На Павел му се развали пералната и той чакаше техник, който бе обещан да дойде от една агенция.

Когато бе изнервен от дългото чакане, той получи съобщение по телефона си:

„Христос е на път и при вас ще бъде 10:30“.

Павел се стресна:

– Какъв Христос? Аз чакам техник.

После се оказа, че техникът бе грък и така му бе името.

Каква голяма разлика, между този, който знаем кога ще дойте и Този, за Чието идване знае само Отец – точния ден и час.

Исус ни предупреди да сме готови за Неговото завръщане.

„Човешкият Син ще дойде в час, когато не Го очаквате“.

Той ни напомня:

„Бдите, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ”.

В деня на завръщането на Христос няма да получим предупреждение по телефона си.

За това нека живеем всеки ден с мисълта за вечност, служейки на Бог и използвайки всяка възможност да споделяме Неговото послание на любов и надежда с другите.

Бе вторият ден от страстната седмица. В църквата имаше богослужение.

Когато Наум чу притчата за десетте девици, подчерта след службата:

– Християните носят огромна отговорност за всяко действие в живота си, а също и за причинно следствената връзка в него.

– Ако работиш много това не означава, че ще се постигнат реални постижения, – отбеляза Данчо.

– Възможно е, работата ти да се провали от този, който работи след теб, – повдигна вежди Наум.

– Работата носи скръб и болка. Ставаш рано и лягаш късно, често не можеш да заспиш дори през нощта и си изпълнен с усещането, че работата всъщност не е чак толкова добре свършена, – доуточни мисълта си Данчо. – С други думи, тя никога не те удовлетворява напълно.

– Работата и постиженията, без Божия мир в живота ни чрез Духа, никога няма да бъдат достатъчни. Нуждаем се от Бога, Чийто труд води до истинска почивка и от Спасителя, Който може да спи дори по време на буря, – усмихна се Наум.

Никол много обичаше шоколад, но лекарят ѝ бе забранил.

– Ако посегнете пак към него, – предупреди я докторът, – състоянието ви ще се влоши.

– Никога повече няма да ям шоколад, – категорично заяви Никол. – Не искам отново да се подлагам на онези неприятни процедури.

Да, но сега всичко, за което мислеше от сутрин до вечер, бе желанието да яде шоколад.

Накрая не издържа и тайничко изяде блокче шоколад.

Тъй като бе казала на всички около себе си:

– Никога повече няма да сложите парче шоколад в устата си.

Тя не можеше да го консумира пред всички, за това го направи тайно.

Сега положението стана още по-лошо.

Не само страхът я притискаше с мисълта пак: „Пак ли процедури?“

Тя изпитваше угризения на съвестта.

Така и новоповярвалите в Господа, все още нямат силна вяра и знанията им върху Словото са малки, за това съсредоточават вниманието си върху Божите закони, вместо да помолят Бог да им помогне да устоят на изкушенията.

Когато се научат да следват Светия Дух, Той ще им помогне да не бъдат водени от грешните си желания.

Стоян седеше пред чертежа и ступаните материали и леко се почесваше по главата.

– Ох, как ще се справя със всичко това? – питаше се той със съмнение.

То бе породено от мисълта натрапила се в главата му:

„Не, не можеш. Винаги се проваляш. Не си въобразявай, че този път ще успееш“.

А тих и нежен глас, който Стоян едва долавяше, му шепнеше:

– Можеш! Не се страхувай! Аз ще ти помогна.

Но нахалникът кънтеше в главата му:

– Бог те е изоставил. Не го търси.

Стоян беше поставен пред избор. Той трябваше, сам да реши, кого да слуша.

В този момент Стоян си спомни думите на баща си:

– Не давай ухо на глупаците и присмивачите, по-добре слушай гласа на Бога.

Стоян въздъхна тежко и реши в себе си:

– Трябва да заглуша старите гласове, които ме връщат назад. Моят избор е да слушам Господа!

Людмил обикновено не носеше пари в себе си или ако имаше такива, те бяха много малко.

Днес преди да излезе от къщи, постоянно и натрапчиво се въртеше в главата му мисълта:

„Вземи със себе си 35 лева“.

Първоначално Людмил не обърна внимание на това, но когато мисълта се повтаряше многократно, той взе със себе си исканите пари и ги пъхна в джоба си.

По време на обяд в столовата на училището, където работеше, въпреки силният шум, той ясно чу:

– Марко, пак ли вашите не са ти дали пари за да си платиш обедите до края на седмицата?

Когато Людмил се обърна в посоката, от където идваше гласа, видя малко момче, което виновно бе навело глава.

Той веднага изтича и плати вместо Марко. Сумата бе точно 35 лева.

Людмил изпита радост в сърцето си, че е помогнал на това малко дете.

Животът ни е изключително натоварен и забързан.

Грижата за нашето собствено благополучие може да бъде непосилна, но като вярващи в Исус, ние трябва да сме готови да вършим добри дела.

Вместо да се измъчваме за това, което нямаме или не можем да направим, нека помислим за това, което имаме и можем да извършим, докато Бог ни ръководи.

Като правим това, ние помагаме на другите в техните нужди и така почитаме Господа.

Нека не пренебрегваме възможностите да вършим добро.

Позволете да бъдете по-достъпни за разбиране на Божията воля, за да помагате навреме на другите.