Зимата закъсняваше, а времето предлагаше добри възможности за разходки и разговори. Денис бе срещнал чичо си пред общината. Двамата решиха да отскочат до близкото кафене, да си побъбрят.

Речено сторено. Двамата бързо се озоваха на една маса под един голям чадъра на сянка.

– Представи си, ако начело на Ватикана застане човек, който тласне хората към сблъсък, – започна чичото настъпателно.

– Пети кръстоносен поход? Стига, това вече е прекалено, – засмя се Денис.

– Но това е напълно възможно да се случи, – загрижено подхвърли чичото.

– И хората ще позволят това? – Денис невярващо се усмихна.

– Зависи как ще бъдат представени нещата. Огледай се, мюсюлманското население в Европа е нараснало няколко пъти през последните тридесет години. В Обединеното кралство има повече мюсюлмани, отколкото християни. В Рим най-голямата джамия в Европа се намира на по-малко от два километра от площад „Свети Петър“, а арабски пазари има на всеки ъгъл.

Денис се усмихна:

– Това наистина е вярно. Световна столица на католическата вяра е 10% мюсюлманска и този процент постоянно расте.

– Мюсюлманите стават все по-уверени във възможностите си, – загрижено поклати глава чичото. – Ако оскверниш тяхно гробище или не уважаваш традициите им, ще излязат да протестират. Стигнали са до там, че искат отстъпки относно своята култура и начина си на живот.

– Чух, че искали равнопоставеност за религиозните си храмове, – подметна Денис.

– Ако смяташ, че тук става въпрос за равноправие и справедливост, ще бъдеш напълно прав. И аз ги подкрепям напълно. Но като християнин искам  да попитам: Къде са еквивалентните отстъпки за нас в мюсюлманския свят? В повечето мюсюлмански държави християнството е забранено или строго ограничено. Мисионерите са извън закона. Ако бъдат заловени да проповядват Евангелието, рискуват да бъдат депортирани или бити и хвърлени в затвора. В някои държава наказват всеки новопокръстен се със смърт.

– Но има и още нещо, – Денис започна да обмисля по-дълбоко нещата. – Европейците се чувстват заплашени и стават все по-враждебно настроени срещу мюсюлманите. Хората се чувстват като чужденци в собствената си държава. Така никой не е щастлив.

– Ето на турците им отказаха членство в Европейския съюз и те се чувстват обидени, – поклати глава чичото. – Кой може да ги вини за това? Щом светската власт не може да им осигури бъдеще, може би исляма ще направи това.

– Много жени са започнали отново да носят фереджета, – констатира Денис.

– А правната им система? – не се стърпя чичото. – Но това не е всичко. Организация, която работи за връщането на халифата, работи легално в Истанбул и други европейски държави. Сякаш хадисите се сбъдват.

– Какви са тези хадиси? – попита Денис.

– Това са устни предания на пророка Мохамед, записани от неговите последователи. Според тях светската власт ще бъде изместена от ислямско възраждане, а това щяло да даде начало на религиозна война. Нейната кулминация ще бъде завладяването на Рим.

– Исусее! – възкликна Денис.

– Исус или Иса, както го наричат мюсюлманите, – продължи обясненията си чичото, – щял да се върне две години след падането на Рим и щял да влезе в битка с Антихриста, който преди това е опустошил света. Иса ще спечели и последователите на Антихриста ще бъдат прокълнати. След това ще настъпи края на света.

– А ти какво мислиш, че ще се случи? – попита  Денис.

– И аз бих искал да зная. Единственото, което знам сега е , че живеем в смутни времена. Бъдещето зависи от ценностната система на хората.

Денис гледаше втренчено някъде напред.

– Историята е голям звяр, – продължи чичото. – Мислим, че можем да го опитомим и да го водим в посоката, която искаме. Хората най-сетне трябва да проумеят, че Бог е над всичко това.

Един пастир бил много горд и честолюбив. Той гледал винаги да се покаже и изисквал към себе си специално уважение и почест.

Веднъж тръгнал да посещава членовете на църквата си. Отишъл при една възрастна християнка. Когато го видяла, тя му казала:

– Заповядайте, влезте и седнете!

Пастирът очаквал многословен и възторжен прием. Обикновеното отношение на старата жена засегнало гордостта му и той важно казал:

– Нима не знаете, че аз съм пастир? Като служител Христов, дойдох да поговоря с вас. Аз се грижа за спасението на душа ви.

– Ако наистина сте служител на Исус Христос, тогава трябва да бъдете като Него кротък и смирен, – казала старицата.

Пастирът се сконфузил, разговорът съвсем не потръгнал и той си тръгнал. Грижейки се за душите на хората, той бе забравил своята, която бе дълбоко затънала в калта на егоизма, честолюбието и гордостта.

Любовта на човек към себе си, без любов към Бога, ближния, брат и враг, го обрича на вечна изолация.
Честолюбието е стремеж за добиване на по-високо о почетно положение, жажда за известност и слава.

Както ръждата разяжда желязото, така честолюбието съсипва сърцето на човека. Не е достоен за честта този, който я търси.

Гордостта е майка на пороците. Тя винаги е нещастна, а смирението е винаги благополучно и безопасно.
Пастирът е брат в Христа. Когато говори пред членовете на църквата, той е слуга на Бога. Там, където отсъства разбиране за братско равноправие и братолюбие, пастирът не може да избегне поражението.

Пастирът е призван да изявява Исус Христос.

Сектата бабизъм е възникнала през 19 век в Иран.
Това движение е било основано благодарение на учението на Сайед Али Мохамед Ширази, известно като „Баб“.
Поради това име, новата религия била наречена бабизъм.
Вярващите от тази религия смятали, че Ширази е намерил скрития дванадесети имам и се е борил за приключване на господството на законите на шириата, основани на Корана и за унищожаване на свещените места на предишните религии.
Религията бабизъм е изчезнала, когато нейният лидер бил екзекутиран през 1850 г.
Днес се смята, че има съвременен бабизъм, който се изповяда от няколко хиляди човека. Тази реформистка ислиямска шиитска доктрина проповядваща равноправие, световно братство и религиозна толерантност. Но членовете ѝ крият своята вяра.

В Ню Джърси уволнили учител, който подарил Библия на любопитен ученик. Миналата година през декември Комисията по равноправието е разгледала този случай и е обявила, че това е акт на дискриминация спрямо учителя.
Историята започнала през октомври 2012 г. Учителят Тутка един ден стоейки край вратата на класната стая изпращал учениците с думите:
– Не забравяйте, че първите ще бъдат последни, а последните първи.
Един ученик го попитал:
– От къде се е взела тази поговорка?
– От Библията, – отговорил учителят.
На следващия ден ученикът отишъл при учителя си и го помолил:
– Можете ли да ми покажете, къде го пише в Библията?
Тутка му обещал да му покаже тези стихове при следващата им среща. Ученикът се оказал много любознателен и на следващия ден задал на учителя си доста въпроси по Библията.
Учителят, за да удовлетвори любопитството на ученика, му дал сам да прочете тази книга.
Когато Училищните власти разбрали за това, направили разследване и през януари 2013 г. Тутка бил уволнен.

В плевнята стояли два плуга. Единият бил грозен и ръждив, а другият изящен и лъскав.

Ръждивият плуг със завист гледал как слънцето се отразява върху лъснатите части на съседа му. Веднъж той не издържал и казал:

– Не е честно! Ние сме еднакви. Ти си толкова красив и вечно блестиш, а аз не. От къде идва при теб това великолепие? Трябва да има равноправие.

Вторият плуг се засмял и казал:

– Наистина трябва да има справедливост. Аз от ранна сутрин до късна вечер работя, затова съм лъскав. Просто нямам кога да ръждясам.

Умните работят, а мързеливите търсят извинение и оправдание на мързела си.