Тя бе интересна котка. Викаха ѝ Сузи. Живееше в един дом вече шест години. Нравът ѝ бе много груб. Никой не я бе чул да мърка.
Веднъж на съседното куче такъв отпор му даде, че то вече не посмя да дойде към нея.
На улицата се движеха само две котки, но котараците бяха дузина.
Първото раждане при Сузи мина успешно. При второто имаше малко усложнения, но премина всичко и се забрави.
През пролетта стопаните на Сузи решиха да си вземат куче.
Когато Чарли се появи в къщата, Сузи прие това за лично оскърбление. Първите няколко дни след идването на кучето, тя нощуваше на двора, но за яденето се прибираше.
Малко по-малко Чарли и Сузи започнаха да се опознават. Няколко дена заедно „се молеха“ за няколко хапки от масата.
А когато Чарли прогони наглите ухажори на Сузи, в сърцето на котката се прокраднаха топли чувства.
Но въпреки всичко, Сузи отново забременя. Този път всички котета, които роди бяха мъртви …
Чарли преживяваше случилото се пред вратата. А когато двамата се събраха, той облиза котешката муцунка.
От този ден Сузи не му даваше да се отдалечи от нея. Чарли заспиваше в креслото, а Сузи лягаше до него и го обръщаше с лапичките си. Облизваше ухото му. Накрая заспиваше положила глава на гърба му.
Сузи обикна Чарли, та нали той ѝ бе съчувствал, когато ѝ бе най-тежко.
Но как ще се развият по нататък нещата, никой не знаеше. Трудно бе да се прецени особено сега, когато стопаните му бяха забелязали, че Чарли е хвърлил око на съседския дакел.
