Стефан бе единственият, който оцеля след корабокрушението. Дни наред плаваше, като се държеше за парче дърво.

Когато бе изгубил всякаква надежда, на хоризонта се появи лодка.

Скоро тя се приближи и някой извика като хвърли въже:

– Пусни дървото и се хвани за въжето.

Стефан започнаха да го терзаят съмнения:

– Това парче дърво ми е помогнало много да преживея през последните няколко дни в морето. То бе с мен, когато имах нужда. Разчитах изключително на него, за да оцелея, … а сега да го пусна и да се хвана за въжето. О, не, това е твърде рисковано за мен.

Стефан се обърна към лодката и започна отчаяно да вика:

– Не мога, ще се държа за дървото.

От лодката много трудно уговориха корабокрушенеца да се хване все пак за въжето.

Независимо дали го осъзнаваме, но ние действам така постоянно в духовния си живот.

Исус ни кани да Го последваме и да започнем да живеем по нов начин. Да изоставим нещата, на които досега сме се доверявали и да уповаваме на Него.

Това „пускане“ на нашия начин на живот понякога може да ни се стори като умиране, като че ли губим живота си такъв, какъвто го познаваме. Изглежда доста страшно.

За разлика от оцелелия корабокрушенец, решението ни да се отпуснем и да се доверим няма да е еднократно.

Дори след като решим да се доверим на Исус и да Го последваме, понякога ще се окаже, че се придържаме към части от стария си начин на живот. Ще се уловим, че се връщаме към познатите източници на сигурност.

И всеки път ще трябва да вземаме решение, отново и отново, да се освободим и да поемем живота, който Исус предлага.

В манастира на абба Лот един брат бил изкушен. Поради това той бил изгонен от манастира.

Изгоненият отишъл в планината на абба Антоний и прекарал там известно време, след което Антоний благословил брата и го изпратил обратно в манастира.

Там братята не го приели и отново го изгонили.

Той се върнал при абба Антоний и му казал:

– Не искаха да ме приемат.

Абба Антоний го върнал, като му поръчал да каже на братята в манастира:

„Корабът е претърпял корабокрушение и е загубил товара си. Много трудно той е стигнал до пристанище, а вие искате да потопите и това, което е спасено катастрофата“.

Когато монасите чули, какво им е изпратил абба Антоний, бързо приели изгонения с радост.

Бутилки с вино, извадени от морското дъно след корабокрушение, често се продават на висока цена.

Смята се, че по години това вино има колекционерска стойност, но напълно е загубило ценността си за дегустаторите.

Интересно, как точно стоят нещата?

Как влияе подводната издържливост на качеството на виното.

Лабораторни изследвания са помогнали да се хвърли светлина върху случилата се метаморфоза.

Въпреки водоустойчивите дървени стени и стоманени ленти на бъчвите, съставът на виното леко се променя под влияние на морската вода чрез процеса, известен като осмоза.

Виното е загубило част от алкохола си, но в него се е увеличила концентрацията на натрия, който добавя на вкуса солен отенък. Добре са се проявили и танините.

Танините са веществата, които създават онова специфично чувство на сухота, което червеното вино оставя в устата. В ниско качествените вина танините се явяват основната причина за техните негативни характеристики – твърдост, горчивина и т.н.

На всички им е известен израза „сграда на пясъка“ Той се използва, когато иска да се подчертае, че усилията на някого са били напразни.
Но понякога е необходимо да се построи сграда на пясък, когато трябва да се окаже помощ, за да се предотврати корабокрушение.
През 1761 г. кораб с товар от памук по време на буря бил изхвърлен около Лизо на брега. Балите от памук били погълнати от пясъка.
„Сместта“ от пясък и памук се оказала толкова здрава, че построеният маяк на такава „памучно-пясъчна основа“ стои вече 190 години.

В залива на Гданск е намерена 200-годишният бутилка, очевидно с газирана вода – сода.
Полски археолози открили стара бутилка с надпис „Selters“, сред останките от корабокрушения на дълбочина 12 м близо до брега.
Кафявата бутилка с водата е висока 30 сантиметра. Това е рядка находка.
Тя датира от 1806-1830 години. Херметическите съдове по това време, в повечето случаи, съдържат вино или бира.
Освен нея, учените са открили останки от керамични съдове, както и малки чаши на сервиз.
Доктор Томаш Берднарц от Националния морски музей е казал, че бутилката съдържа оригинална газирана вода – сода, но първоначално е очаквал в нея да намерят вино.