Архив за етикет: къща

Щата Тениси

indexПрез 1796 г. към 15-те американски щата се присъединил и Тениси. Войниците от Тениси изиграли значителна роля във войната през 1812 г, поради това щата е получил второ име – щат на Доброволците.

Населението в края на 18 век се е увеличило от 77 хиляди до почти 6 милиона.

Основно в Тениси е развита текстилната промишленост. Този щат е известен с развъждането на едър рогат добитък.

Тениси е единственият щат, които има много съседи. Той граничи със 8 други щата.

Като всеки щат и той си има своите необичайни закони: Единственият разрешен лов е този на кит и то от движещ се автомобил. Забранено е да се продават кухи дървени трупи. Осем жени не могат да живеят заедно в една къща, в противен случай, къщата ще се счита за публичен дом. Не трябва да се лови риба с помощта на ласо. Не е разрешено да возите със себе си скункс.

Недей да ядеш

68ca3d80623c0c5875fe121b69e_prevНаталия отиде в болницата за задържане на плода.

Васко остана в къщи с двамата си сина Станимир на 4 години и Емил на две години.

Васко можеше да готви само макарони. За това се хвана да приготви такава храна за синовете си, но малко я пресоли.

Първи дойде в кухнята Станимир, взе и опита от макароните. Той нищо не каза на баща си, но бързо напусна кухнята.

Станимир отиде към детската стая. На вратата срещна брат си Емил, който отиваше в кухнята да яде.

Станимир го хвана за ръката и му каза:

– Емо, недей да ядеш това, което е сготвил татко. Ти си ми единствения брат ….

Той я хвана за ръка и тръгнаха към дома ѝ

originalХора с деменция често забравят подробности от всекидневен си живот. Дори могат да се загубят.

Един ден в полицията се обади разтревожен женски глас:

– Моята майка е на 86 години. Тя има деменция и …. изглежда се е загубила.

– Обяснете спокойно какво точно се е случило, – помоли я дежурният полицай Миронов.

– Преди час тя излезе на разходка около къщата и още не се е прибрала. Излязох и я търсих наоколо, но не я намерих.

Петима полицаи заедно със кучета, тръгнаха да търсят възрастната жена.

Интересното е, че точно Миронов пръв я видя.

– Здравейте, – поздрави я любезно полицая.

– Не мога да разбера, – каза притеснено възрастната жена, – от къде се появи полицай в гората?

– И аз се разхождам, като вас, – отговори добродушно полицая.

– Защо пък не, – съгласи се старицата, – днес е прекрасен слънчев ден. Всеки човек има нужда от разходка.

Тя му се усмихна вече успокоена.

– Аз май се заблудих, – каза възрастната жена.

– Не се притеснявайте, – каза Миронов, – аз ще ви помогна.

След това той я хвана за ръката и двамата бавно тръгнаха към дома ѝ.

По пътя полицаят и жената разговаряха. При размяната на мисли,  тя се чувстваше като в свои води.

– В какво се крие тайната на вашият дълъг живот и здравето ви? – попита я Миронов.

– За това е необходимо да се води активен начин на живот и човек правилно да се храни, – отговори възрастната жена.

В тази история може да не виждате нищо особено, но нима не ви става хубаво, когато видите някой да се отнася добре особено към болен възрастен човек?

Миронов по-късно сподели с хората от квартала:
– За мен най-голямото отличие е да помагам на хората, така че те да се чувстват добре, независимо на каква възраст са.

В отпуск

imagesВсички седят на работните си места и работят до 22 часа.

Един от тях, весел и вечно усмихнат младеж става в 18 часа и си тръгва.

На следващия ден всички отново седят, активно работят и изпълняват задълженията си.

В 18 часа младежът отново се надига и си тръгва. Всички го гледат накриво, изпълнени с подозрение. На третия ден всичко се повтаря отново.

На четвъртия ден в 18 часа младежът отново става, готов да си тръгне. Всички са възмутени.

Един солиден мъж не издържа и каза на младежа:

– Как не ви е срам?! Всички ние седим до 22 часа и работим, а вие ставате в 18 часа и си тръгвате. Всички работим, за да благоуспява компанията. Ние сме едно семейство. Всеки от нас също желае да се прибере по-рано в къщи!

Младежът се усмихна и обясни на колегите си:

– Господа, но аз съм в отпуск.

Находчивост

imagesВлади беше малко палаво момче. Той беше осем годишен. Тогава заедно с родителите си Влади живееше в една къща.

Пред тях имаше детска площадка, на която идваха много деца, с които Влади се сприятели. Понякога те дълго оставаха, за да си поиграя.

Родителите на Влади му казаха:

– Кажи им да се прибират по домовете си, късно стана вече.

Влади дълго мисли как да подходи към децата. Накрая ги попита:

– Искате ли да ядете?

Децата радостно отговориха:

– Да, гладни сме.

– Тогава се прибирайте по къщите си, – каза им Влади.

Родителите на Влади и до сега помнят находчивостта, проявена от сина им.