Всеки голям град има своя главна улица, на която се намират най-значимите обекти. На нея се провеждат най-важните събития.
Главната улица може да бъде тих озеленен булевард, оживен път с автомобили, а понякога и цял площад.
Главната улица в унгарската столица наричат „Унгарските Елисейски полета“. Тя е била построена през 1896 г. При построяването ѝ са били съборени повече от 200 къщи част, от които са били заменени с нови в псевдоисторически стил.
Булевардът Андраши е забележителен с това, че под него се намира първия клон на европейско метро.
През 2002 г. разширеният булевард Андраши е включен в списъка за световното културно наследство на ЮНЕСКО .

Министерството на финансите на Саудитска Арабия е спонсорирало изграждането на най-големия хотел в света в град Мека, която е център за поклонение на мюсюлманите.
Това ще бъде 44-етажна сграда с 12 корпуса, които ще се вместват около 10 000 стаи. Всяка от кулите ще има 1200 апартамента с площ от 45 квадратни метра. Освен това петия етаж на всяки корпус ще бъде резервиран за членове на кралското семейство и VIP-гости.
След като хотелът бъде построен, той ще е най-просторния в света, изпреварвайки настоящ лидер като хотел в Лас Вегас MGM Grand Hotel с 6198 стаи.
Новият хотел в Мека е част от бъдещия многофункционален комплекс „Абрадж-Кудай“, който ще бъде изградена през 2017. Той не само ще реши проблема с настаняването на многото поклонници, но и ще се превърне в мини-град.
В кулите ще има търговски центрове, конферентни зали, барове и ресторанти. Покривите ще бъде оборудвани с хеликоптерни площадки за тези, които пристигат с въздушен транспорт.
Общата застроена площ ще бъде 1,4 милиона кв.м.
Мека е свещен град за мюсюлманите. Той е затворен за немюсюлмани по време на религиозните празници. Събира няколко милиона поклонници от цял ​​свят. Техният брой непрекъснато нараства през годините.
За да се настанят всички, градът непрекъснато се обновява и достроява.
През 2012 г. е завършено изграждането на многофункционалния комплекс „Абрадж-ал-Бейт“, който се намира в непосредствена близост до джамията Ал-Харам и главното светилище на исляма – Кааба. Това е най-масивната в световното строителство и най-високата сграда в Саудитска Арабия.
На 601 метра височина на шпила са инсталирани 160 мощни високоговорители, които излъчват призива за молитва на разстояние 7 км. Този звук може да се чуе от всичките жители на Мека.
Строителни работи се водят и в джамията Ал-Харам. Според новия проект площта ѝ ще бъде увеличена с 1.1 милиона квадратни метра. Ще има четири минарета по 100 метра на височина и два над 400 метра. Те ще бъдат увенчани с движещи се куполи с размери вариращи между 16-36 м.
Зоната за поклонници по посока на Кааба ще бъде удължена с 684 метър. Ще има ново дострояване на джамията, което ще разшири пространството на двора, ще се появят мостове и пътеки, а също и нови постройки за здравни центрове, строителни услуги, съоръжения за сигурност и т.н.
Джамията Ал-Харам непрекъснато претърпява промени през последните десетилетия. Експерти се безпокоят, че преустройството на Мека ще увреди духовното наследство на града.

Дните изкарани без електричество от бременни жени в Канада са свързана с епигенетично наследство на децата им. През 1998 г. е имало суграшица и мощни снежни бури, които отрязали транспорта и повече от три милиона канадци са останали без ток, а това е оставило отпечатък върху ДНК на потомството, появило се в периода 1998-1999г.
При проучването специалистите са проследили живота на 150 семейства. Установено е, че у 36 деца в метилираната ДНК има характерни изменения в Т-лимфоцитите. Нивото на метилиране е в пряка зависимост от броя дни, които е нямало електричество. Епигеномът на детето претърпява някой изменения под влияния на фактори предизвикващи стрес.
Тук става въпрос не само за психологичното преживяване на бъдещите майки. Измененията, които са получили гените са свързани с метаболизма на захарта и имунитета. При получилите се така „деца на бурята“ съществува голям риск за астма, затлъстяване и диабет.

Готическият стил е невероятен. Той не е подвластен на времето и поразява със своите форми. В архитектурата, той се смята за най- изразителния, измислен от хората. В такъв стил са построени не само класическите средновековни религиозни сгради и замъци, но и модерни жилища.
Готическия стил има няколко форми, но всички те са прекрасни. Готиката във Франция, Англия и Италия не може да се сравнява, защото е уникална. Франция, това е страната, в която се е зародил този стил и е придобил „своя душа“.
В готическата архитектура има много шедьоври, но днес искам да ви запозная само с един от тях Кьолнската катедрала.
Строителствоти ѝ е започнало през 1248 г и е продължило до 1473 г, но не е било завършено и е продължило и през 19 век.
Катедралата е символ на Римокатолическата църква и германската готическа архитектура. Тя се намира в Кьолн и е седалище на архиепископа.
Кьолнската катедрала е сред паметниците, включени в списъка на световното културно наследство.
Тя е най-голямата готическа катедрала в Северна Европа и втората най-високата катедрала в света. В нея има много реликви, които можете да видите. Катедралата е проектирана като Катедралата на Дева Мария от Амиен.
В основата са латинският кръст и високите готически сводове. В нея можете да се насладите на витражите, олтара и оригиналните вещи. Тази катедрала е истинско съкровище.

Кое можем да наречем сценарий на живот ни?
За сценарий на живота можем да считаме това, което човек „още в детството си планира да извърши в бъдеще“.
Тъй като малкото дете не е в състояние да подреди приоритетите си, то неговите планове се раждат под влияние на родителите му. А те често оформят детето си по свой образ и подобие. Момичетата наблюдават майките си, попиват привичките им, стилът и начина на общуването им, и буквално ги копират.
За момчетата, такъв пример на подражание е бащата. Е разбира се и родителските гени, които също влияят на пътя на индивида.
Това означава ли, че от нас в живота практически нищо не зависи и ние всички сме заложници на някакъв натрапен сценарий?
Нашият живот може да се раздели на няколко психологични етапа.
До пет години ние изпитваме доверие към това което ни обкръжава, живеем интуитивно. До десет години сме влюбени във възрастните. Струва ни се, че те са всемогъщи и знаят абсолютно всичко. Те за нас са съвършенни, образец на мярка за добро и лошо, безпорен авторитет и идеал. Тук се случват понякога и трагични ситуации, когато родителите налагат своите правила на детето, които са му чужди относно разбирането му на света. На 12 години вече сме разочаровани от възрастните, до 14 години преживяваме самотата и имаме чувството, че никой не ни разбира, а след това критикуваме принципите и насоките на нашето наследство и започваме да ги проверяваме.
Често се случва да спрем на етапа създаване на семейство и спираме да се развиваме като личности, тогава копираме и наследяваме родителския сценарий.
Как можем да изменим сценария?
По-добре късно, отколкото никога. Само желанието да изпълним несбъднатите си мечти, ни карат да осъществим своите планове. Именно своите, а не тези, които са предписани за нас по наследство.