Денят бе прекрасен. Повечето хора бяха излезли, за да се насладят на топлите слънчеви лъчи.
Мартин се разхождаше важно в парка, като бе хванал баща си за ръка.
Изведнъж той вдигна глава и проследи бялата ивица появила се в небето.
– Татко виж самолет, – каза малчугана, след като беше открил черната точица, с която завършваше бялата лента.
– Много на високо лети, – каза бащата. – Навярно си го забелязал заради бялата диря, която остава след себе си.
– Защо самолетът остава в небето такава следа? – попита Мартин.
– Когато във сухия въздух на голяма височина проникне влажен от реактивния двигател на самолета, – започна да обяснява бащата, – той се превръща в ледени кристали.
Синът му го погледна неразбиращо. Момчето още не бе схванало, какво му обясняваше баща му.
– Но там има само облак, – каза Мартин. – А къде са тези ледени кристали?
– Нали си виждал облака пара, който излиза от устата ни в студен ден. Нещо подобно става и там в небето, – засмя се баща му. – Бялата пътека, която виждаш там горе е подобна на този облак. Водната пара е страничен продукт, отделящ при горенето в реактивния двигател.
– А защо не винаги се вижда такава следа след самолета? – попита Мартин.
– Това зависи от височината и състава на околната атмосфера, – каза баща му, – по-точно от температурата и налягането на парите.
– Значи така се образува този дълъг облак, – замислено каза Мартин.
– А след това се разсейва и става част от перестите облаци, – допълни бащата.
