През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Ако някога сте гребали в горещ летен слънчев ден, тогава със сигурност сте забелязали, че водата има функция да привлича слънчевите лъчи и топлината от тях. Именно тази особеност на водата ще използвате японските инженери, които в близкото бъдеще ще построят най-голямата плаваща слънчева електроцентрала в света.
Новата електроцентрала ще бъде много по-мащабна, тя ще се състои от около 50 000 фотоволтаични модули, които ще плуват на специални понтони върху резервоари Yakamura Dam.
Фотоволтаичните модули ще покрият 180 000 кв. м от повърхността на водата. Според предварителните оценки електроцентралата може да произвежда повече от 15,6 мегаватчаса електроенергия годишно. Това количество енергия е достатъчно за около 4700 средни домакинства. Освен това, плаващата слънчева електроцентрала, която се движи върху повърхността, ще намали емисиите на въглероден диоксид в атмосферата с повече от 7800 тона годишно.
Бъдещата електроцентрала ще се използва не само като средство за производство на слънчева енергия. Комплексът от сгради, свързани инфраструктурата ще включва образователен център, където ще се четат лекции на ученици и студенти, обучаващи се на теми, свързани с проблемите на околната среда и алтернативни източници на енергия.
През 1970 г., когато са провеждани първите научни изследвания в областта на слънчевата енергия, съществуващите тогава технологии отговаряха само за нуждите на малките потребители, като улично осветление, пътни знаци, комуникационни станции, които се намират в отдалечени места.
Сега технологиите свързани със слънчевата енергия са много по-ефективни и са достъпни за широката потребителска маса.
С тази електростанция се прави крачка напред, като се използват празните пространства на водоемите за събиране на слънчева енергия.

Сив едър котарак, с гъста рунтава козина се протягаше на тревата под последните слънчеви лъчи на закъснялото лято. Баба Стойна погледна Марчето и рече:

– Виждаш ли го този хубосник, нашата котка го спаси.

Момичето седнало до нея я погледна учудено:

– Как го спаси?

– Една сутрин излизам и гледам пред вратата малко котенце, – започна да си припомня баба Стойна станалото не много отдавна, – още слепичко, току що родено. Тук има една комшйска котка, тя като се окоти, разнася малките си пред вратите на хората. Дожаля ми за животинката, ама какво да го правя? Тогава снахата Димитрина каза:

– Мамо, що го не сложиш при нашата котка, нали скоро и тя се окоти.

Рангел скръцна със зъби и само измърмори:

– Няма да го приеме.

– Е, нека опита все пак, – каза Радка, на Ставри жена му.

Баба Стойна махна с ръка.

– Та взех го и го сложих при малките до нашата Писана. Стоях отстрани и гледах какво ще стане. Писана дойде до малкото, започна да го лиже и след като го „изми“, му даде да суче. Ето на, какъв красавец стана. Ама вместо да гони мишките, гони комшийските котки по дворовете, – засмя се старата жена.

– Животинка, ама и тя знае какво е милост, – добави дядо Петър, влизайки в двора. – Разбрала нашата Писана, че малкото няма закрила и кой да се грижи за него, и го приюти, а ние хората понякога сме такива зверове, че нямаме милост към никого.

Всяка сутрин преди зазоряване той тръгваше на разходка. Час по-късно се връщаше попил шума на града и звуците на градините, които после добиваха плът в поезията му.

Но тази сутрин не беше ходил много надалече, защото когато си дойде зората току що се бе сипнала и нощта все още витаеше във въздуха. Тишината го съпровождаше неохотно.

– Какво се е случило, – попита го разтревожена  жена му.

– Улиците са пълни с хора, – въздъхна той, – бездомни, отчаяни и гладни.

– Погледни! – извика възторжено жена му. – Виж как слънцето сияе, – продължи възторжено тя, искайки да разсее тъгата впримчила се в утрото.

Сноп лъчи огря предната част на къщата. Те плиснаха вратата на балкона и потопиха коридора в светлина.

Слънцето се издигна над големите корони на дърветата. Прозя се и се протегна. Провря многобройните си лъчи между листата и клоните, и събуди всичко живо там.

– Знам, че каквото и да се случи, Бог няма да ни остави, – добави жената и плътно се прилепи до мъжа си, вперила поглед напред с тревога…..

В източна Бразилия е намерено село, чиито жители страдат от ксеродерма пигментоза, рядко наследствено заболяване на кожата, което се проявява като повишена чувствителност към ултравиолетовото излъчване. То се явява предраково състояние на кожата.
Селяните в източната част на Бразилия, които били открити от американските репортери страдали от непоносимост към слънчевата светлина. Това заболяване се появява на 2-3 годишна възраст и постоянно прогресира.
Характерният наследствен дефект се заключава в отсъствие или ниска активност на ензими, които елиминират вредните ефекти на ултравиолетовата радиация върху клетките на кожата. В резултат на мутацията неактивните протеини поправят ДНК на болния. И при всяко повреждане, например, при облъчване с ултравиолетови лъчи, повредените молекули в ДНК стават повече.
Поврежданията се натрупват и след време водят до рак на кожата. За да се избегне това са необходими инсталации с опреснена вода.
В селото живеят около 20 човека, практически лишени от възможността да работят в градини, на полето и от всякакъв дневен живот.
Бразилските учени обясняват разпространението на това рядко заболяване с това, че това селище е основана от семейството, генетично предразположени към ксеродерма пигментоза.