недостатъка на витамин РР.

През деветнадесети век, заболяване е разпространено сред населението на районите, в които основният хранителен продукт е царевицата.

Досега болестта е често срещана в Южна Америка, Африка, както и сред хроничните алкохолици.

Съветският лекар Лев Александрович Зилбер е разработил против пелаграта препарат от мая на мъх, когато е бил затворен. С този препарат Лев Зилбер е спасил живота на голям брой затворници.

Димитър беше едър, но добродушен. На всеки се усмихваше и дори да го обидеха, на никого не отвръщаше със зло.
Веднъж срещна Павката. Бяха приятели от деца.
– Знаеш ли, – започна тъжно Димитър, – мои познати и колеги престанаха да общуват с мен, когато престанах да пия. Срещнах вчера Борис, ти го знаеш, от съседния вход. Седнахме да побъбрим в кафенето и аз си поръчах чай. И като започна: „Ей, приятелю, какво се е случило с теб? Защо не пиеш? Болен ли си? Какво мога да говоря с теб щом не пиеш?
– Така навсякъде ли е? – попита го съчувствено Павел. – Как те възприемат в непозната компания?
– Виж, – започна да ги оправдава Димитър, – те не са алкохолици, но според тях човек не може просто да спре да пие без някаква основателна причина.
– Може би смятат, – каза Павел, – че щом не пиеш ти скриваш някакво страшно заболяване?
– Аз станах баща, – засмя се Димитър. – Искам да имам ясен ум и да бъда пълноценен помощник на съпругата си.
– В нашето общество, – поклати глава Павел, – трудно се приемат хора, които се различават от общата маса, това се отнася не само за пиенето.
– Е какво, – с болка каза Димитър, – трябва да бъда на щрек? И ако направя нещо различно от другите, трябва да обяснявам защо постъпвам така?
Въпросите бяха много, но те не решаваха проблема. Ако не правиш, както другите, значи се цепиш от обществото. А кое е правилно или не, няма значение!?

В света има невероятно количество алкохолици. Това не се отнася за тихите домашни, които си пийват преди лягане или  след работа. Става въпрос за хората, които са се десоциализирали, загубили са човешкия си образ, лошо миришат и непрекъснато просят за една малка пиячка. Те не обичат да ги гледат с презрение, отвращение и ужас. Но странното е, че хора, които се отвръщат от тях, понякога попадат в капана на алкохолното опиянение. Кой може да предвиди и разбере какво става с хората.
Различните правителства са осъзнавали вредата от пиянството и са се опитвали по всякакъв начин да се борят с него. Сухи закони, високи данъци за алкохола, сурови антиалкохолни кампании са се стоварвали върху нещастните алкохолици тук и там, но резултатите са били слаби или почти никакви.
Интересен начин за борба с алкохола е измислил Петър Първи. По негово време бил изработен медал „за пиянство“, който се окачвал на провинилия се и той трябвало да го носи цяла седмица.
Царя не се надявал особено, че на пияницата  ще подейства позорния надпис, но на разсъдъка на наказания тежало нещо друго.
Забележете медала тежал 7кг. Като се прибави веригата и връзката за окачване, може да се твърди, че той е бил най-тежкия в историята на човечеството.
Кой знае може би такъв медал може да съкруши волята на алкохолика и той да престане да пие.