Зимата скоро ще дойде, а есента няма да е по-топла, за това е необходимо да помислим как да не губим от топлината в домовете си.

Прозорците са най-уязвимите места в един дом. От херметизация се нуждая не само дървените рамки на прозорците, но и пластмасовите, особено тези, които са служили в продължение на много години.

Когато използваме парафинови свещи, за да запазим топлината в домовете си, съвсем няма да ги палим, а ще ги сложим на прозорците по следния начин.

Парафина се разтопява и се слага в шприц, който запълва с тази течност всички пукнатини на прозорците.
Парафинът запълва цялото свободно пространство и бързо се втвърдява в цепнатините и пролуките.

Този метод е подходящ за онези прозорци, които не се планират, да се отварят през зимата.

Преди няколко години на мода излезе един нов начин за украсяване стените на града.

За разлика от традиционните кутии с боя спрей, това не вреди на озоновия слой или на земята, нито на чистотата на ръката на художника.

Всичко е направено с помощта на мъх и няколко хранителни продукта, които могат да се намерят във всяка кухня.

Въпреки че графитите от мъх все още не могат да се наричат масово изкуство, майсторите на графити от мъх, така се нарича това течение, вече създават относително разпознаваеми произведения.

Да, това английско издание излязло в историята точно под това име: The Wicked Bible. – „Нечестивата Библия“.

Тя била отпечатана през 1631 г., лишена от лиценз и глобена за огромната сума в тези дни 300 паунда.

И всичко това заради една малка грешка, една пропусната дума.

В заповедта: „Thou shalt not commit adultery“ – „Не прелюбодействай“ била изпусната думата „not“. Така че вместо „не прелюбодействай“ изуменият читателите е открил точно обратното – „прелюбодействай“.

Това издание днес се оценява много високо. Почти целия тираж тогава бил изгорен.

Разбира се, колекционерите не се замисляли над смисъла на самата заповед, за тях е важно рядкостта на изданието. По същия начин високо се ценят тези марки у филателистите, на които има грешки.

Кой и защо е направил тази грешка в далечния 17 век не знаем точно. В края на краищата има само текст. Възможно е набиращият текста да е бил уморен, коректорът да е пренебрегнал ….

Британецът Марк Бомон  може да се смята за най-издържливия колоездач. На него му се е удало да премине през 16 страни по целия свят за 78 дни 14 часа и 40 минути, поправяйки рекорда в книгата на Гинес.

Пътешествието с дължина 29 хиляди километра започнало във Франция, продължило в други страни на Европа и Азия. След това Марк се преместил в Австралия и Нова Зеландия, а после в САЩ.

Велосипедистът завършил зашеметяващия си подвиг, като гордо преминал през Триумфалната арка в Париж, връщайки се по този начин до началната точка на отпътуването си.

Марк успял да подобри предишния рекорд на Андрю Никълсън от Нова Зеландия, който минал по същия маршрут за 123 дена и 43 минути. Освен това велосипедистът е записал нов рекорд за най-голямото разстояние, което е успял да премине за един месец – 11 315 километра.

Човек, който си спомнил за романа на Жул Верн „Около света за 80 дни“, е много горд, че е успял да намали този срок, но смята, че това пътешествие може да се направи и за много по-кратко време.

Във втория по големина град на Зимбабве се случи нещо много интересно.

Член от едно семейство, което живееше в града донесе куфар в полицейското управление. Човекът каза:

– Неизвестното същество в този куфар принадлежи на наемателят.

А след това побърза да си отиде.

Полицаите веднага наобиколиха донесеният предмет.

– Какво ли има вътре? – попита един от тях.

– Надявам се това същество да не е извънземно, – добави друг.

– Нали казаха, че съществото принадлежало на наемателят, следователно, този човек не се е върнал да си вземе куфара, – разсъждаваше един от полицаите на глас.

– Когато слушах този изплашен човек, който донесе този странен куфар, си мислех, че това, което е затворено вътре, е навярно не много приятно за гледане.

– От къде ти дойде на ум? – засмя се трети.

– Не видя ли колко бързо се изнесе през вратата?!

– Хайде да погледнем, – каза най-смелият от тях. – Нека да видим какво толкова го е изплашило.

Щом полицаите отвориха ключалките, едно грозно създание изскочи от напълнена с кръв бутилка.

Неочакваният вид на чудовището, предизвика истерични викове от страна на „смелите “ полицай. Мъжете стреснати от видяното, започнаха да скачат от прозорците, защото не всички можеха, в създалата се паника, да минат през вратата.

Само за половин минута мястото около странното същество бе опразнено.

Останалите им колеги, които не бяха в стаята, когато чуха виковете, хукнаха да видят какво става.

– Защо викахте? – един от дошлите на помощ, спря току що скочилия през прозореца.

Човекът бе пребледнял, а думите му бяха объркане.

Мъжете, които бяха присъствали при отварянето на куфара, описваха странното същество по различен начин.

– Прилича на змия с глава на куче ….

– Беше покрито с гъста  козина….

– Много огромно и озъбено….

Но всички присъстващи на инцидента бяха единодушни в едно:

– Това същество отвратително вонеше.

Когато случая се разчу, в полицейския участък дойде лечител. Той успя да хване „гоблина“ и го изгори.

На всички им олекна. Но спомените на преживелите ужаса, не им даваше спокойствие цяла седмица.