Не е възможно да запазите душевния си мир, ако не прогоним мислите, които не са угодни на Бога. Трябва да гледаме в сърцето си, какво става там. Ако няма мир, трябва да помислим в какво сме съгрешили.

За да имаме душевен мир, трябва да бъдем въздържани, в противен случай и нашите тела ще загубят мира си.

Не трябва да бъдем любопитни, имам предвид да четем вестници и книги, които опустошават душата ни и ни донасят униние, обезсърчение, смущение и объркване.

Не трябва да съдим другите, защото понякога се случва така, че без да познаваме човека, говорим за него лошо, а той по ум е подобен на ангелите.

Не се старайте да се занимавате с чужди дела, грижи се само за това, което ти е поръчано от по-възрастните и тогава за послушанието Господ ще ти помогне с благодата Си. Тогава ще видиш в душата си плодовете на послушанието си: мир и постоянна молитва.

Губим Божията благодат, защото не обичаме брата си според Божиите заповеди. Ако твоя брат те оскърби, а ти го осъдиш или намразиш, ще почувстваш, че благодатта си е отишла и мирът е изчезнал.

За да имаш душевен мир, нужно е да обикнеш този, който те е оскърбил и да се молиш за него.
Не можеш да имаш в душата си мир, ако не помолиш Господа да ти помогне да обикнеш всички хора.

Необходимо е да придобием послушание, смирение и любов иначе всичко, което правим, ще пропадне.

Един старец имал следното видение: Човек наливал вода в корито, което било с дървено дъно. Много се трудил човекът, но водата все пак изтичала и коритото оставало пусто. Ние живеем самоотвержено, но когато загубим някоя добродетел, заради нея душата ни остава пуста.