Григор Овчаров бе бизнесмен. Той изкарваше доста пари чрез бизнеса си. Често обикаля улиците на родния си град, където го срещат бездомни, които просят пари за храна.
Овчаров винаги се движи с костюм и вратовръзка, за това често слуша молби за помощ.
Веднъж срещна една бездомна жена. Тя не поиска като другите пари от него, а му се усмихна и каза:
– Добро утро, господине. Нека денят ви да бъде хубав и Бог да ви благослови!
Григор съвсем не очакваше такова нещо. Той спря и двамата се заприказваха.
– Бихте ли обядвали с мен, – предложи ѝ Григор.
Жената се съгласи. И така те се сближиха и започнаха всеки вторник да обядват заедно, но тя нито веднъж не му поиска пари.
Григор забеляза нещо странно в Надежда, когато тя говореше всичко бе позитивно, въпреки че не притежаваше нищо.
Надежда не пиеше, не пушеше, не употребяваше наркотици или нещо подобно. Бе винаги весела и жизнерадостна независимо от положението си.
Веднъж тя сподели:
– Трудно е да си намери работа човек, когато не може да чете.
– Никой ли не ви е учил до сега? – попита изненадано Григор.
– До сега не е имало човек до мен, който да ме научи да чета, – каза тъжно Надежда.- Може да ми се смеете, но попаднат ли ми пари, аз ги изразходвам за библиотеката, а не за ядене. Търся книги, които да ме ограмотят.
Григор се стъписа. Той никога не е имал подобен проблем. Живееше в семейство, където получаваше достатъчно средства за всичко необходимо, докато порасна и сам започна да работи.
– Искаш ли да те науча да четеш?- попита Григор.
– Да, – очите на Надежда за искряха от щастие.
Така вторниците бяха не само за обяд, а и за четене.
Григор вземаше книга, която четяха заедно, а през останалите дни тя се занимаваше самостоятелно.
Нима не е прекрасно, че има хора, които са готови да напуснат своя комфорт, за да помагат на тези, които се нуждаят.