Група инженери от университета в Данди и Бристол са разработили уникално акустично оптично устройство, което спомага да се формира и насочва светлинен лъч с необичайна висока скорост.
Новата технология позволява революционно преобразование на съществуващите оптични устройства и холограми.
Уникалният агрегат се състои от 64 малки пиезоелектрически елементи, които действат като висока акустична динамика. Създаващото се сложно звуково поле, се отклонява и формира всякаква светлина, преминаваща през новото устройство. При изменение на звуковото поле, става деформация на формата на светлиния лъч.
Тези промени на конфигурацията могат да се случат много бързо, ограничени само от скоростта на звуковите вълни.
Главното преимущество на този метод се състои в това, че той потенциално предлага много висока честота на опресняване, възможно е до няколко милиона в секунда. Това означава, че бъдещите лазерни устройства могат да се променят по-бързо, отколкото е възможно сега.
Това, което учените са показали, може да се разглежда като форма на оптична холография, където холограмата  може да се направи в реално време, като се използва звук. Това е постигнато благодарение на акустичните полета, които дават голяма гъвкавост при управление на светлината.
Възможността за образуване на лазерен лъч и управлението му са от решаващо значение за много оптични приложения, например като холография, оптично манипулиране и коригиране на грешки при микроскопа.

Един учен пленен от песента на славея, решил да разгадае тайната на прекрасния му глас. Оставил всичко и слушал тази птица в градината си. Но изкуството оставало загадка за него, както и преди. Той искал да разбере всичко за славея, но бил много горд и не искал да моли за нищо. Веднъж любопитството му наделяло.
– Ей , славейче, – обърнал се той към птицата, – изучил съм премъдроста на много науки, но не мога да разбера защо и как пееш?
– Пей и ще разбереш, – казал славеят.
– Какъв странен съвет! – изненадал се ученият. – Виждаш, че аз не съм артист или художник. Мелодията на твоята песен ме измъчва повече от всичко на света. Моля те, открий ми нейната тайна.
– Пей, – казал славеят, – няма какво повече да добавя към това.
Гневът помрачил очите на ученият.
– Твърдоглавец!, – със злоба прошепнал той, – намислил си да ми се присмиваш! Ти не желаеш да ми откриеш своята тайна. Почакай, сам ще си я взема.
Той хванал певеца и го затворил в клетка. Плененият славеят престанал да пее.
– Ей, приятел, къде изчезна твоята песен? – Гневно извикал ученият, но отговорът бил дълбоко мълчание. „Това трябва да е скрито дълбоко в гърлато му. Проклета птица. Но аз ще погледна, какво е успял да скрие от мен,“ – помислил си ученият.
И ученият убил прекрасната птица. С остър нож разсякал гърлото ѝ, но не намерил нищо освен безжизнена плът. Тогава той решил да погледне по-надълбоко. Разпорил нешната ѝ гръд, изкарал вътрешностите ѝ, дълго ровел из тях и ги наблюдавал през микроскоп.
Много се старал този учен, ден и нощ се трудил, без почивка. Увличайки се, той позабравил, какво търсел в началото. А когато изпълнил тетрадката си с множество бележки, написал трактат „За славея“. Една трета от думите били на латински, а една четвърт на гръцки.
Трактатът донесъл на ученият огромен успех. В дворецът го славели, сам първият министър му връчил лавров венец. Академиците го аплодирали за откритията му. Колегите му го обсипвали с похвали.
– Колко талантлив е този учен! Какъв любознателен ум! – възхищвали се те.
– Помислете само, той първи в света е изчислил обема на белите дробове на славея! – щастливи заявявали други.
– И ларинкса, – превъзнасяли го трети, – измерил го е, както никой друг до сега. Има ли друг равен на него?
Гърдите на ученият били окрасени с медали. Ученият можел да се гордее с тях, той толкова добре бил се потрудил!
Ученият ликувал, До неговото завръщане прислугата въвела в дома му образцов порядък. Когато всичко блестяло, погледът на една от прислужничките попаднал на трупа на малкото птиче, той лежал на масата на учения.
– Каква гадост, – плеснала с ръце тя. – Как не съм я забелязала по-рано?
И прислужницата хвърлила останките на птичето в кофата за боклук.
А през това време се носели възгласи:
– Слава на ученият! – тръбели по всички площади глашатаите.
– Почит и уважение на достийният гражданин! – викали мъжете от Голямото събрание. Простодушният народ не можел да сдържи радостта си, чувайки тези думи. Смях и весели викове звучали наоколо. И в разгара на ликуването, само един човек, не бързал да го сподели, стоял тих и тъжен. Това бил самият учен.
Славата дошла до ученият, но той нямал покой. След като написа трактата, някаква тъга го спохождала, когато над земята се спускал полумрак. Някаква сила теглела ученият към градината и там стоейки под клоните на дърветата се вслушвал в тишината, опитвайки се нещо да улови. Какво било това? Ученият не можел да отговори. Ето той имал богатство и слава, какво друго му е нужно на човек?
Веднъж посред нощ, ученият се въртял в постелята си и правел напразни опити да заспи. Луннен лъч попаднал в отворения прозорец. Той леко докоснал учения, приканвайки го на път. И ученият сякаш отдавна го е чакал, откликнал на този призив. Той погледнал и видял пътека от лунно сияние, сребристо мигаща между дърветата. Дивна лекота изпълнила учения. Той тръгнал по пътеката и тя го завела на ръба на една скала, тъмната грамада се извисявала над околните хълмове и гори.
Недвижещи се звездите сияли в небето. По-надоли лунен прах, като килим, покривал короните на дърветата, а оттам …. се изливали до болка познати звуци. Пеел славеят, чистите му трели леко и на широко изпълвали пространството. Той изпращал поздрав и света се прекланял пред крилете му.
Тогава ученият разбрал, защо е тъгувал и защо е дошъл до тук.
– О, славейче, – казал той, – мислех, че съм те убил, но ти си жив и смъртта няма власт над твоята песен! Аз погубих твоето щедро сърце, но сега зная, че трябва да ти подаря моето. Днес аз ще корегирам тази грешка.
Казал благородния учен и с лъчезарна усмивка тръгнал в безкрайността на ноща, към песента, която толкова много обичал.

Биохимикът и фотографът Linden Gledhill живее и работи в Америка. Изследвайки структурата на крилата на пеперудите, той е направил серия от зашеметяващи фотографии. Всички творби са макро и фотомикрография. Криле на пеперуди са увеличени със специално и много мощно оборудване, микроскоп и лещи за макро фотография. Получените снимки разкриват пред зрителят крилата на насекомите.
В действителност, пеперудата винаги се възпяват от поети и писатели. Преписват им се специални магически способности и дори ги отнасят към елфите и ги счита за един вид ездитни животни на елфи. Пеперудите са толкова красиви и необичайни, че в света има истински колекционери, които за редък екземпляр са готови да платят сума не по-малка от тази за една картина на велик художник.
Човек не може да види структурата и строежа на най-малките елементи и обекти, но тази серия може да му помогне да види крехкостта на естествената красота. Само с едно докосване на пръста по повърхността на крилото човек е в състояние да унищожи идеалния рисунак и порядъка в най-малката структурата. Тази серия от снимки показва, че красота може да бъде дори и в най-малките неща, невидими за окото.

Седнала в затъмнено помещение доктор Шийла Морибър Кац фокусира електронния микроскоп.
И ето в зеленикавото луминисцентно зрително поле заблестя нещо, което приличаше на камъче.
– Готово! Ето го, – каза доктор Кац на глас, в който прозираше страхопочитание. – Когато си употребил толкова много време да го търсиш, истинска тръпка е да го видиш там, сакаш го държиш в плен.
Тя промени обхвата на зрителното поле и се усмихна, когато в зеленикавото сияние се появиха още камъчета и други странни форми.
Доктор Кац забрави всички, които стояха около нея. Тя беше се изгубила в един микроскопичен свят. Нещо като астрономия, само че обърната наопаки.
Камъчетата, омагьосали свенливата и мълчалива патоложка от Хенеман  Медикъл Колидж енд Хоспитал, бяха бактериите, за които повечето учени днес смятат, че причиняват „легионерската болест“.

При всеки цикъл на зареждане и разреждане йонно литиевите батерии се повреждат. Поради това намалява капацитетът на батериите и те се разреждат все по-бързо и бързо.
Група учени от няколко американски университети решили да разберат как се появява тази деградация.
Проуването е направно с електронен микроскоп. Изяснило се, че разграждането на батерията се проявява приблизително по същия сценарий, както се образува ръждата върху метал, т.е. започва в определени точки и след това се разпространява по цялата повърхност.
Чрез изработване на точна карта на ерозията върху метала, могат да се разработят нови методи за подобряване на ситуациите и да се повишава производителността.
Изследователите са установили, че батериите бързо се разрушават, ако работят при високо напрежение, по-специално, при напрежение от 4,7 V разграждане е много по-бързо, отколкото при 4,3 V.
Учените планират да проучат по-нататък химични реакции, които протичат в батериите.