В планината живееше старец. Наричаха го дядо Серафим. Той имаше необикновен дар от Бога. Този старец можеше да узнае мислите и сърдечните желания на хората.
Веднъж до килията на един монах, той видя множество демони. Те потропваха с крака, танцуваха и много се радваха.
– Не без цел е това сатанинско веселие, – въздъхна Серафим. – навярно този монах е много мързелив, за това демоните са го обиколили без страх. Това е голяма беда! Ако продължава така, накрая може напълно да попадне под тяхна власт.
Серафим почука на вратата и влезе при монаха. Той нямаше намерение да му казва, че е видял бесове наблизо, нито да го укорява, че е мързелив.
– Брат, – каза Серафим, – имам голямо притеснение, но вярвам, че Бог ще ме избави, ако ти се молиш за мен.
Монаха бе много изненадан и смутен каза на непознатия старец:
– Аз съм недостоен да се моля за теб.
Серафим започна да го моли:
– Няма да си тръгна, докато не ми дадеш дума, че ще се молиш поне по един път вечер за мен.
Монахът не можеше да откаже на такава настойчива молба и обеща на стареца да се моли за него.
Първата вечер монахът застана да се моли за непознатият. И когато свърши си каза:
– О, грешна душо, за стареца се помоли, а защо не се моли и за себе си.
И веднага застанал отново на колене. Така всяка вечер монахът се молеше за стареца и за себе си.
Мина една седмица. Серафим пак дойде при монаха. Отново имаше демони около килията, но те бяха разстроени.
Старецът веднага разбра, че бесовете са ядосани за това, че монахът е почнал да се моли всяка вечер.
– Аха, – каза си Серафим, – нещата вървят на добре, но не трябва да се задоволяваме само с постигнатото.
И старецът отново влезе при монаха.
– Знам, че си изпълнил молбата ми и се молиш всяка вечер за мен. Така е нали?
– Да, вярно е.
– Благодарение на твоите молитви неприятностите ми намаляха, но не са изчезнали съвсем. Ще ми покажеш ли още малко любов, като се молиш още един път за мен?
Монахът обеща.
Така измина още една седмица, през която монахът се молеше по два пъти за стареца, но не забравяше и себе си.
Серафим отново се отправи към монаха. Около килията му видя демоните, но те бяха унили и мълчаха.
Серафим благодари на Бога и влезе в килията на монаха.
– Благодарение на молитвите ти, моите скърби почти отлетяха, – каза старецът. – Не знам, дали мога да те помоля и за трета молитва? Ако се молиш за мен три пъти, може би моите страдания ще престанат завинаги.
Монаха с радост се съгласи да помогне на непознатия. Така той започна да се моли три пъти за стареца и за себе си.
След една седмица Серафим отново бе пред килията на монаха. Бесовете бяха изчезнали.
Старецът влезе в килията и каза:
– Прости ми, брат. По-рано си мислех, че те домързява да се молиш, но сега виждам, че не е така. Сгрешил съм в предположенията си. Твоите молитви много ми помогнаха. Бих се радвал, ако служиш на Бога още по-усърдно.
– Обещавам, – радостно възкликна монаха. – Ще се моля редовно за болни и нуждаещи се.
Когато Серафим си тръгна, разярените демони изскочиха от храстите, където се бяха скрили. Те бяха ужасно ядосани на стареца, заради спасението на монаха и искаха да го унищожат.
Но Серафим отрази нападението им с молитва и те с викове се пръснаха накъдето им видят очите.
Демоните още няколко пъти отиваха до килията на монаха, но го заварваха в молитва и разбраха, че всяко тяхно действие по-нататък би било безполезно.
Така победени от Божията благодат, бесовете оставиха монаха окончателно на мира.
Бе слънчево и горещо лято, но вечерите бяха тихи и прохладни.
