Той вървеше по улицата и тихо плачеше. Крастав, с едно ухо и възпалена лапа. Вдигнал опашка с нещастни очи, а в тях перли от нестихващи сълзи.

Никой не го забелязваше, а ако някой му обърнеше внимание, му изръмжаваше или крещеше нещо срещу него. Случваше се да получи и удар с пръчка. Горкият едва смогваше да я избегне, ако успееше да се мушне някъде.

Тъжно си мислеше:
– Аз съм толкова грозен. Кой ще се смили над мен и ще ме вземе да живея при него.

Така вървеше по края на пътя, когато пред себе си видя крака. Две огромни крайника обути в големи ботуши. Уплашен затвори очи, очаквайки края си.

Човекът се наведе към него и му каза нежно:

– Какъв красавец само! А ухото къде е?! Ще дойдеш с мен приятел, бих се радвал на твоето присъствие. Дворец и прекалени удобства не ти обещавам, но виж мляко и наденичка мога да ти дам.

Човекът протегна ръка и взе в дланите си малката мръсна топка от косми. Изведнъж изненадно погледна към небето:

– Нима дъжд заваля?

Не, котето бе заплакало в ръцете му…

Една нощ човек се въртял в кревата си не можел да заспи. Явно го безпокояла някаква мисъл.

Изведнъж той казал силно:

– Има ли Бог?

Тишина.

След това:

– А може би Го няма?

След известно време отново:

– А може все пак да Го има?

Това продължило дълго време.

Изведнъж се раздал глас от небето:

– Няма Ме, спи вече!!

Площ от 2,5 хиляди квадратни километра в Тибет има статут на специално защитена. От тук можете да видите тъмното небе в целия му блясък, без страх от т.нар световно замърсяване.

Специално защитена територия, е получила името музей на тъмното небе.

Появата му е по инициатива на учени, които са се обърнали към местните власти, отбелязвайки че районът е уникален, единствен по рода си в света, и човечеството ще загуби, ако не бъдат направени усилия да се запази тази пространство.

Освен това, тази област може да бъде място за насърчаване на астрономическите познания.

В Китай, това е първият национален парк, а на планетата има повече от осем подобни резервата, за чиято безопасността следи Международната асоциация на тъмното небе.

За разлика от другите места, трудно се достига до този  резерват, тъй като се намира в труднодостъпни планински райони. Освен това на чужденци често се забранява да посещават Тибет.

С леко шумолящи листа приближаваше замислената есен. От време на време тя уморено се облягаше на дървета, за да отдъхне, а те успокояващо я обсипваха със златисто ален листопад.

Понякога есента безутешно лееше дъждовни сълзи, изпращайки надалече щастливото, пълно с палави и незабравими впечатления лято.

Есента също искаше да направи хората щастливи и реши всичко да промени. Тя изпра и изсуши сивите и мрачни облаци и в небето се понесоха снежнобели, пухкави облаци.

По наситения син безкраен небосклон разсипа светещи сребристи звездички, намигащи дяволито на любителите на нощните разходки.

Надари природата с фойерверки от краски и щедро ги напръска по дърветата.

Завършвайки своя труд, тя разпиля във въздуха ароматна есенна свежест и любовна тъга, които я съпровождаха неотстъпно през цялото време.

Всичко в покорената природа напомняше за това, че след спокойното разноцветно благоухаещо лято винаги идва разкошната, но сдържана във своята мъдрост есен.

Гордият петел критикувал орела:

– Погледнете и вижте, как той неправилно лети, от горе на долу. И това ми било цар на птиците!

На петела от небето се спуснал орелът и го хванал здраво с ноктите си. Превъзмогвайки болката си, петелът взел да крещи на изплашените кокошки:

– Ето така трябва да се лети: Отдолу на горе!