В университета бе дошло време за изпити. Студентите упорито работеха над учебниците. Една от групите в университета знаеха, че професорът е много взискателен и задава много трудни въпроси.

Дойде денят на изпита. Първи се реши да изтегли билет Владимир, той бе най-добрият в тази група. Бързо и точно се справи с всички въпроси, които му се бяха паднали.

Неочаквано професорът го попита:

– Как се казва нашата чистачка?

– Това някаква шега ли е? – изненадано попита Владимир.

– Аз наистина искам да науча дали студентите знаят името на жената, която чисти стаите и коридорите в университета, – съвсем сериозно каза професорът.

Владимир не можеше да отговори на този на пръв поглед лесен въпрос. Тогава професорът се обърна към останалите от групата:

– Знаете ли как се казва нашата чистачка?

Останалите от групата също мълчаха. Те всеки ден я виждаха в университета, но никой не се бе заинтересувал от нея, дори не бяха разговаряли с нея, а  как се казва за тях нямаше значение.

Един от студентите не издържа напрежението и попита:

– Нима е толкова важно да знаем нейното име?

Професорът бавно ги изгледа един по един, а след това обясни:

– Работата е там, че когато завършите университета, вие ще работите не с книги и учебници, а с реални хора. Всички те са различни и трябва да намерите общ език с тях. Всеки човек е важен, изключително важен. Запомнете добре това!

Изобщо не се съмнявайте, че този урок студентите запомниха за цял живот.

Бог ни е избрал и ни е осветил чрез кръвта на Своя Син. Колко голяма е Божията любов към нас!

Ето защо ние сме длъжни да се обичаме едни други. Любовта е съвкупност от съвършенства.

Непростените грешници често са в състояние на гняв, недоволство и оплаквания, но ние сме длъжни да се облечем със състрадание, доброта, скромност, нежност, търпение и прошка.

Да бъдем снисходителни един към друг е много трудно, но християните са длъжни да го правят, защото Господ им е простил.

Християните са части на едно тяло, Божията Църква. Те не могат да живеят в гордост и егоистично, а трябва да живеят в името на Христос и Неговото тяло.

Частите на едно тяло не си причинява болка една на друга, а си помагат. Така и християните трябва да приемат братята и сестрите в Христос. Те са длъжни да живеят в мир, да дават приятелски и искрени съвети, ободрявайки останалите с Божието Слово.

В християнската общност не трябва да има жалби, спорове и клюки. Християните трябва в името на Исус да благодарят на Бога за всичко. Това е един благословен живот с Бога.

Господи, прости егоизма ми, гордостта, недоволството и всички грехове, които разрушават единството в Христос. Помогни ми да действам с любов и да служа на другите, както това е правел Исус.

Ана и Григор живееха от осем години заедно. Животът им съвсем не бе лек. Живееха на квартира и получаваха социални помощи.

Григор не работеше, защото повечето време прекарваше в спортната зала, където тренираше. Той постоянно си повтаряше:
– Аз непременно ще стана шампион.

Това бе голямата му мечта. Бе се възхищавал на яките и силни мъже, които всички поздравяваха след поредната победа. Той не желаеше толкова овациите, колкото радостта, че и този път е успял да победи.

Ана всеотдайно го подкрепяше:

– Вярвам, че ще станеш шампион. Ти непременно ще успееш.

Въпреки, че нямаха достатъчно средства, Ана се стараеше Григор правилно да се храни, спазваше и следеше строго режима му. Във всичко това тя бе всеотдайна.

Ходеше с него в спортната зала и го окуражаваше:

– Напредваш! Ще се справиш! Няма значение, че не успя този път, опитай пак. Ще се справиш. Ти можеш.

И Григор успя. Неговите борби събираха хиляди хора. Те му ръкопляскаха, крещяха високо името му, но той търсеше нея, усмивката ѝ и поздрава ѝ за поредната извоювана победата.

Сега имаше достатъчно пари и можеше да си позволи автомобил, дом, и каквито си иска дрехи и обувки.

Той прегръщаше Ана след всяка победа и ѝ казваше:

– Това е за теб. Ти си достойна за тази победа, даже много повече.

Тя беше непрекъснато до него и не спираше да му повтаря:
– Ти можеш!

Веднъж четиригодишната Сара (Сара Мишел Гелар) обядвала в едно кафене в Манхатан. Когато си изяла десерта при нея дошъл един чичко със солиден вид, който отдавна я наблюдавал и я попитал:

– Искаш ли да се видиш по телевизора?

Сара веднага казала името си, адреса и телефония си номер.

Едно от първите ѝ участия във клип се превърна в скандал. Това била реклама за кафенета „Бъргър Кинг“.

Сара се появява на екрана, купува си бургер от продавачката, отхапва си от него и казва:

– В Макдоналдс слагат 20% месото по-малко, отколкото в Бъргър Кинг.

Младата телевизионна звезда изобщо не знаела, че дискредитирането на конкурентно предприятие е забранено по време на реклама.

Съдът се състоял през 1982 г. Сара се явила като свидетел по делото, а скандалът бил наречен „Войната на бургерите“.

След това Сара била канена да се снима в повече от сто реклами.

През следващата година Министерството на енергетиката в САЩ започва строителството на удивителен инструмент, който се казва  Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI).

С негова помощ учените планират да създадат триизмерна карта на Вселената, на която ще бъдат нанесени милиони галактики.

Проектът носи кодовото име Critical Decision 3 и над него са работили стотици учени в продължение на няколко години.

Първите детайли на бъдещият инструмент вече се произвеждат. През 2019 г. DESI ще започне да улавя светлината от далечните светове.

На снимката виждате фрагмент от бъдещия инструмент. Не ви ли прилича на парче пица?

Това е едно от „венчелишчетата“ на DESI. Те ще бъдат общо 10 на брой. Тези листенца ще съдържат в себе си 5 хиляди цилиндрични робота, който заедно ще представляват гигантска високочувствителна камера, способна да улавя и най-слабата светлина от далечните галактики.

На изследователите им предстои да построят 10 спектрографи за измерване дължината на вълната на светлината падащата върху камерата.