Роботът е дълъг около половин метър и се състои от няколко модула, всеки от които е оборудван с двигател.

Той се движи, като плаваща змиорка, с помощта на моторите си.

В някои от модулите могат да бъдат инсталирани датчици, които да отчитат температурата и замърсяването.

Датчика отчитащ замърсяването, като измерва електрическото съпротивление на водата и по този начин установява, че тя е замърсена с някакви вещества.

Модулната конструкция позволява на инженерите да променят дължината, броя и набора от сензори, както и да опростяват транспорта до мястото на изследването.

Изследователите са тествали робота в Женевското езеро. За да симулират замърсяване учените изсипали близо до брега сол. Роботът в реално време предал данните за промяна на проводимостта на водата, а следователно и нейното замърсяване.

Изследванията не са проведени в реални условия, защото учените не искали да замърсяват езерото с опасни вещества.

Но според тях датчиците са показали отлични резултати в лабораторни условия, което дава надежда, че един ден този робот ще може да открива и премахва реално замърсяване.

Робот със звучното германско име „Торвалд“ е много способен. Той може свободно да се движи между културите, без да ги поврежда.

Оборудван е с модул за превоз на тежки товари.

В „Торвалд“ са вградени датчици за наблюдение, анализ и оценка на културите и почвата, както и ултравиолетов пистолет, с който могат да се изолират поразените растения и да се унищожат плевелите.

Замисленият като помощник на учения агроном в лабораториите на „Торвалд“ той ще може в близко бъдеще да замени фермера в повечето рутинни работи и ще повлияе на заплащането на труда на селскостопанските работници.

През 1973 г. IBM произвежда твърд диск модел 3340, в който за  първи път се обединяват в един постоянен корпус пластините на диска с четящите глави.

При неговата разработка специалистите променили краткото вътрешно обозначение „30-30“, което означавало два модула по 30 МВ всеки и по съзвучие с алтернативното название Winchester Model 1894 нарекат този твърд диск „уинчестър“.

Думата  бързо се приложила в компютърните среди и станала нарицателна за всички твърди дискове.

Оказва се, че думата „уинчестър“ излиза от действие в Съединените щати и Европа още през 90-те години, докато в Русия тя е останал в професионалните среди като жаргон, пораждащ съкращението „винт“.

Постъпването във въоръжението на британските колониални войски в Индия на капсулована пушка Енфилда – винтовка образец 1853 г. е послужило за повод на въстанието на сипаите. Причината за този бунт била, че хартиената обвивка на патроните била пропита с мазнина от свине и крави. Това не било приемливо нито за мюсюлмани, нито за индуси, тъй като на първите било забранено да се употребява свиня за храна, като нечисто животно, а на вторите кравите, като свещени животни.

Преди да се зареди пушката, книжният патрон трябвало да се захапе и разкъса, след това да се изсипе праха в цевта. Патронът се вкарвал с шомпол и се запалвал с намалената хартия на обвивката на му.

Въстанието сложило край на властта на британската компания Ост-Индия. Тя била заменена с пряко управление на Британската корона

Представител на регионалния бизнес Олег Марковчук е разработил ново устройство за златодобиване. Чрез него се извлича от рудата 20-25 % повече благородни метали.
Разработката е на омския инженер Олег Марковчук. Тя помага на миньорите да добиват 25 % повече злато и благородни метали. Устройството сортира малките късове злато и намалява загубата на ценни метали.
През пролетта на 2014 г. първият прототип докарали в Магадан. Златотърсачите оценили изобретението и помолили за модул през новия сезон.
Стойността на модула е 1 милион рубли. Той се самоизплаща за 1,5 месеца. Миньорите от цяла Русия и близките страни са се наредили на опашка за да го закупят.
Единственият конкурент, който напомня на устройството на инженер Марковчук е американският апарат Кнелсон. Апаратът на Кнелсон също очиства рудата, но загубата на злато е по-голяма. Рудата се промива няколко пъти на час. Освен това, Омската разработка работи без допълнително обслужване няколко дни.

Холандските инженери са предложили нова система за движението на наноспътници. Очаква се, че те ще могат да се движат в пространството за сметка на молекули, които се изпаряват от лед.
Наноспътниците са космически апарати с особено малки размери. Такава е широко разпространената платформа CubeSat, състояща се от модули във формата на куб със страна 10 см и тежаща около 1 кг.
Такива спътници много лесно се пускат, като се добавят към основния товар на ракети. Това ги прави идеални за бюджетни научни изследвания.
Въпреки това, липсата на реактивен двигател значително ограничава тяхната маневреност и контрол. За да се реши този проблем Анджело Червоне от Делфийския технологичен университет е конструирал ракета с ледена тяга.
Предлага се в CubeSat да се качат 100 грама лед. В космоса започва сублимация – изпарение, като се прескача течното състояние на водата. Мощността на двигателя се увеличава за сметка на нагревателния елемент.
Прототипът се планира да се пусне в космоса след няколко години. Сега Червоне и неговият екип работят над въпроса, как да запазят водата във вид на лед, докато се чака пускането на спътника, а този период често е няколко дни. В краен случай водата може да замръзне в орбита, но такова решение ще усложни конструкцията на наноспътника.
Новата система, разбира се, вече има сериозни конкуренти. В лабораторията по реактивно ускорение в Масачузетския технологичен институт са разработили система, основана на електроспрей, а в Университета в Мичиган – миниатюрен йонен двигател. Според Червоне, тези технологии ще се допълват една друга.
За стартирането на спътника на дълги разстояния е по-добре да се използва енергията на заредени частици, а за коригиране на орбитата при краткосрочни проекти са идеални ракети захранващи се от лед.