Те бяха приятели от деца, споделяха си всичко и търсиха съвет един от друг. Пламен имаше сериозни проблеми и бе много подтиснат. Приятелят му бе дошъл на срещата с него, за да го изслуша и ако може с нещо да му помогне.
Пламен бе навел глава и обясняваше на Виктор:
– Извиних се на всички, казах им, че съм правил много лоши неща, но вече няма да постъпвам така. Но те не ми вярват и се държат както преди спрямо мен. Защо става така? Какво не правя както трябва?
Виктор помисли малко, а след това каза:
– Виждал си известни личности забъркали се в скандал да казват: „Направих грешка и съжалявам“.
Пламен кимна с глава.
– Скандалът отшумява, но хората не го забравят, – продължи Виктор. – Години по-късно сбъркалия отново и отново казва: „Господи, колко пъти трябва да признавам, че съм направил грешка? Докога трябва да повтарям, че съжалявам за това?“
– Да, така е, – съгласи се Пламен.
– Хората не могат да забравят случилото се, защото смятат, че този който е сбъркал не осъзнава точно какво е направил.
– Как така? – скочи Пламен. – Щом човек се извинява, той е разбрал, че е сбъркал.
– Ако човек сгреши, – започна спокойно да обяснява Виктор, – обикновеното извинение е напълно достатъчно да оправи нещата. Но тук има нещо друго. Защото този човек не е направил грешка, а е избрал да постъпи така
– Каква е разликата? – вдигна рамене Пламен.
– Представи си, че си пред някакво препятствие, но в момента не го виждаш, правиш крачка и болезнено пострадваш. Това е грешка. Но ако знаеш, че не трябва да преминаваш от дадено място, защото може да се нараниш и въпреки забраната преминеш, лошото се случва, но това вече не е грешка, а избор, който сам си направил.
– Искаш да кажеш, че в живота си съм допускал много грешки, като съм правел неправилен избор?
– В повечето случаи е ставало точно така. Например, не си присъствал на футболния мач, в който участва сина ти, това е бил твоя избор за момента, да не отидеш там. Или претупал си работата, която са ти поверили, независимо от това, че рано или късно ще се открие небрежността, която си проявил. Това също е в резултат на твоя избор. В очите на хората ти си егоист и мошеник.
Пламен беше пребледнял и чупеше пръстите на ръцете си несъзнателно.
– Когато направиш грешка, можеш да кажеш само едно „извинявай“, – продължи да обяснява Виктор, – но когато си постъпил по определен начин, защото така си решил, единствената възможност да възстановиш взаимоотношенията си човека, който си онеправдал, е искрено да се покаеш и да поискаш прошка.. Ако става въпрос за пари или отнета собственост вярвам, че се досещаш какво трябва да направиш? Този човек трябва да получи някакво обезщетение.
– И това трябва да направя със всички, които съм огорчил и наранил, без изключение? – въздъхна Пламен.
– Задължително, особено към подчинените си. Някои началници смятат, че ако се извинят на по-ниско стоящите от тях, ще загубят авторитета си, но те го губят именно, защото не е постъпил така.
– С подчинените ми ще бъде много лесно, но с близките ми ……, – изохка Пламен, – те трудно ще ми повярват.
– Колкото по-дълго си имал близки взаимоотношение с някой, толкова е по-трудно да го убедиш, че си се променил. Прошката коренно се различава от доверието и уважението. Прошката е свързана с миналото, а доверието и уважението са за бъдещото. Прошката е в ръцете на другите и те могат да ти я дадат или да ти я откажат. Но изграждането на уважение и доверие е в твоите ръце и ти трябва да ги постигнеш
Въпреки болката от това, че другите не вярват в желанието му да се промени, Пламен бе решил да не се отказва. Той знаеше, че макар и по-късно нещата щяха да се обърнат в негова полза.
По време на Викторианската епоха не рядко се случвало хората да изпадат в кома, а ги погребвал като мъртви. На тези, на които им провървяло, се събуждали по време на своето погребение, а губещите се събуждали в гроба под земята.
