Бутилки с вино, извадени от морското дъно след корабокрушение, често се продават на висока цена.

Смята се, че по години това вино има колекционерска стойност, но напълно е загубило ценността си за дегустаторите.

Интересно, как точно стоят нещата?

Как влияе подводната издържливост на качеството на виното.

Лабораторни изследвания са помогнали да се хвърли светлина върху случилата се метаморфоза.

Въпреки водоустойчивите дървени стени и стоманени ленти на бъчвите, съставът на виното леко се променя под влияние на морската вода чрез процеса, известен като осмоза.

Виното е загубило част от алкохола си, но в него се е увеличила концентрацията на натрия, който добавя на вкуса солен отенък. Добре са се проявили и танините.

Танините са веществата, които създават онова специфично чувство на сухота, което червеното вино оставя в устата. В ниско качествените вина танините се явяват основната причина за техните негативни характеристики – твърдост, горчивина и т.н.

Някои метали като сребро и мед имат очистващо действие. Техните йони могат да убиват бактерии и други микроорганизми, чрез изменение свойствата на протеините и разрушаване на клетките им.

Именно за това се използват посребрени отвътре съдове за запазване и транспортиране на питейна вода.

Дръжката на врата, изработена от месинг – сплав от мед и цинк,  дори на обществени места бързо се самопочиства, а върху стоманените дръжки има голяма концентрация на бактерии.

Веднъж попитали Уорън Бъфет, Бил Гейтс и неговия баща:

– Кое е най-важното, за да има човек успех?

И тримата в един глас отговорили:

– Концентация.

Защо отговорът бил спонтанен?

Ние всички периодично се разсейваме да проверяваме електронната си поща. Съобщенията от различни приложения от социалните мрежи не ни дават да се съсредоточим както трябва 24 часа в продължение на 7 дена в седмицата.

Така че по-добре отстранете своя смартфон от себе си, оставете го на безвучен режим и напълно се потопете в работата си.

Съседите гледаха Петър Николов и не можеха да повярват на очите си. Често си шушукаха зад гърба му:

– Направил някакъв експеримент върху себе си.

– Ял безсмъртни бактерии.

Колегите му го уговаряха:

– Като не искаш нас, поне семейството си включи в експеримента.

– Не съветвам друг да повтори опита ми, – казваше загрижено Петър.

Николов бе доктор по геологоминералогическите науки В университета се занимаваше с проблемите на вечно замръзналата земя.

Бактериите бяха негова специализация, макар и не пряка. Преди 20 години микроорганизмите бяха пленили Николов. Той изучи всичко, което учените бяха открили още в началото на 20 век за бактериите във вечно замръзналата земя на полюсите.

Самият той участва в не една експедиция. Увличаше се от идеите на геронтолизите и микробиолозите. Пет години прекара в микробиологичната лаборатория на Университета в Хокайдо, опитвайки да разшифрова ДНК на бактерията.

Тази бактерия Николов беше намерил в замръзналата почва високо в планината и най-странното, тя бе жива. Това беше парадокс, сензация.

– Защо всички живи организми на земята живеят ограничено време? – Петър се разхождаше неспокойно из стаята и разсъждаваше на глас. – Състава и биохимията на клетките до сега е добре изучен. Знаем, че при натрупване на повреждания се нарушава синтеза, разрушава се ДНК. До днес смятахме, че това е основната причина за стареенето и смъртта на живите организми.

Петър разроши косата си с ръка и се вгледа в изследванията си.

– Странно, но с древните едноклетъчни, намиращи се в замръзналата земя, нищо подобно не се случва. Те не се разрушават, не стареят и не умират. Живеят много години и се чувстват много добре. Микроорганизмите са били обградени от лед, но вътрешноклетъчната вода не е замръзнала. Нейното количество се оказа само седемнадесет процента по-малко, отколкото в традиционните растителни клетки.

Бактерията, която Петър изследваше се оказа суперприспособима. Той я бе поставил в бутилка с коняк. Течността помътня но бактерията остана жива.

– Невероятно! – възкликна Николов. – В природата съществуват организми, които не умират от алкохола. Те не само не умират, но и се размножават в него.

Антон, един от колегите му бе полюбопитствувал:

– Ти така ли ги погълна?

– Не разбира се, – засмя се Николов. – В такава концентрация е опасно да се опитва. Конякът използвам само за експеримента. Аз погълнах няколко бактерии, но в безопасна концентрация заедно с вода.

Николов преди да изпробва бацила на себе си, бе провел не малко експерименти с плодови мушици и мишки.

– Резултатите са направо зашеметяващи, – бе споделил с колегите си Николов. – При мишките се подобри двигателната активност и се увеличи продължителността на живота им. Това е парадоксално, защото обикновено тези неща са несъвместими. Колкото повече енергия изгаря организма , толкова по-малко той живее.

Изглежда част от тези бактерии бяха попаднали в питейната вода на района, защото той се славеше с много столетници, независимо от лошата среда и тежките климатични условия.

– Навярно тайната на столетниците тук се крие в уникалните свойства на бактерията, – предположи Николов.

– Как реагираха жена ти и децата ти за този рискован експеримент? – подпита го Стоян, негов приятел от детството.

– Те бяха против, – каза Николов. – Страхуваха се, че мога да умра.

– Изглеждаш по-млад и съвсем си престанал да боледуваш, – подхвърли му Антон.

– В науката се говори за резултат, когато е налице статистика, доказателства и заключения, – каза сериозно Николов. – За опитите с мушиците и мишките написах статия, но за личния си опит нямам морално право да говоря. В крайна сметка, моите субективни заключения могат да бъдат и погрешни.

– Кажи на хората, че тези бактерии действат положително на човешкия организъм и те ще решат, че това е еликсирът на безсмъртието, – засмя се Горан.

– Да но до еликсирът е още далече, – натърти Николов. – Ние не знаем защо живеят полкова дълго и как се приспособяват към всякаква среда. Какво ги защитава, та техния геном не се поврежда? Това ни предстои да открием.

– Ако разгадаем тази загадка, – усмихна се Мирон, – открили сме тайната на дълголетието.

Тази зима не е никаква зима, дори сняг нямаме. А как можем да срещнем Новата година без сняг?

Вие можете да си получите изкуствен сняг у дома. Това става много лесно. Ако искате може да покриете клонче с „изкуствен“ сняг.

За целта използвайте сол, по възможност нека да бъде едра.
Направете си разтвор на сол с „добра концентрация“.

Например, две лъжици сол разтворете в чаша с вода. В чашата поставете клонче от бор или елха.

Като резултат, на клончето ще се появят кристали от сол. Извадете клончето и добре го изсушете.

Така вие ще получите дебел слой скреж върху избраното клонче, с други думи казано, ще си имате изкуствен сняг у дома.