Силвия и Доротея стояха пред витрината на книжарницата и преглеждаха рекламираните книги на нея.

– Докато книгата лежи по витрините на книжарниците и лавиците на библиотеките, тя е мъртва, – въздъхна Доротея. – Тя оживява само, когато читателет запрелиства страниците ѝ.

– Тогава всички идеи, знания, герои и събития започват да се движат към хората, – допълни Силвия.

– Това движение прилича на енергия без контакт, – започна да философства Доротея. – Между двата полюса няма светлина и топлина. Но ако изведнъж се съединят, пробудените мисли на читателя започват диалог с писателят, с неговото послание и емоционален свят.

– Никой не знае до кога ще бъде това въздействие и колко дълбоко ще бъде то, – добави Силвия.

– Но ако няма взаимодействие между читателя и книгата …….- поде някак плахо Доротея, – това е много тежка присъда за автора.

– Знаеш ли, че някой  сравняват книгата с посланик, други с разузнавач? – засмя се Силвия.

– Като посланик да, но как може да бъде разузнавач? – недоумяваше Доротея.

– Книгата е като птица , прелита през суровите и недостъпни планини, през обширните морета и океани. Те е навсякъде, където има хора. Пътешества без автора си. След като я напише, той няма власт над нея, – поясни Силвия

– За съжаление българската книга вече не птица, която кръжи в страната и извън нея, – усещаше се тъга в гласа на Доротея. – Няма жажда за знания. Всичко е подчинено на личните сметки и интереси, подхранвано от капитала.

– Погледни с какво се е наводнил книжния ни пазар, – посочи с ръка Силвия витрината на книжарницата. – Вносни книги от страниците, на които лъха на барут и кръв, бандитизъм и наркомания, проституция и порнография. Почти тук всичко ухае на пошлост и е загнило.

– Вървиш сред това духовно бунище, – очите на Доротея се напълниха със сълзи, – и нищо друго не ти остава освен да стискаш зъби от безсилие ….

– Погледни навред, крещящи реклами, търговси фирми, банки на всяка крачка, кафенета, заведения,…. – отчаянието взе връх у Силвия, – а тук по-рано кипеше бурен културен живот, хората се тълпяха по книжарниците за някоя хубава книга….. Няма жажда за знания, само зрелища, дори без хляб.

Нещо сме загубили във вървежа си напред и сме го заменили с нещо по-малко достойно …..

Устройството WorldPenScan X е интересно за туристи и любители на четенето на хартиени книги в оригинал.

Текстовият скенер преводач WorldPenScan X е положен в тяло напомнящо маркер. Той може да осигури бързо безжично сканиране и разпознаване на текстове, написани на различни езици и с различни шрифтове.

Скенерът е снабден с WorldPenScan X приложение-преводач, което е полезно, например, в чужд ресторант.

Потребителят достатъчно бавно ще може да придвижи скенера писалка върху менюто, за да си преведе бързо имената на ястията.

Устройството се използва заедно със смартфон.

Разработчиците твърдят, че скенерът писалка е изключително удобен за хора, работещи с научната литература.

Непонятните термини могат да бъдат отбелязани със скенера, да се откопират и да се изпратят за търсене, като отговорът може да дойде във вид на текст или изображение.

Една млада християнка попитала по възрасте във вярата човек:

– Може ли християнин да посещава места, където хората се веселят?

– Може, – казал той, – само, че няма да излезе от там, такъв, какъвто е влязъл.

– Как така? – изненадала се девойката.

– Това е все едно с бяла рокля да влезеш във въглищна мина. Роклята ти ще бъде ли бяла, когато излезеш оттам?

– Разбрах какво искате да кажете, благодаря ви, – казала девойката.

Измита с кръвта на Исус Христос човешката душата е много впечатлителна, затова местата за развлечение, лошите компании, недобрите филми и книги винаги остават своя отпечатък върху нея.

Не е беда, че християнина е лишен от всичко това. Общото умствено и морално ниво от това няма да паднат, а ще останат такива каквито са били, но душата ще се запази чиста.

Душата на всички Божии създания е върховно творение. Няма нищо по-ценно от душата. Както женихът е за невястата, така е Христос за християнската душа. Както невястата се обрича, така и човешката душа чрез вяра се обрича на Христос.

Невястата остава своя дом и родителите си и се прилепва към своя жених, така както християнската душа се обрича на Христос.

Цеността на душата не се определя от способността ѝ да се издига на високо, а да бъде на разположение винаги. Душата е като диамант и се цени по чистотата ѝ.

Съвременната антропология чрез използването на нови технологии е получила уникална възможност да въстанови образа на човек по черепа му.

За степента на съответствие относно резултатите на реконструкцията на реалния образ на героя е много трудно да се прецени, но все пак може да се разбере как е изглеждал този човек в реалния живот.

Апостол Павел е написал доста от книгите в Новия завет. Той е живял през 5-67 години на нашата ера. Създал е множество християнски общности на територията на Балканите и Мала Азия.

През 2009 г. било направено научно изследване на саркофаг, който се е намирал под олтара на римската църква Сан Паоло фуори ле Мура.

Там били открити части от кости, които са били подложени на изследване чрез използване въглерод-14.
Оказало се, че останките принадлежат на човек, който е живял в периода между I и II век.

Това потвърждавало хипотезата, че тези останките са на апостол Павел.

И така бил възстановен действителният образ на апостол Павел.