Детската жестокост за съжаление няма граници.

Веднъж Румен отиде на детската площадка, за да поиграе футбол. Там много по-едро момче от неговия клас започна, без видима причина, да го рита. Тъй като нямаше никаква ответна реакция от страна на Румен, едрото момче започна да го бие.

Това положение продължи доста дълго време. Румен бе уплашен толкова много, че се страхуваше да разкаже на родителите си за тези издевателства. Той бе толкова подтиснат, че не искаше да ходи на училище.

Всяка сутрин се събуждаше с мисълта:

„О, не пак ли този кошмар!“

В един прекрасен ден всичко се промени. На помощ на Румен дойде един ученик от по-горните класове Добромир. Той бе широкоплещест и в училище го познаваха всички. Играеше в училищният отбор по футбол.

Добромир от личен опит знаеше, какво означава да издеваелстват над теб връстниците ти. Както Румен и той бе допуснал същата грешка и не бе разказал за това на родителите си. За това реши да се застъпи за беззащитното момче.

Как Добромир защити пострадалия Румен?

Той знаеше, че трябва да действа много внимателно. При поредната конфронтация Добромир приближи момчетата от по-малките класове и покани Румен:

– Ела с мен днес, да обядваме заедно в стола.

Този начин на намеса даде резултат. Когато нахалниците видяха, какъв защитник си има Румен, го оставиха намира.

Този случай въодушеви Добромир и той застана начело на организация противопоставяща се на преследването и издевателства над деца от техните връстници.

– В училище трябва да има ред и нито едно дете не бива да се чувства преследвано или заплашено от нападките на другите ученици в класа му, – каза Добромир още на първото събрание на образувалата се организация.

Добромир и Румен станаха големи приятели. Когато Румен завърши училище, в прощалната си реч той каза:

– Не бих постигнал нищо, ако Добромир не се бе появил като ангел пазител от небето в този ден, когато много ме тормозеха….

Древните перси смятали, че има две равни сили в света, добро и зло. Езичниците вярвали, че сред божествата има дружелюбни към човека и враждебни към него.

Но в действителност има само един Бог и Той е милостив. Това откровение не е толкова лесно, колкото изглежда. Ние обичаме да си представяме една апокалиптична картина на конфронтация между доброто и злото. Струва ни се почтено да участваме в грандиозната битка със съответен противник.

Може би ние сме свикнали да живеем в ада дотолкова, че не виждаме колко чудовищно е ежедневието ни.

Какви малки, празни в действителност неща са довели до смъртта на най-големият роден от жена, Йоан Кръстител.

Ето момиче танцува покоряващ танц. Майка ѝ иска да се представи за скромна, за да избегне упреците за брака си. Изведнъж изненадващо се появява дяволска подигравателна усмивка: „Дай ми на блюдо главата на Йоан Кръстител“.

По същия начин и ние се разпореждаме с живота на хората, използвайки „безобидни“ дреболии.

Йоан е бил предшественик на Христос, не само защото е възвестил и показал Неговото идване. Чрез смъртта си той обяви, как дребнавата завист и краткотрайните политически сметки, ще доведат до смъртта на Божия Син.

Четейки днес Евангелието, важно е да се има предвид, че в ежедневието си, ние също като Иродиада, с нашите постъпки продиктувани от дребнавости и жалки интереси, стигаме докатастрофални последици.

Ако детето ти желае повече да играе на игри, в които се стреля, това е повод да се замислиш.
Тази необходимост може да говори за две противоположни ситуации. Детето се опитва да се отърве от жестокостта, която се натрупва в него вследствие на прояване на такава към него или желае да опита агресията, която му е забранено да изявява.
Разбира се, трябва да се обърне внимание на хората около него и да изясните, дали някой не го обижда.
Обърнете внимание на още една точка. Всеки малък човек има естествен заряд агресия, свързан с потребността за движение, опознаване на света чрез сблъсък и конфронтация. Ако този заряд е блокиран, той се проявява в такива странни форми, като влечение към игри с насилие.
Какво да правим тогава?
Дайте на тези емоции възможност да се проявяват. Играйте с тях като се замеряте със снежни топки, съревновавайте се на „Дартс“ или поборете се с тях, но без наранявания.
И не „въоръжавайте“ децата си в детската градина с виртуални оръжия.

По време на конфронтация между етническите групи в Бурунди, които са утихнали едва в последниет десетилетия, жителите на страната пробягвали големи разстояния на групи.
От една страна, за да изразходват натрупаната енергия, а от друга, ако се случи, да дадат заедно отпор на въоръжени групи.
През март 2014 г. президента Пиер Нкурунзиза забранил пробеците заявявайки, че по такъв начин някои хора прикриват своята подривна дейност.
Много представители на опозицията за попаднали в затвора заради тези групови пробеци.

Всяка година на Великден в гръцкия град Вронтадос на остров Хиос се случва ракетна война.

Общогръцката традиция да се пускат фойерверки на този празник се е трансформирала там в конфронтация между две църкви, чиито енориаши пускат десетки хиляди самоделни ракети.

Целта им е да ударят камбаната на църквата на противниците им.

Победителят се определя на следващия ден, като се отчитат броя на точните попаденията.