Виждате ли някаква връзка между думите: глава, начало, неделя, премиер-министър, Битие, Нова година?

В българския език те по никакъв начин не са свързани. Но ако погледнете превода им на иврит, веднага ще установите тяхното родство.

Помислете внимателно за значението на споменатите думи по-горе. Всички те са свързани с теми, които са в самото начало.

От главата започва нашето тяло, неделята е първия ден на еврейската седмица. Битие означава „в началото“ и т.н.

А сега нека да погледнем тези думи на иврит:

ראש, ראשון, יום ראשון, ראש ממשלה, בראשית, ראש השנה
Във всичките думи присъства едно и също съчетание от букви:  ראש!

Дадената комбинация от букви е ДНК на всяко разглеждано семейство от думи. Тя се нарича корен, на иврит – шореш.

Какво може да ни помогне, за да разберем смисъла на коя да е нова дума на иврит?

Когато срещаме нова дума, нужно е да определим корена ѝ. А той ще ни помогне да разберем смисъла на новата дума.

Ние често идентифицираме думата радост и тази за щастие, защото вярваме, че щастието е удоволствие, сигурност и процъфтяване.

Но по този начин започваме да вярваме на лъжите, които дяволът се опитва да внуши на света.

Какво казва Яков: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато седнете удобно във фотьойла“ или „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни“?

Радостта и щастието са две различни неща, въпреки че могат да се преживеят и заедно. Щастието зависи от обстоятелствата, а радостта е от Бога.

Когато дойде мъка, щастието изчезва, а радостта остава, даже става още по-силна.

Причина за истинската радост е живот с Бога. Тя е свързана с осъзнаване, че този свят е временен и че един ден ние завинаги ще бъдем с Бога.

Радостта се основава на факта, че сега ние не виждаме Бога, но вярвам в Него и се радваме „с неизказана и преславна радост“.

Радостта води началото си от послушанието ни към Святия Дух, независимо от всичко.

По-бурен от този ден едва ли някой е виждал. Светкавици раздираха небето. Обилен дъжд бе придружен от много силен вятър.

Днес Василев бе казал:

– Днес ни предстои още един прекрасен ден.

По-късно Михайлов срещна Василев и се пошегува:

– И ти на това казваш прекрасен ден?!

Василев сложи ръка върху рамото на Михайлов и отговори:

– Можете да ми се присмивате колкото искате, но по време на войната бях пилот на бомбардировач. Още в самото начало на военните действия моят самолет бе свален….

– Но вие сте още жив, – възкликна Михайлов.

– Да, оживях, но попаднах в плен. Останалото време от войната прекарах в затвора.

– Съжалявам, – съчувствено каза Михайлов.

– Още тогава реших, – продължи Василев, – че като се прибера, няма да позволя на никого и нищо да разваля деня ми. За това всеки ден на земята е прекрасен.

Михайлов сериозно се замисли над думите на Василев:

„До сега не съм осъзнавал, че когато ни връхлитат житейски бури, нямаме представа, че имаме мир, защото живеем в Божията любов“.

– Колко често забравяме благословенията, с които Бог ни дарява, а се взираме в трудностите, – каза Василев сякаш беше прочел мислите на колегата си.

– Да, – съгласи се Михайлов, – забравяме да възлагаме надеждите си на Него.

По-късно, когато Михайлов го сполетяваха житейски бури, той си спомняше думите на стария ветеран и благодареше на Бога, че винаги е до него, за да го спаси от бурята.

Бурите идват и си отиват, но Божията любов никога не отпада.

На пръв поглед този полупрозрачен сладолед изглежда доста привлекателен и дори вкусен, но това впечатление бързо се променя.

Трима студенти дизайнери от Тайван решили с помощта на такъв необичаен проект да привлекат общественото внимание към проблемите на околната среда.

Като начало те взели вода от 100 различни източника, а после ги замразили. Получил се е токсичен сладолед, който едва ли някой ще поиска да яде.

Истина е, че нагледното напомняне за замърсяването на околната среда е осезаем минус, който има кратък живот. За това студентите са пресъздали копия на тези сладоледи от прозрачна полиестерна смола.

Освен мръсната вода, опасното и невкусно „лакомство“ съдържа неапетитен пълнеж във вид на боклук, който често се среща във водоизточниците.

Авторите на проекта са уверени, че са намерили прост и ефектен начин да накарат хората да погледната замърсената вода от съвсем различна гледна точка.

Девети век, през него бяха основани няколко славянски държави. В тях се зароди потребност да определят религията и вярата си.

Моравския княз Ростислав изпрати писмо до цар Михаил:

„Хората ни се отказаха от езичеството и сега спазват християнския закон, но нямаме учители, които да ни разкажат за истинската християнска вяра на родния ни език. Така че изпрати при нас учител, който да ни предаде целия добър закон от вас из цялата страна. При нас идват християнски учители, но те са италианци, гърци и немци и ни учат различно. А ние славяните сме прости хора и няма, кой да ни изложи ясно истината и разбрано да ни научи“.

След като получи писмото царя събра съвета и повика Константин да чуе за тази нужда. А по-късно му каза:

– Чуй, Философе, зная че ни си много здрав, но друг не може да свърши тази работа по-добре от теб. Ще ти дам много подаръци, вземи брат си Методий и идете при солунците, те говорят чисто славянски.

В отговор Константин каза:

– Аз съм слаб телом и съм болен, но ще се радвам да отида там, ако моравските славяни имат букви и книги на своя език.

Царят каза:

– Баща ми и дядо ми и много други са искали това, те са ги търсели, но не са ги намерили. Как мога аз да ги намеря.

Философът отговори:

– Кой може да пише по водата и да си навлече еретическо име?

– Ако ти измислиш славянските букви, може би Бог ще ти даде това,  молейки Го с вяра отхвърляйки всеки натиск.

Константин се съгласи да отиде. Преди да тръгне той се уедини с брат си Методий и други съмишленици в молитва.

Бог чу молитвите им и даде буквите на Константин и той започна да превежда Евангелието:

„В началото беше Словото и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“.

Царят се зарадва и прослави Бога.

А Константин и Методий се отправиха към Моравия с новопреведените книги. Царят изпрати с тях дарове и следното писмо до Ростислав.

„Бог ни посети и ни мотивира за по-добро усъвършенстване. Той ни даде писмо на вашия език и сега ще Го славите на своя си език. Изпращам ти мъж честен и благонравен, книжник и философ. Постарай се с негова помощ да се утвърди делото, което е изискано от Бога и не отхвърляйте спасението. И издигнете други, които да работят в правилния път, за да привлекат всички християнски души, които искат да вярват в Христос, нашия Бог, от сега и до свършека на света“.

Това бе началото на един велик подвиг за двамата братя Константин и Методий, които станаха първоучители на славяните. Величието на това дело не бе толкова в изобретяването на буквите, колкото в превода на свещените книги и воденето на богослуженията на роден език.