В тролейбуса пътуваха баба и внук. Детето бе 3-4 годишно. Момчето имаше прекалено голяма глава, която бе покрита със шапка, завързана под брадата му.

Бабата от време на време го поглеждаше и жалостиво цъкаше с език, сякаш казваше: „Как може такъв изрод да се роди“.

Детето попита баба си:

– Бабо, аз крал ли съм?

– Крал, крал …., – отговаряше бабата и клатеше глава.

Жената, която седеше срещу тях, не издържа и възмутено каза на бабата:

– Защо се отнасяте толкова незаинтересовано към момчето? Навярно нещо го е заинтересувало. В главата му може да се е зародило някоя приказка….. А вие даже не искате да знаете за това?!

Бабата изведнъж избухна:

– Глупак е той, не крал.

И дръпна ядосано шапката от главата му. На главата на момчето стоеше кристална ваза.

– Отиваме в поликлиниката…, – безпомощно повдигна рамене бабата, – за да свалят вазата….

Плъховият крал е митично животно споменато в европейските легенди, а в действителност представлява множество плъхове, на които са сраснали опашките.

За хората този „крал“ е изключително лошо предзнаменование, свързано с болести. Това е естествено, защото плъховете пренасят зараза и смърт.

С увеличаването на популацията на плъхове се увеличава вероятността от огнища на заболявания, като черната смърт, която се разпространява чрез бълхите на плъх.

Документиране на такива случаи, при които да са наблюдават живи плъхове с оплетени опашки няма, но в различни музеи има мумифицирани техни останки.

Предполага се, че в тесни дупки опашките на плъховете се преплитат, когато се размножават или замръзват по време на сън, а след това такъв „крал“ може да живее достатъчно дълго, ако другите подобни на него му носят храна.

Други изследователи смятат, че всички музейни „крале“ са резултат от манипулация, която някой специално свързва с мъртвите плъхове.

Един крал искал правилно да управлява народа си, за това се обърнал за съвет към един мъдрец:

– Как трябва да постъпва човек, за да управлява както трябва народа си?

– Трябва да имаш пет достойнства и да премахнеш четири недостатъка, – отговорил мъдрецът.

– Кой са тези пет достойнства? – попитал краля.

– Благородния мъж показва милост, но не поема разходи. Не предизвиква злоба и гняв у хората, когато ги кара да се трудят. Неговите желания са несъвместими с алчността. Той е величествен, но чужд на високомерието. Страшен, но в него няма свирепост.

– А какво означава „да показва милост, но да не поема разходи“?

– Да бъде добър към хората и да използва всичко, което им носи изгода. Това не е ли милост, която не изисква разходи? Ако на хората, които им се възлага работа и могат да избират труд, който е по силите им, това ще предизвика ли гняв у тях? Когато се стремиш към човечност и я постигаш, от къде може да се появи алчността? Благородния мъж не смее да прояви пренебрежение, когато има работа с многочислени или немного велики и малки. Това не е ли величие, без високомерие? Благородния човек носи необходимата шапка и дрехи, погледът му е пълен с достойнство, той е толкова внушителен, че когато хората го гледат изпитват трепет. Такъв човек не е ли страшен, но без да бъде жесток?

– А какви са четирите недостатъка? – попитал краля.

– Да накажеш тези,  които не си инструктирал, това означава да бъдеш жесток. Да искаш дадено изпълнение, без да си предупредил по-рано, означава да проявиш насилие. Да забавяш заповед и в същото време да добавяш срок за изпълнението ѝ, нанасяш вреда. Ако в кой да е случай се ограничаваш, да дадеш какво да е на хората, това означава да се отнесеш формално към нещата.

В една страна живеел крал, чиято страст била, да се шегува. Един ден трябвало да бъде наказан човек за престъпление. На краля му станало скучно и той дал шанс на престъпника.

Пред човекът, който очаквал присъдата си, поставили два големи съда с топки. Те били абсолютно еднакви по размер и маса. Във всеки имало по 25 броя. Единствената разлика била, че в единия съд имало само червени топки, а в другия черни.

Условието било, да завържат очите на затворника, а след това няколко пъти да пренаредят съдовете и да разбъркат съдържанието им. Осъдения трябвало да изтегли една топка. Червената означавала живот, а черната смърт.

Осъденият помолил краля, преди да му завържат очите да премести няколко топки от единия съд в другия. Може ли това да увеличи шансовете му за живот?

Вие как мислите? Има ли затворника по-голям шанс при това условие да оцелее? Ако бяхте на негово място как бихте пренаредили топките в съдовете, за да останете живи?

Може и малко да експериментирате, макар и с по-малко топки, но смятам че в случая трябва да съобразите нещо, все пак не става въпрос за 100 % отърваване от смърт.

Отговор: Да, това е възможно. За целта затворникът трябва да размести топките така, че в първият съд да останат само червени, а във втория останалите. По такъв начин ако попадне на първия съд, то със сигурност ще остане жив. А ако тегли от втория, шансовете му са 24 към 25, т.е. почти 50% на 50%.

Фридрих II, крал на Прусия, ценял много интелигентността и образованието. Той съвсем оставил вярата си в Бога и вместо да търси съвет от Него, се обръщал към френския философ Волтер:

– Божествени Волтере, моля те да ни помогнеш.

Но скоро кралят забелязал силен упадък на морала и нравствеността в страната си. Накрая разбрал, че наука без вяра в Бога дава печални резултати.

От Волтер кралят също се разочаровал, тъй като разбрал, че философът не разполага със силни морални и етични принципи.

Тогава Фридрих се обърнал към своя министър:

– Постарайте се в най-скоро време пак да внедрите християнството в страната или се махайте от очите ми.
Този министър бил ревностен изпълнител на кралските заповеди по време на борбата против християнството.

Християнството не е религия. Християнството е Христос. Тя се основава на условията на Христос и едно от първите е себеотрицанието.

Истинското християнство започва тогава, когато приемем Исус за свой Господ и Спасител.

Истинското християнство е Христос в човешката душа, лично изповядване на вярата в Христос, Спасителят на всички хора.

Ако християнството остава само зад стените на молитвения дом и не отива с нас в останалите дни на седмицата на работата ни или където отиваме, и не се проявява в живота ни, то е фалшиво.

Бог иска християнина да следва Христос, не в текстовете, не в свещените обреди, не в думите, а на дело.

Християнството трябва да се въплъщава в духовният и морален живота на християнина.