Лятото настъпи. Хората търсят прохладното море и почиват под сянката на чадъра.

Не всеки е готов за „тюленова почивка“.

Много хора с удоволствие комбинират развлечение в екстремна ситуация. За целта използват пързалки, които са доста страшнички.

Една от тях се намира на Бахамските острови и се нарича „Скок на вяра“. Отлично име  за подобна атракция, която може да изплаши, дори да доведе до рев, наперен любител на екстремни ситуации.

Пързалката започва от горната част на храма Атлантида, преминава през прозрачен тунел, които отива в лагуна пълна с акули.

Много от жителите на скандинавските страни се стремят да отпразнуват 14-ти февруари в природата.

Всичко, включително и значително замръзналите през зимата романтични чувства, започват постепенно да се събуждат от зимен сън.

Пример на влюбените са лебедите, които по това време започва периода на ухажване.

На 14 февруари във Финландия се празнуват два празника наведнъж – „Деня на влюбените“ и „Ден на приятелите“.

Сред най-популярните подаръци са картички със сърца, влюбени двойки, ….

В Швеция влюбените могат да си подаряват електрони устройства или пътуване с куче.

Норвежците търсейки романтика отиват в планините и карай езерата.

Датчаните се придържат към“обичайните бели цветя“ и подаряват на приятелите си първите кокичета.

Исландските влюбени отиват на романтично къпане в известната Синя лагуна.

През Средновековието християнските ордени се грижели за колонии от прокажени. Наричали ги „къщите на Лазар“.
Такъв е бил Ордена на свети Лазар и остров Лазарето, разположен във Венецианската лагуна на 4 километра от Венеция.
Островът има правоъгълна форма и е застроен със старинни постройки. Името на острова идва от манастира, където рицарите на ордена на свети Лазар се грижели за болни от проказа.
Светецът Лазар е бил приет за покровител на прокажените.
В Италия името е било преобразувано в „лазарет“, което означавало медицински пункт или малка болница към войскова част по време на война или на лагер.

Според предишните изследвания покачването на водата във Венеция е спряло, но новите изследвания показват, че известният град потъва бавно и леко се е наклонил на изток.
Венеция потъва с 2 мм в година, с такива темпове расте и нивото на морето в Веницианската лагуна. Не е трудно да се изчисли, че след четвърт век водата в каналите ще се покачи с 10 см.
Западната част на града и неговите околности се издигат нагоре.
Намаляването на Венеция било забелязано едва преди десетина години. Причината за това е не само пропадането на почвата, но и изпомпването на подпочвените води. Една от причините за пропадане на почвата се заключава и в тектониката на плочите. Адриатическата платформа, на която стои Венеция минава под Апенините и това с нищо не може да се отмени.
Като добавка на всичко това тук стават често наводнения, които се дължат вероятно на изменението на климата. Сега гражданите трябва да ходят по дървена настилка четири или пет пъти в годината. Наближава краят на многомилиардният проект, с който се блокира водата по време на приливите. Става дума за врата, която се затваря, ако нивото на водата надвиши 1,1 м. Има и други предложения.
Нужно е да се укрепят и естествените прегради, образуващи лагуна.
За някои не е време да се бие тревога. Например, Петро Театини смята, че 1-2 мм не са много. По време на XX век Венеция е загубила 120 мм едновременно с повишаване на морето до 110 мм и все пак са се справили.