Как се е отдало на немския фотограф Юрген Есхер, въпреки контрола за чуждестраните туристи, да заснима кадри от живота на обикновения кореец, не се знае. Той е нарекъл репортажът си „Наследството на диктаторът“. Ако Есхер беше задържан на границата със снимките, щеше за винаги да остане „гост на Ким Чен-ун“.
А ето какво разкриват и самите снимки.
Портретите на вождовете са окачени навсякъде: по улиците, в държавните учреждения, във всеки клас на училищата.
Жи Цзум Ми живее с двамата си внука в една стая, след като синът ѝ загинал. Поради това, че храната не достига, старците дават своите порции на децата.
В Анджу са били докарани 200 тона ориз, които се раздават на гладуващите. Купичката с ориз е единственото ядене за корееца за цял ден. Много е тежко положението на възрастните хора, които вече не могат да работят на полето.
В много населени пунктове няма дърва за приготвяне на храната. В селските райпони процъфтява ръчния труд.
Оделата не достигат. Децата спят сгушени едно до друго само под едно одеало.
Местата в болниците са недостатъчни, за това децата се слагат по две на едно легло.
Участието в агитацията, за призоваване на повече хора да работят на полето, за да се увеличат добивите, е задължително за всички слоеве на населението.

Учените са сериозно загрижени за изчезването на бозайниците в Австралия. Причината за това са хората, по-скоро техните действия.
Проведено е изследване, което е установило, че в Австралия повече от 10 процента от сухоземните бозайници са изчезнали, когато тук се заселили европейци, които довели котки и лисици на континнета.
Австралия винаги е бил уникален континент поради своята географска изолация. Широката гама от животни, които живеят само там, много бързо са започнали да изчезване, а това озадачило учените. Обикновено, изчезването на определени видове се срещат на места, където хората произвеждат нещо в големи количества или се унищожават средата, в която живеят тези животни.
Но това не може да е случайност в Австралия, където повечето от населението е концентрирано покрай бреговете.

Някогашният плодороден озис Минцин, в Китай, сега преживява неспокойни времена. Той се намира затворен между пустините.
Десетилетната суша и изчезването на реките довели до това, че от юго-изток и северо-запад към района са се устремили пясъци.
От 1950 г. пустинята е погълнала повече от 160 кв. километра, а числеността на населението е нараснало от 860 хиляди до повече от 2 милиона човека.
Огромната пустиня се приближава към хората със скорост около 10 метра в година, намалявайки обработваемата земя шест пъти.
Трудно е да повярваш, че на такова опасно място могат да живеят хора, които всеки ден водят борба с природата.

Политиката на контрол на раждаемостта в Китай, която управлява от 30 години насам, дава своите тъжни резултати.
В края на 2013 г., властите облекчиха изискванията на тази политика, като позволиха да се роди второ дете в семейството, където жената е единствено дете на родители си. Това не помогна, китайците по различни причини не искат да имат повече деца.
Сега раждаемостта в Китай е една от най-ниските в света.
Последиците от политиката „едно семейство с едно дете“ в съвременното общество на Китай доведе до стерилност на много китайски жени и раждането на деца със заболявания и увреждания. Поддържане на дете и по-специално на две в семейството, стана изключително трудно за средния китаец.
Противозачатъчните в Китай доведоха до още един голям проблем – застаряването на населението. В Китай, младите хора са все по-малко, а възрастните китайци, на които китайското правителство трябва да гарантира пенсиите са много повече.

В „сърцето“ на една от азиатските страни, сред паметниците на древната култура ще бъде построен модерен изследователски център. Той ще представи перфектно съчетание на футуризъм и елементи на националната архитектура.
Талантливият архитект Заха Хадид никога не престава да учудва с работоспособността си и броя проектите, представени през последната година. Друг пример за продуктивна му работата е проектът на Изследователския център Sleuk Rith в Камбоджа. Това ще бъде комплекс от пет сгради, построени от дърво. За да създадете такава необичайна форма на Центъра архитектът е бил вдъхновен от най-известната културна забележителност на страната – храма на Angkor Wat.
Работата на Центъра ще се фокусира върху изследването и документирането на проблемите на геноцид в Азия. Преди 35 години режима на Червените кхмери, се опитал да изгради „общество на бъдещето“ и е унищожил една четвърт от населението на страната.
В Sleuk Rith планират да има библиотека, архив, аудитории и самият изследователския център. Той ще бъде изграден в непосредствена близост до градската библиотека и Кралския Университета по икономика и право в столицата на Камбоджа Пном Пен. Проектът се финансира от правителството на Камбоджа.
Ученикът на великия архитект Серджиу-Раду Поп не е останал по-назад, той е представил пристанище предназначено за Антарктида.