Детската жестокост за съжаление няма граници.

Веднъж Румен отиде на детската площадка, за да поиграе футбол. Там много по-едро момче от неговия клас започна, без видима причина, да го рита. Тъй като нямаше никаква ответна реакция от страна на Румен, едрото момче започна да го бие.

Това положение продължи доста дълго време. Румен бе уплашен толкова много, че се страхуваше да разкаже на родителите си за тези издевателства. Той бе толкова подтиснат, че не искаше да ходи на училище.

Всяка сутрин се събуждаше с мисълта:

„О, не пак ли този кошмар!“

В един прекрасен ден всичко се промени. На помощ на Румен дойде един ученик от по-горните класове Добромир. Той бе широкоплещест и в училище го познаваха всички. Играеше в училищният отбор по футбол.

Добромир от личен опит знаеше, какво означава да издеваелстват над теб връстниците ти. Както Румен и той бе допуснал същата грешка и не бе разказал за това на родителите си. За това реши да се застъпи за беззащитното момче.

Как Добромир защити пострадалия Румен?

Той знаеше, че трябва да действа много внимателно. При поредната конфронтация Добромир приближи момчетата от по-малките класове и покани Румен:

– Ела с мен днес, да обядваме заедно в стола.

Този начин на намеса даде резултат. Когато нахалниците видяха, какъв защитник си има Румен, го оставиха намира.

Този случай въодушеви Добромир и той застана начело на организация противопоставяща се на преследването и издевателства над деца от техните връстници.

– В училище трябва да има ред и нито едно дете не бива да се чувства преследвано или заплашено от нападките на другите ученици в класа му, – каза Добромир още на първото събрание на образувалата се организация.

Добромир и Румен станаха големи приятели. Когато Румен завърши училище, в прощалната си реч той каза:

– Не бих постигнал нищо, ако Добромир не се бе появил като ангел пазител от небето в този ден, когато много ме тормозеха….

Жителите на Япония наблюдавали интересно явление. В небето на изток те видели ярко зелена топка.

Обектът бил заснет с камера.

Очевидци съобщават, че ярката топка е летяла хоризонтално и оставала периодически прекъсваща пътека. Няма доказателства, че тялото е паднало на Земята.

Според учените, обектът, който са наблюдавали жителите на Япония е носещ се по небето болид.

Националната астрономическа обсерватория на Япония в Токио е заявила, че яркото кълбо не може да бъде ракета, тъй като се движело от изток на запад, противоположно на въртенето на Земята около оста ѝ.

Според специалистите, обектът въртящ се около Слънцето, е минал покрай планетата ни и когато е попаднал в атмосферата на Земята, е изгорял.

Цветът на болида може да бъде различен. Зелената светлина е обичайна за болидите.

Чувам шумоленето на листата. Виждам как пожълтелите падат и застилат земята като килим. Есента изпълва всичко с мъгла, а пътя с локви.

Природата сякаш е замряла и се готви да издъхне.

През гъстите оловни облаци слънцето едва пробива. То осветява суровия свят на есента, затопля едва- едва, почти неуловимо.

Вятърът духа озлобено, закрива небето с мрачни облаци и над цялата земя полъхва студенина.

Скоро зимата ще постели своите ледени килими. Животът ще затихне. Сякаш всичко е умъртвено.

Ще мине февруари и ярка светлина ще разкъса сивотата в небето. Ще подухне топъл вятър. Дърветата отново ще се раззеленеят, тревата ще надникне изпод земята. Цветята щастливи ще разтворят чашките си, за да поемат светлината и топлината, които толкова време са им липсвали.

Всичко пее и ликува. Бог твори чудеса. Не възкръсна ли Той и нашите сърца през тези дни, не ни ли дари нова надежда. Да възкръснеш от мъртвилото сграбчило в лапите си този покварен свят е прекрасно. Бог възкресява всичко напролет, Той възкресява и нас, колко по мили сме му ние …

Ако обичате да наблюдавате как буболечките пълзят по цветята, огъва тънките заострени листа на тревата, ако ви вълнува веселия танц на пеперудите, ако обичате около вас да се разнася аромат на билки и горски плодове, не оставяте равнодушен пред преливащите се наоколо цветове, потъвайки изцяло в тяхното разнообразие, от вас се излъчва радост, а сърцето ви трепти от  щастие.

Вижте колко трогателен е залеза! Насладете се на буйната игра на вятъра, който гони облаците и ги превръща в чудновати фигури. Или по-добре си поговорете с прибоя, настъпващ, шумен,….. изведнъж притихващ и смълчаващ се. Вслушайте се в шумоленето на листата, те разказват поредната си приказка, която вятърът им е донесъл от далечни краища.

Ако се наслаждавате на природата, в нейните звуци и багри никога няма да останете сам.

Защото всички те дърветата, извисили корони към небето, цветята и пеперудите, които взаимно преливат багрите си едни в други, пчелите и мравките, които неуморно се трудят, изгревите и залезите следващи един след друг, симфонията от трели  и възхитителни аромати ви съпътстват навсякъде в трудното ви ежедневие,  в живота изпълнен с проблеми и предизвикателства.

И въпреки всичко вие ще бъдете щастлив, защото умеете да наблюдавате и да се потапяте в хармоничната красота и нестихваща музика около вас.

Представете си, ние сме заспали в картината галерия на нашия Бог. Небето е Неговото платно, а човека – Неговият шедьовър.

Погледнете, ние сме обградени от произведенията на великия Майстор. Талази вълни.Огнени залези …..

Човешката душа е като едно художествено студио. Ражда се любовта. Дар на благодатта. Около нас стават чудеса във въздушното царство. Те избухват като светлинки и от тяхното докосване се разкрива душата, променят се сърца.

Но ние се прозяваме и нищо не забелязваме. Потънали сме в дълбок сън.

Трудно се носи тежестта на вчерашния ден. Една голяма чанта напълнена с тревоги, реже рамото, на което сме я преметнали. Страхът от смъртта е готов да ни счупи гръбнака, а това ни отнема радостта. Много от нас я губят в неделя, дори в църквата да седят, добре изглеждащи и порядъчни. Стараят се да не заспят като са застанали на пръсти.

Какво губим? Ние не виждаме как Бог отваря небесата, за да послуша песните ни…..

Вдигаме ли взор към небето? Заставаме ли на пръсти, протягайки ръце нагоре?

Бог ни среща със Словото Си . Време е да отворим очи и да не влачим сандъка с проблемите си.

Защо заспиваме на неделната служба? Защото дълго се въртим в кревата премисляйки тревогите и разочарованията си.

Хайде да се избавим от това тежко бреме. Нека се хванем за Словото Му и всички ние отрудени и обременени да се успокоим.