Служител в събрание се обърнал към останалите:
– Така се случи, че за нас започнаха да се говорят лоши неща. Предлагам да променим името на църквата.
Един от другите служители казал:
– А ще има ли промяна след това? Може би е по-добре да се покаем?
Първият служител казал:
– Не! Аз вече измислих ново име на църквата ….

През Средновековието християнските ордени се грижели за колонии от прокажени. Наричали ги „къщите на Лазар“.
Такъв е бил Ордена на свети Лазар и остров Лазарето, разположен във Венецианската лагуна на 4 километра от Венеция.
Островът има правоъгълна форма и е застроен със старинни постройки. Името на острова идва от манастира, където рицарите на ордена на свети Лазар се грижели за болни от проказа.
Светецът Лазар е бил приет за покровител на прокажените.
В Италия името е било преобразувано в „лазарет“, което означавало медицински пункт или малка болница към войскова част по време на война или на лагер.

Сектата бабизъм е възникнала през 19 век в Иран.
Това движение е било основано благодарение на учението на Сайед Али Мохамед Ширази, известно като „Баб“.
Поради това име, новата религия била наречена бабизъм.
Вярващите от тази религия смятали, че Ширази е намерил скрития дванадесети имам и се е борил за приключване на господството на законите на шириата, основани на Корана и за унищожаване на свещените места на предишните религии.
Религията бабизъм е изчезнала, когато нейният лидер бил екзекутиран през 1850 г.
Днес се смята, че има съвременен бабизъм, който се изповяда от няколко хиляди човека. Тази реформистка ислиямска шиитска доктрина проповядваща равноправие, световно братство и религиозна толерантност. Но членовете ѝ крият своята вяра.

В края на девети век се появило течение от шиитския ислям, което се явява едно от първите комунистически общества в Бахрейн.
След смъртта на пророка Мохамед исмаиляните се разделили на две групи. Първата група смятала, че Мохамед е умрял и властта е преминала към Убаид-Аллах Махди, основател на династията на фатимидите, а втората се състояла от тези, които отричали смъртта на Мохамед и вярвали, че пророка ще се върне и ще донеси мир в целия свят.
Във втората група започнал да доминира харизматичният проповедник, известен като Хамдан Кармат.
Тази сектата получила името си кармати и станала революционно движение предизвикано от преселването на земеделските стопани, които искали да свалят традиционните силови структури на мюсюлманския свят. Тяхното общество се основавало на равенство, с изключение на данъците.
В крайна сметка, тази секта се разпуснала, след като загубила контрол над Бахрейн през 1077 г. Вярващите се разпръснали към други религиозни групи.

Малко село закътано в планината бе приютило повече възрастни хора. Намираха се и млади, които редовно пътуваха до града, където работеха. Поне децата им можеха да посещават местното училище, което имаше хилядолетна история.

Хората си помагаха, бяха дружелюбни и отзивчиви.  Тук таме се срещаше по някой опърничав старец, но те се брояха на пръсти.

Забележителна двойка бяха дядо Петър и дъщеря му Рени. Той беше ветеран от войната, но беше много саможив и разговаряше само с дъщеря си.

Рени рано овдовя, нямаше деца и дойде да живее при стария си баща. Тя беше учителка, а тук си намери и работа в месното училища. Децата не бяха много, но тя ги обичаше и даваше всичко от себе си, за да ги научи на нещо.

Съседите рядко търсеха компанията на Петър и Рени, но и двамата също не се интересуваха от тях. Връстниците на Петър бяха отдавна измрели или бяха с един крак в гроба, но и той нямаше много приятели или познати.

Рени  преподаваше в месното училище. През два три дни ходеше до бакалията да пазарува и разменяше по някоя дума с магазинера.

Рядко някой прекрачваше прага на къщата им. Тя се намираше накрая на селото на няколко крачки от гробищата.

Имаше дни, в които кмета се отбиваше у дома им, да побъбри с дядо Петър, стар негов приятел. Но разговорът много не вървеше и след като си изпиеше кафето, което Рени му правеше, кмета си тръгваше. Предлагащи търговци стоката си, също чукаха на вратата им. Те бяха вежливи и предлагаха предмети, които продаваха дори на разсрочено плащане.

– Електрическа сушилна ли? – мърмореше дядо Петър. – За какво ние? Да не би слънцето да е спряло да грее? Или въжетата до толкова са се изкъсали, че не можем да си купим нови?

Един ден дойде съседа им. Кучето му се бе загубило и попита:

– Да сте виждали едно такова, – започна неуверено човекът, – черно, средно на ръст, с къс косъм куче? Мелез, от три дена го търся.

– Куче ли? – злобееше дядо Петър. – Котките на Рени са толкова лоши, че едва ли щяха да го допуснат насам. Казвам ви щяха да го разкъсат.

Понякога канеха Рени и баща ѝ да присъстват на събрание в местното читалище, за да чуят някой гостуващ лектор или да отбележат тържествено нечия годишнина. Рени приемаше с благодарност поканата от името на двамата. Но както обикновено час или два преди събранието дядо Петър получаваше пристъп, задушаваше се или изгубваше нещо от вещите си и тогава никой не можеше да го изкара от дома му, докато не го намери.

И Рени беше принудена да се обади и извини, че няма да могат да отидат.

Така си живееха двамата баща и дъщеря непритеснявани и необременявани от никого. На Рени и се искаше да захвърли всичко и да замине за града, но мисълта, че баща ѝ ще остане сам и няма кой да се грижи за него, я възпираше.