Френският биохимик Пиер Калея е създал фенер на базата флуоресциращи водорасли. Целта му е била да демонстрира важността и полезността на тези организми в нашия живот.

При развитието на промишлеността въглероден диоксид е един от най-често срещаните странични продукти, които замърсяват околната среда и ускорява глобалното затопляне.

Калея е видял възможност за решение на проблема по екологичен път. Нали водораслите се нуждаят от  въглероден диоксид като енергиен доставчик?!

Водорасловият фенер може да погълне за година толкова  въглероден диоксид, колкото едно дървото през целия си живот, ако не се отсече.

Фенерът не само използва въглеродния двуокис, но произвежда и кислород. За това учените наричат тази система допълнителни бели дробове на нашата планета.

Килограм водорасли е в състояние да поеме за цял ден 2 кг въглероден диоксид. Фенерът, която е създала Kaлея съдържа 1,5 куб.м водорасли. За една годината фенерът абсорбира от въздуха около един тон въглероден диоксид.

Проектът осигурява не само здравословен въздух, но и светлина.

Французинът смята, че водораслите могат да се използват не само за улични лампи. Такива водораслови лампи могат да се инсталират в големи сгради и подземни гаражи, където осветлението е слабо и въздухът е замърсен от ауспусите на автомобилите.

Стигнаха до клетката и групата миньори се качиха заедно нагоре. Докато пътуваха, Данчо забеляза, че старият Нико го гледа  присмехулно. Макар и доста възрастен Нико обичаше да се заяжда с новите в мината, а Данчо за първи път днес бе слязъл в забоите.

Малко преди да се изкачат Нико не се стърпя и попита:

– Данчо, как мина първият работен ден?

– Добре, – каза спокойно Данчо.

Изражението на Нико бе злорадо и продължи:

– Нямаше ли някакви проблеми?

Данчо сви очи. „Навярно някой от тях ми е погодил номера с лампата, – помисли си младият миньор, – а сега проверяват дали съм се уплашил“.

– Лампата ми угасна, – каза Данчо – и трябваше почти цялата смяна да работя на тъмно.

Данчо едва овладя гласа си. Беше го страх, но той не би признал никога това.

Марин повиши тон:

– Почти цяла смяна?

– Да, – потвърди Данчо.

Стоян се обърна към Атанас:

– Нали се бяхме разбрали само за един час?

„Ясно всички знаеха за случилото се, – разсъждаваше Данчо. – Изглежда такива номера правеха на новаците, но Атанас, който смени лампата ми, май е прекалил“.

Нико се хилеше срещу Данчо предизвикателно:

– Не те ли беше страх? Сам в тъмното? Ха-ха-ха, – звучеше противно гръмкия му смях.

Данчо не знаеше какво да отговори. Всички го гледаха и чакаха, какво ще каже. Повечето не се усмихваха, изглеждаха гузни и засрамени заради Атанас.

Данчо реши да бъде прям:

– Страх ме беше, но не бях сам.

– Как така? – скочи Нико.

– Исус беше с мен, – спокойно каза Данчо.

Нико се засмя, но никой от останалите не се присъедини към него.

Там долу в тъмнината, Данчо опипваше и гребеше, но същевременно пееше. Покланяше на Бога и на сърцето му бе станало по-леко….. Данчо разбра, че има един, Който не бе го изоставил.

Разработчиците всеки ден се придвижват все по-напред и по-напред, създавайки уникални устройства за различни цели.
Изключителната концепция лампа-тухла перфектно се вписва във всеки интериор.
Достатъчно е устройството да се постави вертикално, за да се включи, а когато го сложим хоризонтално се изключва.
Вграденият светодиоден панел действа като източник на светлина.
Зареждането се извършва чрез USB порт.
Можете да изберете материала, от който да бъде направена лампата: алуминий, бетон и дърво.

За да породи ужасяващи звуци в даден филм, режисьорът използва интересен музикален инструмент – вотерфон.
Вотерфонът е изобретен и патентован от Richard Waters. Всеки инструмент е уникален и изработен по поръчка. Richard ги прави лично, създавайки уникална аудио серия, музика и други данни за всеки инструмент.
Звукът от вотерфон може да се сравни със зашеметяващите песни на гърбатите китове. Този инструмент понякога се нарича акустичен синтезатор или музикална „лампа на Аладин“.
Тези инстрименти се правят от неръждаема стомана и бронз. Това са единствените материали благодарение, на които водата преминаваща през отворите на прибора, може да създаде водно ехо.

Ако в някой шкаф все още се въргалят любимите ви дънки, но не желаете да ги изхвърлите, можете да им подарите втори живот.
Те могат да се превърнат в красиви, оригинални и полезни вещи, които ще послужат повече от една година.
Вземете ножицата и започвайте, не се колебайте!
Ако трябва да обновите интериора си, от дънките може да се получи оригинален абажур за лампа.
За да подвържете някоя книга не са ви необходими картон, хартия или вестници, за това могат да ви послужат старите ви дънки. Такава корица ще се запази за много по-дълго време, освен това, тя може и да се изпере.
Старите ви дънки могат да се превърнат и в невероятни обувки. За такова превръщане ще са ви необходими повече умения и усилия, но при наличие на златни ръце, резултатът ще ви зарадва.
Ако дънките във ваши дом са прекалено много, от тях можете да си направите килим. Работата със сигурност е сложна, трудна и продължителна, но за това пък от килима не можеш да откъснеш очи.
Ако ви трябва спортна чанта, не е нужно да си я купувате. Можете да си я ушиете от старите си дънки.
Този, който реши дънките си да превърне в диван, заслужава уважение. Не само, че на стари неща е подарил нов живот, а защото това, което е направил изглежда страхотно.