Отдавна хората са обърнали внимание на това, че растенията се подчинява на определен ритъм, което е свързано с редуването на сутрин, обед, вечер и през нощта.

При растенията са се изработили приспособителни реакции за тези явления, които са се фиксирали в генетичния апарат. Те имат свой „биологичен часовник“, на който се подчинява целия живот на растенията.

Този дневен ритъм или цикличност е особено очевидна в растенията, които отварят и затварят своите цветове в различни часове на деня.  Изследователи са открили, че работата на „биологичния часовник“ е свързано с действието на захарта в клетките на растенията, образуващи се при фотосинтеза. По някой растение може да се определи точното време на деня.

Още в Древна Гърция и Рим са правели цветни лехи, на които са засаждали растения, разтварящи своите чашки в различно време на деня.

По-късно Карл Линей е съставена таблици с помощта, на които може да се създаде цветна леха часовник от растения, с които да се определя времето.

Чувам шумоленето на листата. Виждам как пожълтелите падат и застилат земята като килим. Есента изпълва всичко с мъгла, а пътя с локви.

Природата сякаш е замряла и се готви да издъхне.

През гъстите оловни облаци слънцето едва пробива. То осветява суровия свят на есента, затопля едва- едва, почти неуловимо.

Вятърът духа озлобено, закрива небето с мрачни облаци и над цялата земя полъхва студенина.

Скоро зимата ще постели своите ледени килими. Животът ще затихне. Сякаш всичко е умъртвено.

Ще мине февруари и ярка светлина ще разкъса сивотата в небето. Ще подухне топъл вятър. Дърветата отново ще се раззеленеят, тревата ще надникне изпод земята. Цветята щастливи ще разтворят чашките си, за да поемат светлината и топлината, които толкова време са им липсвали.

Всичко пее и ликува. Бог твори чудеса. Не възкръсна ли Той и нашите сърца през тези дни, не ни ли дари нова надежда. Да възкръснеш от мъртвилото сграбчило в лапите си този покварен свят е прекрасно. Бог възкресява всичко напролет, Той възкресява и нас, колко по мили сме му ние …

Живели в една хладилна витрина сладоледи. Всички те били красиви и щастливи. Децата много ги обичали и постоянно молели родителите си да им купят от тях.
Един от сладоледите бил много горделив. Много често питали за него, но родителите не го купували, защото бил много „скъп“.
Сладоледът пискал от удоволствие, когато го избирали, но щом не го купували той гордо заявявал:
– Вас още днес ще ви изядат, а аз ще живея вечно!
Обикновените сладоледи изобщо не го забелязвали, те често били заменяни от нови. Новодошлите непрекъснато се оплаквали от транспортирането им от фабриката. Опаковката им била нестабилна и когато идвали тук били силно потресени, а вафлените им чашки по чудо оцелявали….
Гордият сладолед слушал, усмихвал се и злорадствал. Той смятал, че е най-доброто нещо на света.
Но една сутрин един от обслужващите витрината отворил капака й и изхвърлил гордият сладолед в кофата за боклук. Неговият срок за годност бил свършил и той започнал да се разваля и разтича.
Така гордият сладолед не могъл да живее дълго и щастливо, защото гордостта му пречела за това. А малките сладоледи били препълнени с щастие. Те радвали безброй деца, които постоянно искали да си близнат от тях.

Какво правите с обиновените предмети, които вече не ви трябват? Странен въпрос. Американският художник и скулптор Тери Бордер се е замислил над това и ги е оживил. Така те започват своя живот в радост и мъка, успех и разочарования.

Много творчески настроени хора експериментират с „обидените“ вещи, правят забавни фотоси. Пускат ги по Интернет и подобряват настроението на мнозина.

Тери Бордер за персонажи използва всичко, което му попадне под ръка: чашки, продукти, семена и всякакви други неща, които използваме в ежедневието си. Всеки негов образ посредством телени крака и ръце добива свой характер и „оживява“.

Тери е измислил цели сюжети за своите герои и е измислил за това специално име „Bent Objects“.