Пащърнакът е лечебно растение с приложение във фитотерапията. Иползва се коренът и семената му.

Той има съдоразширяващо действие върху коронарните съдове и по-слабо до никакво върху периферните съдове.

Има спазмолитично действие спрямо гладката мускулатура и храносмилателния трактат. Има и леко хипотензивно действие.

Терапевтичното му вътрешно приложение е при сърдечни неврози, стенокардия и колики.

Външно под форма на разтвор – ксанторин се прилага при витилиго – депигментация на кожа, поради установеното свойство на бергаптена и ксантотоксола да стимулират образуването на меланин.

Пъщърнакът може да се вари или пече, или да се използва в яхнии, супи и гювечи.

Коренът се консумира варен или печен в супи, яхнии и т.н. Има сладникав вкус, подобен на целина. За същите цели могат да се използват и стеблата на растението.

Живяло някога едно малко птиченце. То било много слабо и се гушело между братата и сестрите си. Родителите строго го надзиравали и не му позволявали да отива близко до края на гнездото. Те се страхували, че то ще падне.
Така минало детството на това птиче. Когато братята и сестрите му започнали да излитат от гнездото, то тъжно ги гледало и си мислело, че на него не му е дадено да лети.
Веднъж му станало много тъжно и то решило въпреки забраната на родителите си да се добере до края на гнездото и поне с едно око да види света.
Но птичето било съвсем неумело и първия силен порив на вятъра го съборил долу. То паднало върху мъха. Не успяло още да се изплаши, когато видяло към него да приближава голямо и страшно животно, с озъбена паст, мощни крака и опашка.
Птиченцето никога не било виждало куче, но веднага разбрало, че трябва да се спасява. Кучето се спуснало след него. Птичето побягнало на своите неприспособени крака за бягане, то тичало, тичало, докато не се блъснало в лошо миришещи кожени ботуши.
Това бил ловецът. Той вдигнал птичето и с интерес започнал да го разглежда, недоумявайки, как може такава голяма и здрава птица да не отлети директно от кучето му.
Птичето притихнало в ръцете му и ловецът решил да го отнесе в дома си, на своите деца.
Докато било лято децата си играели с птичето, но после отишли на училище в града. Птичето останало на двора в открита волиера, защото всички смятали, че то не може да лети. Там то седяло, забравено от всички, гледайки с копнеж към летящите птици.
Веднъж през един отвор на мрежата до него успяла да се промъкне котката. Добре, че стопанинът бил наблизо, та птичето отървало кожата.
Дупката в мрежата била закърпена, но птичето разбрало, че от сега насетне го грози опасност и то започнало да тренира своите слаби крила, за да може да се защитава с тях. Всеки ден ги натоварвало с камъни и се опитвало да ги задържи. Крилете му забележимо укрепнали.
Независимо, че птичето заякнало, то не си помислило изобщо, че може да лети, като другите птици.
Но веднъж котката отново го нападнала във волиерата. Било нощ и нападението на котката, изненадало птичето. То се събудило и започнало силно да маха с криле, отбранявайки се от котката.
Котката няколко пъти го ударила, птиченцето вече си мислело, че не ще може да отбие атаките на нощния хищник, когато земята под него се изместила. Котката останало долу, а птиченцето разбрало, че лети.
От възторг то се стрелнало нагоре към небето, понесло се по посока на вятъра, направило няколко прощални кръга над дома, който го бе приютил и полятя към своето семейство, където бе неговия истински дом.

Повечето хора не осъзнават качествата на магданоза  и смятат, че се използва главно за декоративна гарнитура.

Има много разновидности магданоз и сред тях два са най-популярни. Първият вид е обикновен, който е с плоски листа, а втория е къдрав.

Друг интересен факт за магданоза е, че при него за здравна цел се използват всички части, от корена до самите листа.

Магданозът е много богат източник на витамин К, витамин А, бета каротин, витамин С, желязо и фолиева киселина. Освен това съдържа немалко количество и от другите витамини и минерали и е с много носко съдържание на калории.

Тази билка е била използвана в Древна Гърция за лечение на газове и менструални смущения. Магданозът е полезен за сърцето, тъй като съдържа фолиева киселина, което насърчава съдовите процеси в организма.

Редовната консумация на магданоз е от ползва за понижаване на кръвното налягане и по този начин намалява риска от заболявания, които могат да бъдат причинени от това състояние.

Магданозът подобрява здравословното функциониране на бъбреците и подпомага отделянето на натрий и вода чрез тези органи, като по този начин предотвратява задържането на вода и сол в организма и свиване на кръвоносните съдове. Също така помага за засилване на пикочния мехур и предотвратява появата на камъни в бъбреците.

Високите нива на витамин С в магданоза предотвратява възникването на остеоартрит и възпитателен полиартрит.

Подобрява сексуалното функциониране и се използва като билка при лечение на менструални проблеми.

Приемането на магданоз може да предотврати тумор, като фолиевата киселина играе роля за правилното деление на клетките и не позволява прекалено бързо клетъчно деление, което води след себе си рак, особено в дебелото черво и шийката на матката.

Съдържанието на хлорофил в магданоза може да предотврати лош дъх. Магданозът се използва за лечение на глухота, инфекция на ухото, натъртвания, храносмилателни проблеми, анемия, диария, камъни в жлъчката, за укрепване на зъбите, а също и за загуба на тегло.

Отделно от пресно набрания магданоз, изсушеният също се използва при различни здравословни проблеми като стомашно-чревни разстройства и инфекция на пикочните пътища.

Сок от магданоз служи за отстраняване на пигментни петна по кожата на лицето и ръцете, както и при кожни паразити.

Магданозът, без значение къдрав или обикновен, помага със своите биофлавони и при зъбобол. Намачкайте няколко свежи листа магданоз и ги наложете върху кожата в областта, където се намира болния зъб. Действа болкоуспокояващо и противогърчово.

Нарязаните пресни листа се слагат във всички ястия, освен млечните. Сладкият и ароматен магданоз се прибавя към бульони, сосове, супи, салати и др.

Магданозът може да бъде основен продукт в ястия с агнешко или телешко месо. В България се прави магднозлия. Правят се и магданозени кюфтенца като предястие. Корените са особено полезни като основен зеленчук за супи. Плодовете се използват за получаване на етерично масло, с което се ароматизират вина, сиренета и други млечни продукти.

Пресният магданоз се съхранява в хладилник в найлонов плик. Плосколистният магданоз може да се съхранява и като се изсуши. Веднъж изсушен, той трябва да се пази в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място.

Къдравият магданоз се съхранява добре чрез замразяване, а не чрез изсушаване.

Прибавянето на магданоз трябва да става към края на топлината обработка, за да се запазят витамините и специфичният му аромат.

Както в народна медицина, така и в официалната признават, че брезата и нейните компоненти имат лечебен ефект. В брезата се съдържа бетулин или брезов камфор.
Първо в САЩ това вещество със своите специални биологични свойства е станало известно като „бялото злато“.
Бетулинът равномерно се изпарява от стелките и има терапевтичен ефект: намалява изпотяването на краката, премахва гъбички, бактерии, мирис; прониква през кожата в кръвта, лекува болки в ставите, премахва умората в крака, повишава устойчивостта на организма към болести и развитието на рак.
Днес бетулинът строго се проучва от имунолози и онколози! Лекарите имат големи надежди, че бетулин лесно ще се справят с ниската имунната защита на организма и развитието на рак.
Когато сте в гората, сложете краката си върху отдавна паднала бреза. Дървесината се е превърнала в прах, но дървото е добре запазено.
Странно, но факте е, че на войници и офицери от царската армия никога не са имали гъбични заболявания, докато са вървели в ботуши със стелки, изработени от брезова кора!
Как можете сами да си направите такива стелки?
Парче от бреза се измива с топла вода, отделя се белия слой чрез разслояване.
За стелката е необходимо да се получи парче с дебелина максимум 1мм. Броят на детайлите на стелките е 4, тъй като те са двуслойни и 2 по 2 се залепват. След залепване, стелките се поставят под преса.

За много от нас кафето е като добър приятел. То е винаги с нас, независимо дали е студена сутрин, делничен ден или по време на нощен труд.
Топлото кафе ни успокоява и зарежда с енергия. Но знаем ли как кафето влияе на мозъка ни? Знаете ли, че всички учени, често пият кафе? Затова те най-добре знаят за неговото въздействие.
Кофеинът започва да действа много бързо. От първата глътка кафе до началото на действие на кофеина минават около 10 минути.
Максималната концентрация на кофеина в кръвта се наблюдава след 45 минути, след приемане на напитката. Действието на кофеина може да се задържи от 3 до 5 часа.
Кафето води до пристрастяване. При редовната консумация на кафе, мозъкът започва да иска по-големи дози кофеин, за да бъде бодър.
Страничните ефекти при пиене на кафе са:
Замъглено зрение, виене на свят, сухота в устата, зачервяване на кожата, студена пот, сърцебиене, задух, диария, сънливост, потискане или усилване на глада, жажда, нервност, обърканост , раздразнителност, безсъние, хипергликемия, тремор, гадене, болки в корема, често уриниране.
Лекарите предупреждават, че ако сте привикнали да пиете кафе ежедневно, резкия отказ от него може да доведе до проблеми със здравето, а именно силно главоболие, което може да продължи до 9 дни.